Златимир Йочев – пътуващият журналист с фотоапарат в ръка

Япония - един от градовете с най-много храмове Снимка: Личен архив

Снимка: Bulgaria On Air

Китайската стена Снимка: Личен архив

Шанхай - град на бъдещето Снимка: Личен архив

Златният павилион в Киото Снимка: Личен архив

Пред статуята на Конфуций в Пекин Снимка: Личен архив

Олимпийският стадион "Гнездото" Снимка: Личен архив

Пекин Снимка: Личен архив

Втората по големина статуя на Буда в Япония Снимка: Личен архив

Горещи извори под вулкана Сакураджима в Япония Снимка: Личен архив

Любопитството е това, което провокира Златимир Йочев - водещ на "България сутрин" по Bulgaria ON AIR и в професията, и в опознаването на близки и далечни страни. Това свое любопитство той пренася и в ефир, което му позволява да среща зрителите с интересни, полезни и важни истории и теми.

Още в студентските си години журналистът прави туристическо предаване. И кръстова България. Следва трупане на опит в различни медии, където пътешествията остават част от работата и определят бъдещето му. Среща и верен спътник, с който споделят обща страст в опoзнаването на света – приятелката му Марина. Последното им далечно преживяване, на което двамата се наслаждават, е пътуването им до Китай. Златимир Йочев разказва пред Dnes.bg за любовта към пътешествията у нас и по света и откъде идва тя, споделя натрупани впечатления и емоции, и признава къде още би искал да го заведе приключенският му дух.

"Израснал съм в страна, далеч от България, която се намира на другия край на Средиземно море - Либия. Със семейството ми живеехме близо до морето, което обичам много. Родителите ми работеха в Триполи във време, в което имаше много голяма българска общност там. Аз и сестра ми учехме в българско училище. Спомените ми са за едно страхотно безгрижно детство. Да карам велосипед беше сред любимите ми занимания, да ходя на плаж и на екскурзии. В Либия има археологически останки и забележителности от римско време, което е малко известен факт. Има цели запазени градове - като Лептис Магна. И може би там някъде, за петте години, през които бях в Либия, се е зародило желанието ми да пътувам и да опознавам различни места и култури. Като се върнах отново да живея в България, се оказа, че тук съм пропуснал тези екскурзии, на които водеха тогава децата. Пожелах си да пътувам много и да опозная България... И това стана" - връща се назад във времето Златимир Йочев.

Още като студент в първи курс късметът и щастието се усмихват на Златимир и той е избран за водещ на туристическо предаване. Прегръщайки най-мечтаната работа не само за него, два пъти обикаля България с "Пътеводител BG" по БНТ.

Преди да стане част от екипа на "България сутрин" по Bulgaria ON AIR, Златимир работи и в сутрешния блок на друга телевизия, а по-късно му се отваря шанс да предложи идея за нов проект. Той, без изненада, е свързан с нови авантюри и пътувания. Пише концепция за туристическо предаване, в чието заглавие има дори игра на думи с неговото собствено име. Със "Златна мисия" той се сблъсква с интересни, забравени места, занаяти, традиции, дори храни. В село Черни Вит до Тетевен, например има зелено сирене, което е като френското. Съхранява се в дървени съдове, хваща благородна плесен и е невероятно вкусно. "Открих стари песни, диалекти... направих повече от 50 епизода за година и половина с мисията "пътешественик и откривател", и още един път обиколих България. След това станах репортер в потребителско предаване, в което помагах на хората да разрешават неволи, бях водещ на новините в БНТ, правих и документални филми", разказва още той.

"Трънски трохи" е филм, който остава в съзнанието на журналиста. Лентата, създадена преди две години, разкрива характерния бит и диалект на хората в трънския край, но показва и стряскаща статистика. Оказва се, че в десетки населени места хората нямат магазин, откъдето да си купуват хляб и основни продукти. Единственото им спасение са пътуващи микробуси, които идват по веднъж в седмицата. Именно през погледа на шофьор на такъв микробус е пресъздаден живота на тези хора, които чинно седят на пейките по селата и чакат да им донесат хляб, лекарства, вестници... На коренно различна тематика е и филмът му за българските банкноти, с които всеки ден боравим, но не знаем какво има на тях.

"Като студент бях посетил подобна изложба и си казах, че един ден ще направя филм по темата" - казва Йочев. - С всичко е така при мен... Като кажа нещо, рано или късно го осъществявам... А след това дойде предложението да стана водещ на сутрешния блок на Bulgaria ON AIR, което приех без да се замисля. За любопитен и авантюристичен човек като мен ежедневното трупане на нови знания, срещите с интересни гости, възможността да водя изнесени студиа от различни краища на страната и да показвам на зрителите добрите примери, е изключително ценно. Аз съм положителен човек и смятам, че сутрешният блок трябва да представя повече позитивни теми. Затова с екипа на "България сутрин" винаги се стремим да показваме добрите примери. Разбира се, ранното ставане ми тежи, но то има и своите предимства - пътувам, когато няма задръствания, мога да пазарувам, когато другите не могат и са на работа, върша и други свои неща следобед.

"Винаги се връщам в село Ягодина в Родопите... - признава журналистът. - Имам сантимент към местата, които са в тази планина, в този район. Организирахме и сватба на мои приятели. И се превърна в мода да се венчават в Ягодина, дори облечени в народни носии. Родопите като цяло са ми любимо място, но обожавам още и Пловдив, морето, Варна, Бургас, не пропускам и места като Плиска и Преслав, Белоградчик... Трудно ми е да кажа, че само едно място ме привлича. Харесвам и Велико Търново, няколко пъти съм гледал светлинния спектакъл "Звук и светлина", който правят в града. Етъра също е прекрасен... Чувствам се богат човек от това, че опознах родината си.

Но реших, че трябва да пътувам не само тук, а където ми видят очите и по света. Последното ми увлечение е към Изтока... Преди месец се върнах от Китай, а преди това усетих и духа на Япония. Така че за по-малко от 2 години посетих 2 прекрасни дестинации. Имах план до 30-та си година да обиколя всички европейски столици, което се оказа доста амбициозен проект. Посетил съм повече от половината от тях. На Балканите не съм бил единствено в Косово. Пообиколил съм Европа, за което допринесе и майка ми, която живее в Англия. Тя е на 60-70 км от Лондон и доста попътувах в тази част на Острова. Време беше да открия нови континенти. Така дойде Япония, после Китай. Хубаво е, че с приятелката ми работим в една сфера, имаме еднакви стремежи и ценности, а относно пътуванията - тя е човек, който смело мога да държа за ръката и да кръстосваме целия свят. Издържа някак на лудото ми темпо и намираме страшен кеф в това да ходим понякога по 30 километра пеш, за да разгледаме най-доброто от мястото, което сме избрали.

В Китай бяхме седмица, но успяхме да видим Пекин, Сиан и Шанхай. В Сиан, където пристигнахме с вътрешен полет от Пекин, веднага усетихме, че има по-особен дух. В Пекин се чувстваш добре, но е по-стерилен град, докато в Сиан хората са навън по улиците, чувства се търговски дух... Градът хич не е малък - 8 млн. е населението му, с хората, които живеят в предградията, става 13 млн. Сиан и Лондон са абсолютно еднакви като население, ако трябва да се прави сравнение".

В Сиан, откъдето се смята, че е тръгнал пътят на коприната, Златимир посетил традиционен мюсюлмански квартал и пазар. Той бил впечатлен, че търговците продавали стоки, които можеш да видиш и в Истанбул. "В Сиан има сблъсък на култури, на подправки, на миризми...", възхищава се той и признава, че подхождал смело към подправките и храната, която опитвал.

В Пекин има и традиционни стари квартали, наречени хутонги. Те са опасани с тесни улички, в които автомобил не може да мине. Китайците се предвижват предимно с велосипеди, малки мотопедчета и рикши. Там къщи не се виждат, а само високи дувари, но има отличителни знаци на портите, по които се различава статуса на хората. "Тези къщи се водят паметници на културата - продължава разказа си той. - В Пекин виждаш и как китайците прекарват живота си на улицата - играят карти, табла, готвят, прането им е там, децата също... В един момент ти се струва, че наоколо е доста мръсно и разхвърляно, но не е така. Направи ми впечатление, че вечер чистят улиците, има хора с нашивки на облеклото, като по време на соца у нас, които се грижат за реда и чистотата. Странно е, че както се разхождаш по тези малки улици, можеш изневиделица да се озовеш на голяма, където се движат електрически автомобили, а над тях гордо се извисяват хиляди небостъргачи. Шанхай е град на бъдещето, с над 4 хиляди небостъргача и никой не знае дали населението му наистина е 24 млн. Навсякъде около теб има огромни сгради. Мащабът се усеща най-вече от панорамните гледки на някои от високите кули. В Шанхай е вторият по височина небостъргач, след дубайския Бурдж Халифа. Там си в бъдещето... В Китай хората почти не плащат с банкноти, а с едно приложение на телефона, което играе ролята и на социална мрежа. С него китайците сканират баркода на стоките и услугите и така се разплащат, освен това не спират да си препращат снимки и видеоклипове... Представям си, че така ще бъде у нас след 15-20 години, вероятно бъдещето ще бъде такова - с пренаселени, големи градове и високи сгради. Истината е, че не знам какъв е животът в малките им градове, но те имат прекалено много населени места с 10-15 милиона жители. Все пак като население Китай наброява милиард и 400 милиона".

Спомените на Злати от Япония са позамъглени от скорошните му впечатления от Китай. И все пак има гледки и случки, които веднага изплуват в съзнанието му. С усмивка разказва за единственото некултурно нещо, на което се натъкнал в метрото в Токио късно вечерта. Било претъпкано с хора, един подпийнал японец, облечен в костюм, културно си събул обувките, свил се в краката на пътниците и заспал. Никой не обърнал внимание на случващото се, освен Злати и приятелката му.

В Япония те имали две седмици, в които с помощта на бързите японски влакове натрупали сериозен километраж. Незабравима остава гледката от Хирошима – град, преживял атомна бомбардировка през 1945 г. "Да видиш как един град е възкръснал като Феникс от пепелта, и не можеш да го различиш от Токио и Осака, е невероятно - признава той. - А хората са толкова възпитани и организирани, със страхотно отношение към нас, чужденците.
Пътешественикът смята, че двете страни ни водят в много отношения, въпреки че хората там продължават да не говорят чужди езици. Злати се забавлява с факта, че дори да си полиглот, ако не знаеш китайски, няма как да те разберат в Китай.

Логиката, която водещият на "България сутрин" следва, е да не повтаря вече видяното, а да се стреми към нови светове. Затова и казва: "Ако ще е на Изток, ще е Виетнам, Камбоджа... Ако не - Южна Америка, която започва да ни привлича - Чили, Перу и с няколко удивителни – Аржентина.

"Не виждам друг смисъл на живота си от това да се сблъсквам с новото, да провокирам себе си, да откривам дестинации, истории, хора и места - иначе няма как да разбера в какъв свят живея. Въобще не вярвам в приказката, че като стоя на едно място и целият свят ще мине пред очите ми. Напротив, мисля че аз трябва да мина пред очите на целия свят и да стъпя, навсякъде където мога. Ходи ми се дори до Антарктида".

Златимир Йочев вижда смисъл не само в пътешествията, но и в децата. Желанието му е един ден, когато стане родител, наследниците му да бъдат добри хора и рано да научат, че ще пътуват много и ще бъдат граждани на света.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase