Войниците лежат един до друг на лагерни легла. Някои се гърчат от болка, други изглеждат примирени със съдбата си, втренчени в мобилните телефони или в тавана. Мръсните превръзки и миризмата говорят за гниене на плътта и началото на гангрена.
В обширната мрежа от тунели под стоманодобивния завод "Азовстал" в Мариупол десетки войници от 36-та бригада на морската пехота на Украйна и батальон "Азов" са последният отпор срещу превземането на пристанищния град от страна на президента Путин.
Доставките, включително на питейна вода, храна и боеприпаси, привършват за бойците, хванати в капан до стотици цивилни във фабриката на левия бряг на Мариупол. Преди седмица президентът Путин нареди на командирите си да затворят завода, като каза на Сергей Шойгу, министърът на отбраната: "Блокирайте тази индустриална зона, за да не може муха да премине през нея. Няма нужда да слизате в тези катакомби и да пълзите под земята през тези промишлени съоръжения."
Някои обаче все още могат да комуникират с външния свят чрез мрежата от сателити на Илон Мъск - Starlink. Снимки, споделени с The Times от избягали жители на Мариупол, включително такива в Полша, разкриват пълния ужас в катакомбите.
В един аудио файл, споделен с The Times, цивилен лекар в Азовстал казва: "Нямаме достатъчно лекарства. Ето защо, за да се справим със счупените кости, използвахме стари неизмити парчета плат, а това причинява инфекции. Някои хора вероятно ще умрат там, защото скоро няма да получат медицинска помощ. Много хора са в агония. Бомбардировките и обстрелите не спират."
В друг запис украински войник добавя: "Руснаците не ни дават и секунда мир, бомбардировките не свършват, така че е почти невъзможно да се извърши операция правилно. Няма достатъчно лекари, няма достатъчно медицински сестри. Много от медицинските сестри и лекарите са мъртви."
Видео, публикувано днес от полк "Азов", изглежда показва последиците от руските бомбардировки, които според войниците са довели до срутване на покрива на импровизирана операционна зала.
Говорейки от град близо до Днепър, на север от Мариупол, 42-годишната Виктория каза, че нейният 36-годишен брат, подполковник от украинската национална гвардия, е бил в Азовстал от 24 февруари. Те все още от време на време могат да комуникират, споделя тя пред The Times.
"Има много цивилни", казва тя. "Мисля, че много от тях са служители на "Азовстал". Има и много от тези, чиито домове са разрушени. Много възрастни хора и деца.”
Тя твърди, че много от децата са видели родителите си да умират, а някои са се разболели от стрес. "Много хора започнаха да заекват", добавя Виктория. "Някои губят коса и зъби."
Брат й често е бил натоварен да пази през нощта. "Брат ми ми каза, че в една такава нощ е тръгнал да си прави чай", разказва тя. "Точно по това време мястото, което той напуска, е бомбардирано. Огромен трясък се разнесъл над мястото. Той оцелял само защото си правел чай в друга стая. Другите хора, с изключение на един войник в спален чувал, са умрели незабавно."
Виктория казва, че брат й й е казал: "Всичко, което е останало от телата им, взехме с лопата и го сложихме в отделни найлонови торбички. Написахме имената им върху тях." Скоро след това брат й припаднал.
"Много ранени лежат на земята, понякога на матраци", разказва момичето. "Там също се правят операции. Нямат антисептик, толкова много хора гният. Брат ми никога не е сменял униформата си. Той все още носи тази, която носеше в началото."
Сред тях е и сержант Алена Кушнир, украински медик. Този месец тя засне видео от вътрешността на бункера, като призова за помощ. Около 40 дни след като партньорът на Кушнир, също във въоръжените сили, беше убит, тя "раздаваше вода и закуски, за да отбележи смъртта му, когато и тя беше убита", казва Виктория. "Те имаха малък син."
Тя добави, че Кушнир е пеела на войниците в Азовстал. "Тя им пееше, даваше на тези войници всичко, което можеше. Тя беше нещо повече от професионалист."
Братът на Виктория казва, че украински войници са се опитвали да държат мъртви тела в хладилници. "Руснаците умишлено стреляха по един от тези хладилници", споделя й той. "Те убиха тези хора два пъти."
Съпругата на войника, Света Серко, на 31 години, казва, че е изпращал съобщения "приблизително веднъж на ден", добавяйки, че двойката се е преместила в Мариупол преди около два преди години. Серко, която е от индустриалния град Запорожие, казна, че има много деца, хванати под земята, включително и четиримесечно бебе.
Серко споделя, че е избягала от Мариупол с дъщеря си в Полша. "Тя чу само една експлозия, не видя много", казва майката. "Тя знае, че баща й се бори и вярва, че той ще се върне. Надявам се всички да оцелеят."
Обсадата на Мариупол предизвика международно осъждане и сравнение с руското унищожаване на Грозни - чеченската столица, и Алепо в Сирия. До момента са установени три масови гроба в покрайнините на града.
Русия обаче казва, че разкритията за Мариупол са "провокация" на западните медии. Днес стана ясно, че руснаците планират да отведат лоялни журналисти до града, за да съобщят, че украинците са бомбардирали града.
Днес 39-годишният капитан Святослав Паламар, заместник-командир на украинския батальон "Азов", каза, че войниците са решени да се бият докрай. "Докато сме тук и държим защитата. . . градът не е техен", заяви Паламар.
Той допълни, че все още бушуват тежки боеве и непрекъснато са били бомбардирани. В един момент руските сили изпращат колона от танкове и бронирана техника и пехота, но защитниците я унищожават. Той казва, че тактиката непрекъснато се променя.
"Тактиката сега е като средновековна обсада. Ние сме обкръжени, те вече не хвърлят много сили, за да пробият нашата отбранителна линия. Те извършват въздушни удари", обяснява той. Паламар, който е женен с едно дете, не разкрива колко храна и амуниции са им останали. Той обаче твърди, че все още имат стотици бойци.
Заловените в "Азовстал" апелират за международна помощ за организиране на евакуация преди очаквания краен срок на Путин 9 май да завземе южната част на Украйна. Днес обаче Павло Кириленко, губернатор на Донецка област, каза, че Русия също не позволява създаването на хуманитарни коридори.
"Разбира се, нашите ресурси не са безкрайни и намаляват с всеки изминал ден на интензивни битки. Ситуацията е трудна, но ще се борим и ще се борим толкова дълго, колкото трябва", казва той и добавя, че има повече от 500 ранени бойци, някои в тежко състояние. "Нямаме условия да ги лекуваме, да извършваме наистина трудна операция. . . лекарствата свършват, превръзките, храната и водата."
Да бъдеш в плен не е вариант, казва той. "Те ще бъдат убити в плен, ще бъдат осакатени и затова предлагаме да имаме трета страна, която по време на преговорите да гарантира излизането им от "Азовстал".
Във Варшава Виктория казва, че брат й, който държи в Азовстал, не казва на жена си за условията, пред които са изправени. "Той не казва много на Света – не иска тя да се стресира. На работа, когато чете съобщения от брат й, понякога припада, казва тя. "Той казва: "Ти го четеш, но аз го живея."
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар