Меденият месец на Байдън приключи: Отношенията между САЩ и Европа - хладни

От хватката с Тръмп, която накара кокалчетата му да побелеят, до ръката на рамото на Байдън - поздравите на Еманюел Макрон разказват историята за това как лидерите на ЕС са видяха промяната на администрациите на САЩ.

На срещата на върха на НАТО през май 2017 г. френският президент заби върховете на пръстите си в ръката на Доналд Тръмп, гледайки го право в лицето. "Не беше невинно", каза по-късно Макрон. "В двустранните ми диалози няма да позволя нищо да мине ей така."

Четири години по-късно, на неотдавнашната среща на върха на Г-7 в Корнуол, първата за Джо Байдън като президент на САЩ, и отново Макрон показа какво е настроението. Докато камерите снимаха, той прекоси плажа с ръка около раменете на Байдън. Промяната в езика на тялото беше ясна: двете страни отново вървят ръка за ръка.

Но Афганистан развали сладостта на медения месец на Джо Байдън, а недоволство се появи в столиците от целия ЕС. Не фактът на самото изтегляне разгневи европейците, а липсата на координация на САЩ със съюзниците, особено след като мисията на НАТО по време на изтеглянето включваше войски от 36 държави, три четвърти от които бяха неамерикански, което доведе до международна борба за евакуация.

Присъствието на Германия в Афганистан беше първата й голяма бойна мисия след Втората световна война, така че разочарованието от начина, по който завърши, е дълбоко. Армин Лашет, консервативният кандидат за канцлер на страната, нарече изтеглянето на САЩ "най-големият провал, който НАТО преживя от основаването си". А чешкият президент Милош Земан го определи като "страхливост", добавяйки, че "американците са загубили престижа на глобален лидер".

"Очакванията ми бяха много големи, когато Джо Байдън взе властта - вероятно твърде големи, дори нереалистични“, казва Карл Билд, бивш премиер на Швеция, пред BBC. "Неговата "Америка се завръща" предполагаше златен век в отношенията ни. Но това не се случи, а промяна имаше за сравнително кратък период от време. Пълната липса на консултации относно оттеглянето остави белег."

Проучване на Pew Research Center миналата година показа, че процентът на германците, които са имали доверие в президента на САЩ относно външната му политика, е скочил от 10% при Доналд Тръмп на 79% при Джо Байдън. Подемът във Франция беше почти идентичен.

"Но много държави от ЕС бяха в състояние на отричане. Те смятаха, че когато Тръмп си отиде, ние ще се върнем към "старото нормално". Но това "старо нормално" вече не съществува. Надявам се, че това е сигнал за събуждане за нас", на мнение е бившият министър Натали Лоазо.

За европейските лидери начинът на изтегляне на американците - и коментарите на Джо Байдън, че САЩ повече няма да изпращат войски, за да "преправят други държави" - отеква в политиката на Доналд Тръмп и девиза й "Америка на първо място".

Но въпреки че тук има разочарование поради липсата на комуникация между Вашингтон и столиците на ЕС, може би е твърде рано да се каже доколко това ще засегне широко разпространеното облекчение от смяната на администрациите на САЩ.

"Основният разрив по време на Тръмп имаше по-малко общо с конкретни външнополитически решения и повече, че изведнъж не споделяхме едни и същи ценности", обяснява Натали Точи, съветник на висшия шеф на външната политика на ЕС Хосеп Борел и гостуващ професор в Харвард. "Истинската травма на Тръмпизма беше не само "Америка на първо място", но и че той сякаш продължаваше да има връзка със Си Дзипин и Путин. Не беше под въпрос, че сме на една и съща страна в Афганистан. Това, което се промени, е нарастващата загриженост в Европа, че тъй като САЩ се оттеглят от света, може да са много ангажирани със защитата на ценностите в Америка - но какво ще стане с другите?"

Всъщност някои виждат във въпроса за Афганистан като продължение на дългогодишната американска тенденция да се справят сами. "Това ново ли е?", пита Точи. "Eвропа винаги се е оплаквала от САЩ заради това. Но сега американците действат, без да координират напускането си."

Това чувство - че Европа винаги е тук отново и отново - хвърли дебата за "стратегическата автономия" отново на фокус: отдавнашна цел на външната политика на ЕС, особено от страна на Франция, която често жадува за по-равен геополитически баланс със САЩ.

"Някои страни, като Великобритания и Германия, винаги са смятали, че могат да разчитат най-вече на САЩ за сигурността", казва Лоазо, бивш френски министър. "Разбира се, те се страхуват, че времената са се променили. Но ние често сме казвали, че трябва да преосмислим как работи НАТО. Не трябва да оставаме в състояние на отричане."

Афганистанският хаос се нареди до други затихнали трансатлантически проблеми, които задълбочават усещането, че топлината на Европа към Джо Байдън се охлажда. Неуспехът на администрацията му да отмени напълно Тръмп - търговските тарифи за европейски стоки, призивът му да размахва патенти за ваксини срещу COVID, отново очевидно направен без консултация с ЕС, както и отказът му да отмени забраните за пътувания, свързани с пандемията, в страните от ЕС, продължиха да бъдат проблеми.

Вицепрезидентът на Европейската комисия Маргаритис Шинас казва, че е отменил планираното си пътуване до Съединените щати следващата седмица, "защото не намира за справедлива липсата на реципрочност по правилата за пътуване". Сега ЕС премахна САЩ от своя "безопасен списък за пътувания". Това действие бе възприето от някои като илюстрация на нарастващото напрежение.

Загрижеността на ЕС сега е двойна. Първо, че хаосът в Афганистан подтиква поредната мигрантска криза, събуждайки ехото на 2015 г., когато повече от милион хора, бягащи от Сирия и други страни, пристигнаха в Европа.

И второ - дали Америка, по-съсредоточена върху себе си, комбинирана с Германия без Ангела Меркел и Франция, чийто президент е изправен пред предстоящо преизбиране, оставя вакуум във властта, който Русия и Китай вече запълват. Както и ще доведе ли това до бързи действия, като нарастващите заплахи на Пекин срещу Тайван, без да се страхува от репресии на Запада.

"Имаше време, когато САЩ говореха за поддържане на световния ред", казва Карл Билд. "Но това не е езикът, който сега се използва от Белия дом. Очакванията за възраждане на трансатлантическите отношения са опровергани. И човек се примирява с Америка, която прави нещата по свой начин."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase