Единствената причина Юрий Парфенов да не е бил убит при клането на еврейското население на Одеса през 1941 г. е, че едно семейство скрило него и брат му в тоалетна, когато войниците дошли за тях. Син на майка еврейка и баща руснак, Парфенов казва, че този ден е трябвало да бъде отведен в съседния район на Николаев и да бъде застрелян.
Общо четиринадесет членове на семейството му, включително майка му, бяха убити по време на Холокоста в Украйна. В черноморския пристанищен град Одеса десетки хиляди еврейски жители бяха разстреляни, изгорени живи или умрели от глад или работа – предимно от румънски войници, съюзници на нацистка Германия.
Но Юри оцелява и по-късно продължи да служи в армията на Съветския съюз.
Особено иронично е, казва Юри, че като полурускнак, оцелял от Холокоста и бивш капитан на танк в СССР, той отново е изправен пред смъртта, но този път от ръцете на Владимир Путин, който твърди, че неговата инвазия има за цел да "денацифицира" страна и да спаси рускоговорящите жители на Украйна от "геноцид".
"Кажете на Путин: от кого ни освобождавате?", казва Юри на руски, родния му език, докато трепери от ярост пред The Independent. "Нямам думи. Той е чудовище. Не сме искали някой да нахлуе в земята ни, да ни "освободи", да убие децата ни. Искам да кажа на Путин лице в лице "ти си убиец". Не мога да повярвам, че съм доживял да видя война, която може да прерасне в Трета световна война."
Юрий е един от десетките оцелели от Холокоста, живеещи в Одеса, която има голяма рускоезична общност и е потопена в богата, но болезнена еврейска история от основаването си от Екатерина Велика през 1794 г.
Седящ в 100-годишната синагога Хабад в центъра на града, 88-годишният Роман Шварцман, друг оцелял от Холокоста, който ръководи асоциация, представляваща бивши еврейски затворници от нацистките гета и концентрационни лагери, се дави в сълзи.
Миналия месец той почти умира от COVID-19, само за да се изправи пред нова заплаха от смърт, тъй като неговият стратегически разположен роден град очаква амфибийно, наземно и въздушно нападение от Русия.
"Когато сирените за въздушно нападение вият, аз се опитвам да стигна до мазето на моята 10-етажна сграда и седя на студа и се моля моите внуци, моите правнуци да имат ярка и щастлива младост", казва той пред The Independent. "Ние сме поколение хора, загубили детството си. Не се тревожа за себе си, тревожа се за следващото поколение."
Юри сравнява Путин с Адолф Хитлер, казвайки, че Украйна отново е изправена пред масово клане.
"По време на Втората световна война нацистите се опитаха да убият всички евреи. И сега руснаците се опитват да убият всеки украинец", казва той "Украйна е моята земя. Няма да напусна тази държава, дори и да ме убият. Няма да бягам."
Президентът Путин твърди, че целта на неговата инвазия е да "деназифицира" Украйна и да спре "геноцида" на рускоезичното й население.
Украйна, демократична страна, има крайно дясно движение с въоръжени групировки, включително националистическата милиция батальон "Азов". Но десните екстремисти загубиха позиции на последните избори и се радват на много по-малко подкрепа на национално ниво от подобни партии в други части на Европа.
Междувременно Путин беше подложен на критики за повреждането на еврейски паметници.
Само преди няколко дни британският посланик в Украйна Мелинда Симънс написа в Twitter, че мемориал на Холокоста близо до източния град Харков е бил повреден при бомбардировката. Тя публикува снимка на разрушен паметник на менора на мястото на Дробицки яр - където 11 000 евреи са убити от нацистите в дере.
През първата седмица на войната Украйна съобщи, че мемориалният обект на Холокоста Бабин Яр в Киев - където над 30 000 евреи са били изклани от нацистка Германия - също е близо до удара от руски въздушни удари.
Одеса се опасява, че е следващата.
"Перлата на Черно море" е ключова линия за доставки и стратегическа врата към останалата част от Украйна и затова отдавна е в полезрението на руснаците, които обстрелват, обсаждат и дори окупират градове по-на изток по крайбрежието.
Одеса има дълга и трудна еврейска история. Първоначално се е намирал в Бледата на заселването, част от Руската империя, в която на евреите е било разрешено да живеят. Общността страда от погроми в началото на 20-ти век, но до 30-те години на миналия век около 200 000 евреи живеят в крайбрежния град, което прави около една трета от общото население.
Това се промени с настъпването на Втората световна война. Само половината от еврейското население на града успява да избяга, преди румънските съюзници на Германия да влязат в части от съветските територии и да окупират града. Повече от 25 000 евреи са убити при последвалата атака и около 60 000 други бяха депортирани, като повечето загинаха в лагери и гета. Еврейските цивилни бяха заключени в складове, поляти с бензин и изгорени живи.
Историите, които Юри и Роман разказват за онова време, са смразяващи и в много отношения ужасно познати в настоящия конфликт.
Семейството на Роман, родом от Виница на 400 км северно, избяга в конвой от цивилни, който беше подложен на многократни тежки бомбардировки, преди в крайна сметка да бъде спрян от германски войници и принуден да се разбяга. Семейството му било гладно, сестра му е била изнасилена от румънски войници, а по-големият му брат е застрелян на бомбардиран мост. Войниците изтръгнали Юри от ръцете на майка му и я застреляли, когато тя се опита да вземе детето си обратно.
През 2018 г. на специално мемориално събитие присъстваха германски и румънски посланици, за да отбележат подобаващо забравените кланета от 1941 - 1942 г. в Одеса, които Юри и Роман оцеляха.
Но през последните няколко години има и някакъв ренесанс за общността, казва равинът Авраам Волф, главният равин на Одеса и Южна Украйна, който управлява синагогата Хабад там. Преди последното нашествие, според равин Волф, 35 000 евреи са били сред милион жители на града.
Неговата общност управлява две еврейски детски градини, две училища, две сиропиталища, еврейски университет и старчески дом за 50 оцелели от Холокоста: обширна мрежа, която според равина означава, че от всички места в света той се е чувствал най-безопасно в Южна Украйна .
"Бих искал всеки равин в света да има същата свобода, на която се радвам тук. Имаме 11 сгради в този град, всичко, от което се нуждаем, предоставя градът", казва той от офисите си до синагогата в Хабад. "Има само две държави в света, където по едно време и министър-председателят, и президентът са били евреи – това са Израел и Украйна", добавя той, позовавайки се на еврейския президент Владимир Зеленски и бившия му премиер Владимир Гройсман. "Но имам нужда от някой, който да ме освободи? Фантастично е да се говори за нацизъм тук, той няма нищо общо с истинската реалност на място."
Равин Волф каза, че най-голямата му грижа в момента всъщност е разрушаването на общността, за която той е работил усилено.
Той и екипите му от доброволци организират евакуацията на близо 6000 евреи и нееврейски жители на Одеса в съседни страни от началото на войната. Той също така евакуира 120 деца от сиропиталищата си в Германия, както и няколкостотин други жени и деца от града, въпреки факта, че повечето нямаха документи за пътуване.
Те не могат да преместят 50-те оцелели от Холокоста от старческия дом, който управляват, тъй като са твърде стари и крехки и вероятно няма да оцелеят след пътуването от Украйна. Всичко, което може да направи, е да ги запаси с консумативи като консерви, тестени изделия и ориз и да плати предварително тримесечна заплата на гледачите, за да се грижат за тях. Молят се най-лошото да не се случи.
"Много е болезнено това, което се случва за еврейската общност тук. За последните няколко години събрахме 35 000 души - 35 000 парчета пъзел - в една голяма картина. Изградихме институции от детски градини до старчески домове, от сиропиталища до еврейски университет. Направихме тази картина, след това я поставихме в рамка и я поставихме на стената. Но сега пада. Тридесет и пет хиляди парчета от пъзел, разпръснати из Украйна, Молдова, Германия и Израел. Счупен е", добавя равинът Волф. "Все още сме тук, работим, но не е същото."
За Юри и Роман фокусът им е върху децата и внуците и да ги предпазят от ужасите, в които самите те са израснали. И двамата се заклеват да останат в града независимо от всичко.
"Не мога да държа пушка, не съм боец и съм твърде стар, но оръжието ми са моите думи срещу този руски фашизъм. Това е моето оръжие, за да се бия", казва Роман през сълзи.
Юри, няколко години по-млад, казва, че е готов да се присъедини към териториалната отбрана.
"Ако е необходимо, готов съм да защитавам града с оръжие", казва той, докато следобедното слънце се спуска по градски паметник на Холокоста, разположен близо до къщата му. "Ние няма да ходим никъде. Ще се борим до смъртния си дъх."
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар