Снимка: БГНЕС

Агнетата още не са спрели да крещят за Доналд Тръмп. Нито крясъците в главите ни, докато се опитваме да разберем какво се крие зад фиксацията на републиканския кандидат към Ханибал Лектър - когото той непрекъснато споменава по време на речите си. Самият Антъни Хопкинс заяви, че е "шокиран и ужасен".

Без изненада Доналд Тръмп прие републиканската президентска номинация за трети път в четвъртък вечерта.

Той се появи на сцената, след като Kid Rock представи версия на песента си American Bad Ass, а кеч звездата Хълк Хоган разкъса ризата си в знак на одобрение.

И ако това не звучи достатъчно сюрреалистично, бившият президент разказва повече от 90 минути за атентата срещу него, като предположи че е спасен чрез божествена намеса: "Стоя пред вас на тази арена само по милостта на всемогъщият Бог".

Въпреки че заяви, че "раздорът и разделението в нашето общество трябва да бъдат излекувани" и че той "се кандидатира за президент на цяла Америка, а не на половин Америка, защото няма победа в победата за половин Америка", той заяви, че Байдън е един от най-лошите президенти на САЩ.

Той също така нарече Нанси Пелоси "луда" и подхвана обичайната си антиимигрантска реторика, обвинявайки други страни, че третират САЩ като "сметище" за престъпници и пациенти в "убежище за луди".

Но имаше една препратка, която изскочи по време на тази дълга реч за миграцията, която направи впечатление на анализаторите - споменаването на един от най-големите злодеи в киното, Ханибал Лектър.

Измисленият герой, известен от романите на Томас Харис, по които са създадени няколко филма и телевизионни предавания, беше споменат от Тръмп по време на речта му - и то не за първи път.

"Знаете ли, пресата винаги е след мен, защото казвам това", започна Тръмп. "Някой гледал ли е "Мълчанието на агнетата"? Покойният велик Ханибал Лектър. Той ще се радва да ви покани на вечеря."

Бившият президент заплашваше мигрантите без документи с масови депортации и ги сравняваше с канибалистичния злодей от Мълчанието на агнетата.

Да се ​​опитваш да разбереш какво казва Тръмп и да следваш хода на мислите му е като да се опитваш да обясниш концепцията за гравитацията на особено разсеяна гъска. Не е лесно и в крайна сметка безполезно.

Случаят Ханибал Лектър обаче остава интересен. Това не е културна препратка, която бихте очаквали да чуете от кандидат за президент, ала героят изглежда играе доста в ума на Тръмп.

Това не е първият път, когато Тръмп проверява имената на Ханибал в речите си, обикновено когато демонизира мигрантите.

Докато говори на предизборните си митинги през май, Тръмп сравни мигрантите със серийния убиец, когото отново нарече "покойният, велик Ханибал Лектър" и каза: "Той е прекрасен човек".

Тръмп знае, че Лектър е измислен, нали?

Почти сме сигурни, че той никога не е чел книгите и сме готови да се обзаложим, че вероятно е заспал по време на "Мълчанието на агнетата", тъй като не е известен със силната си концентрация на внимание.

Но си струва да напомним, че Ханибал а) не е реален човек; б) едва ли е "прекрасен", защото колкото и да обичаме да го гледаме на екрана, човекоядецът има малко съпричастност към ближния си и за разлика от Дарт Вейдър, например, няма толкова много изкупителна арка; в) известен с това, че не е мъртъв, тъй като героят оцелява в края на спечелилия Оскар филм от 1991 г. и запазва кислородния си навик в книгите и всички други телевизионни и филмови адаптации.

Също така, Антъни Хопкинс, актьорът, който изигра Лектър в три филма (защото сме убедени, че Тръмп не е човекът, който би знаел, че първото повторение на героя е дошло с любезното съдействие на Брайън Кокс в трилъра на Майкъл Ман от 1986 г. Manhunter , преди да бъде изигран от несравнимия Мадс Микелсен в шоуто на NBC Hannibal), все още е много жив на 86-годишна възраст и продължава да добавя заслуги към впечатляващата си филмография.

Говорейки за това, Хопкинс беше попитан в скорошно интервю с Deadline за факта, че Тръмп говори за Ханибал, сякаш е истински човек.

"Сякаш той е истински?" — попита Хопкинс по време на разговор. "Не знаех това", продължи той, според съобщенията, докато се смееше.

"Ханибал... снимах този филм е отдавна. Господи, това беше преди повече от 30 години. Шокиран съм и ужасен от това, което ми казахте за Тръмп.

И така, защо очевидната фиксация върху канибалистичния антигерой?

Проблеми с татко?

Възможно е, но няма да се опитваме да правим фройдистка психоанализа за Тръмп, тъй като това би било като да се взрем в челюстите на влудяващата бездна, където вероятно ще се сблъскаме с адския аватар на Сторми Даниелс, който провъзгласява: "АЗ СЪМ ПАЗИТЕЛЯТ НА ВРАТАТА!"

Трансфер, в смисъл, че Тръмп признава сродна душа?

Трудно е да се каже, но Тръмп, който се заблуждава да вярва, че е "много стабилен гений", не притежава нито един от дяволските чарове на Ханибал, безупречните вкусове, интелекта, готварските способности (за които знаем) или способността да говори добре за общуване. Освен това Ханибал има любопитно чувство за морал и етика, към който се придържа, а грубостта е най-големият грях от всички, той казва на Кларис Старлинг: "Неучтивостта е неописуемо грозна", имайки предвид, че моралът, етиката и тактът не са термини, които бихме свързали с Тръмп, ние изключваме хипотезата за сродната душа.

Начин за демонизиране на мигрантите чрез объркан филм, който показва, че Тръмп наистина не знае какво има предвид?

Това изглежда правилно.

В други изказвания Тръмп е използвал пробния камък на Ханибал, за да охули мигрантите, които са били  "от психиатрични заведения, лудници… знаете, лудници, това е "Мълчанието на агнетата".

Той използва Ханибал Лектър, за да обясни как Америка е извън контрол, вдъхвайки страх в съзнанието на обществото чрез добре познат злодей от страшен филм. Това е особено инфантилна, но за съжаление ефективна тактика за всяване на страх, която приравнява проблемите от реалния живот с измисленото зло, намеквайки, че други Лектори може да идват в САЩ и да живеят сред нищо неподозиращото население.

Но тъй като препратката е погрешна по всякакъв начин – поради много от причините, които посочихме – тя е по-объркваща от всичко друго. Просто се радваме, че Еманюел Макрон не споменава Leatherface и се надяваме, че Киър Стармър няма да започне да изпъстря речите си с кимвания към Фреди Крюгер.

Тирадите на Тръмп никога не са имали много смисъл, но когато се стигне до това, неговото кинематографично очарование разкрива две неща.

Първо, той е загубил сюжета, обърквайки тактиката си за всяване на страх с културни препратки, които разкриват истинската му липса на култура. Това означава, че всеки, който бие Джо Байдън за възрастта и капацитета му да се кандидатира отново, трябва да погледне лудата опозиция и да плаче.

Второ, докато Мълчанието на агнетата може да е траен и ужасяващ скъпоценен камък във филмото изкуство, той бледнее в сравнение с тазгодишната президентска надпревара.

Анализът е на Дейвид Мурикуанд за EuroNews

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase