Може ли американската храна да спаси милиони хора?

Храна, доставяна от САЩ, е спасила живота на милиони хора от началото на програмата “Храна за мир” през 1954-та година. Но стриктните правила, според които всички храни трябва да се отгледани в САЩ и да се транспортират само с американски кораби, изглежда ограничават значително гъвкавостта, а оттам и ефективността на програмата, пише БиБиСи.

Директорът на организацията “USAID“ (Американската агенция за международно развитие) Раджив Шах е убеден, че промени в установените разпоредби могат да спасяват от гладна смърт още 4 милиона души всяка година.

Предложение за промяна беше заложено в бюджета за 2013-та година на администрацията на Барак Обама – да се разреши до 45% от храните да не се произведени в САЩ и/или на нуждаещите да се дава директна парична помощ. Тази идея обаче срещна яростен отпор в Конгреса. Освен това дори се очаква конгресмените да гласуват орязване на средствата за програмата, предвид тежката икономическа обстановка.

Така Съединените щати са на път да останат единственият голям донор, който доставя помощ за гладуващите по този начин, посочва БиБиСи. Останалите страни предпочитат да раздават пари в брой или ваучери.

Някои като фондацията “Care” вече залагат и на иновативни схеми, използвайки най-модерните технологии за справяне с нуждите на гладуващите хора по света.

От “Care” разполагат с база данни на нуждаещите се от помощ в изолирани райони като полупустинните региони в Северна Кения. Там хората получават карти, заредени с пари, които могат са използват при остра нужда.

Според местните по този начин те могат да се сдобият с различни стоки, от които имат нужда без да се налага да напускат мястото, където живеят.

“С хранителната помощ получавам само царевица, а с картата, разполагам с достатъчно средства, за да си купя сол, олио и други крайно необходими продукти”, разказва кениец.

От ООН пък прилагат друга схема в Кения. Световната организация изпълнява програма за обучение на местните фермери, окуражавайки ги да работят в кооперативи за по-голяма печалба с минимален риск.

Освен това ООН се наема да изкупува част от продукцията и да я раздава на най-бедните и нуждаещите се. Така от програмата има двойна полза.

За най-големият донор Съединените щати обаче подобни експериментални схеми са невъзможни, тъй като съществуващия закон не позволя това. Според експерта Крис Барнет от университета “Корнел” настоящата програма губи рентабилност, но към момента могъща коалиция от земеделски корпорации има огромни ползи от програмата и не е готова да се откаже от тях по никакъв начин.

Директорът на “USAID” от времето на Джордж У. Буш – Андрю Натсиос споделя пред БиБиСи, че ако след свалянето от власт на талибаните през 2001-ва година е било започнало изкупуване на афганистанска пшеница и впоследствие раздаването й на бедните, то кризата с резкия спад на цената на зърнената култура би могла да бъде предотвратена.

„А това можеше да доведе до спиране на масовото отглеждане на опиум като основно препитание на афганистанския земеделец“, твърди той.

Местните фермери не съумяват да се противопоставят на вносната пшеница след най-добрата реколта от десетилетия насам. Така цената пада с цели 80%. Някои са принудени да продадат земите си, други се насочват към засаждането на макови полета – впоследствие ООН алармира за рекорден износ на опиум от Афганистан.

Разбира се, настоящият вариант на програмата “Храна за мир” има много поддръжници. Те са убедени, че нещо, което работи доказано добре не трябва да се променя.

Дейл Мур от Федерацията на америнските фермери казва пред БиБиСи: “Защо да не оставим програмата в настоящия й вид? Тя работи и помага на милиони гладуващи хора. Някои искат да поемат контрол върху огромни парични потоци, вместо да работят в сътрудничество с американските фермери за подпомагане на хората по света, които са застрашени от гладна смърт”.

От “USAID” вече изразходваха лимитирания си годишен бюджет за спешна хуманитарна помощ, най-вече заради острата нужда от храни заради хуманитарната криза в Сирия.

Това значи, че, ако до края на тази година някъде по света избухне хуманитарна криза, най-големият донор на планетата няма да може да помогне с нищо друго освен пшеница, царевица и други храни... А доставката им ще отнеме около 5 месеца.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase