Айрийн и Киро си пазят страх върху слона. Снимка: Кирил Христов, Dnes.bg
fallback

В последния ден от престоя ми в Chiang Mai нямаше как да не се потопя в комерса, преди да замина за тайланския Слънчев бряг – курорта Патая.

Обаче след като всички говореха за тези прочути обиколки със слонове, а аз слон съм виждал само в зоологическите градини и поначало си имам страх от големи животни, се реших да се пробвам, докато съм още в Чиянг Май.

За скромните 20 евро се записах на еднодневен трекинг, който включваше всякакви екстри, които аз не исках да знам предварително, за да мога да се изненадвам.

Точно в 8 сутринта в хотела на немските ни френдове се появи момчето от агенцията, което трябваше да ни заведе до планините около града, където всъщност щеше да се проведе цялото увеселение. По пътя слушахме тайландски фолк и Джими Хендрикс, а нашият гайд беше страшен пич.

Винаги съм си мислел, че слоновете се разхождат само по поляни, но изглежда обичат и скално катерене, за което с ужас се убедих. Ако можете да видите ужасения ми разкривен фейс, ще разберете, че не се шегувам. Аз и германката Айрийн споделихме един слон уж да си пазим страх, но тя през цялото време крещеше нещо на немски, а моят език бе замръзнал в поза на предсмъртен спазъм.

Един тайландец ни качи на слона от специална рампа, висока 2-3 метра, за да не карат слончето да кляка долу. “Терминал 1, гейт 2, слон за туристическа обиколка с продължение един час е готов”, си мислех шеговито преди слонът да ми стъпче самочувствието.

Този слон, Жорка, бе истински атлет. Първо, още с първото му „здрасти“ се опита да ми изяде фотоапарата, а след като се качихме и това животно тръгна, установихме, че то се клати зверски. Никога не съм си мечтал така да си сложа предпазен колан, но, уви, нямаше. През следващия един час снимах с помощта на сложни хватки с уста и фотоапарат, тъй като двете ми ръце бяха заети да се държа за седалката, на която седях.

Вместо да ни разкарат по нормалната пътека, пичът със слона го подкара към една пропаст с денивелация поне 5 метра и след нея беше реката с не дотам равно дъно. На ужасения ни въпрос “Ама, защо натам?”, пичът слонар вика - “Ами, вие сте си избрали EXTREME package”.

Признавам, че настоях да взема трип, в който има рафтинг по река, но не знаех и че слоновете ще го раздават по-екстрийм.

Вече виждах как слонът полита надолу и се удавя, или си чупи крак и се претърколва, а ние оставаме затиснати отдолу. За щастие, след прекосяването на реката разходката продължи по една поляна, където слонът ядеше всичко, което видеше, а аз се радвах, че сме още сред живите същества на тази земя.

Уви, след кратката закуска този слон предприе повторно прекосяване през реката през място тип бързей и после започна истинско скално катерене по пътека с ширина 70-80 сантиметра, като от лявата ни страна ставаше все по-високо и високо. Как този слон не се хързулна, не знам, но очевидно освен по катерене и плуване, явно е взел и уроци по балет.

След слона нашият гайд ни поведе на двучасова разходка из планината и джунглата, защото там си е микс общо взето от тези две неща. След около 20 минути попадате на първото планинско село, състоящо се от 3-4 къщи, но пък доста чисто и приятно. От там можете да си купите всякакви сувенирчета, но аз не го направих от чувството, че е прекалено нереално, за да е истина.

Оказа се, че на туристическата пътека има още 2 подобни села, напълно функциониращи без електричество и черпещи вода от реката. Все пак, аз имах чувството, че това е измислица за заблуда на туристите и някой всъщност докарва псевдо хората сутрин по работните им места преди туристите да нахлуят. Казах ми, че греша и е напълно възможно.

Разходката мина през места с нечовешки гледки и дървета с височина, каквато не съм виждал никога, и с растящи орхидеи по върховете им. На мен ми се видяха към 50-метрови, но не искам да се изказвам неподготвен. Доколкото разбрах от нашия гайд, в Тайланд ги наричат “тат”. Ако някой знае - да ми каже, моля.

Преди да стигнем до водопада, в който трябваше да си вземем горещо джакузи според моите разбирания, минахме през мангова гора ухаеща на манго разбира се, но с толкова силен аромат, че не ти се иска да мръднеш оттам. Даже ако нямаше мравки убийци сигурно щях да легна под някое дръвче за около час.

Стигайки до водопада се оказа, че водата всъщност е ледена, а Айрийн си изля минералната вода и си напълни бутилката с чисто кафява такава. Според нея в течаща вода няма бактерии и микроорганизми. Аз й казах, че тия неща не искам да ги проверявам и заради учебника й по биология не бих си заложил главата. Айрийн с удоволствие поглъщаше кафявата вода, докато аз пробвах да се разхладя. Между другото мисля да и пратя една бутилка от бързотечащия Перловец да я видя как би реагирала.

Директор на водопад

След кратък обяд, включен в цената на трипа, аз и Айрийн се присъединихме към една естонска двойка за рафтинг. Реката беше подобна на Струма, Жорко, там, дето ме води ти. Много е яко. Но лодката беше прекалено добра и при липсата на опасности и имайки предвид, че имам лек тренинг, се чувствах, като по-шефче и от капитана.

Докато другите ужасени гледаха бързеите, които идваха към нас, аз им разправях истории от БГ рафтинга, където Жорката влиза мъртвец пиян с джапанки без каска и жилетка и прави пируети пред погледите на смаяните рафтинг инструктори.

След едночасов рафтинг, реката се успокоява и ние правим спускане по спокойната й част за още час, върху бамбуков сал. Реката е толкова плитка, че можеш да пипнеш дъното с река. Отнякъде, сред прекрасната и дива природа, и залеза над планината, и цялата тази вглъбеност, в която изпадаш, изскачат група пияни англичанчета и, мятайки се като Бай Ганьо в банята, квичейки, те връщат към реалността.

След всичко това решавам, че е време да напусна дивия север и да отида на юг. Целта ми е Патая. Слънчев Бряг на Азия. Градът на проститутките.

За целта си хващам VIP бус (около 15 евро за 1000 км някъде) с 32 седалки, където освен че можеш да си изпънеш краката напред, можеш и да си свалиш седалката в хоризонтално положение и да спиш като заклан за следващите 12 часа от пътя. Климатикът е на минус 10, затова слагам зимни дрехи и чорапи и се моля филмът, който пуснат, да е американски, за да мога да го разбера и аз. Да, оказа се някакъв адски тъп американски хорър със симултантен превод на тайландски. Бълвоч. Аз си отмъстих, като спах през цялото време. Между другото, това беше единственият автобус с напълно функционираща тоалетна, в който съм се возил.

Патая.

Пристигам сутринта и някак си се добирам до произволен хотел. Искат ми 350 бата (около 7 евро) за стая без прозорец и климатик. Все едни си в мазето у вас, само дето е доста по-горещо. Аз започвам безцелна обиколка и си намирам хотелче в центъра на Патая за 300 бата и то с балкон и много приятен вентилатор на тавана.

Името му е Nipa House и се намира на Soi Yamato (Soi 13/1), която е улицата, съседна на травеститския квартал. Затова, ако видите изключително яка мацка, да знаете, че не е мацка.

Наемам си мотор Suzuki от ъгъла на улица Soi 13/3 и Second Pattaya road за 125 бата на ден (около 3 евро, но по-малко) и тръгвам да търся плаж. Това е сложно, тъй като повечето са на хотелите. Готин плаж има отвъд големия хълм с надпис Pattaya, както е в Холивуд. Морето е мръсно, а на плажа се говори само на руски.

Въпреки това си наемам шезлонг с чадър и маса за 2 евро на ултра лукс място, а през 30 секунди търговци ти предлагат всякакви неща - от фалшиви часовници до диня. Добре де, за половин евро си купувам по един голям резен диня и един пъпеш, за 1 лев - студен чай и за 2 кинта - много приятни палачинки с пълнеж от ориз и нещо друго, но не знам какво.

Но, остави ги плажовете, Жорка. В Патая има проститутки и никой не ходи на плаж. Целият град е съставен от работнички. Измерват се в десетки хиляди. Няма 10 кв.м. от този град, които да не са обслужвани от поне 2 мацки. В центъра може да са повече от 5. И понякога не са само мацки.

На всеки две крачки ти се предлагат и, признавам си, не съм вярвал, че ще откажа на толкова много жени за единица време.

Взимам си бира и сандвич и сядам на плажната алея. Още не съм отхапал първата хапка и 16-годишно момче ме пита дали искам да правя секс с него дори без да каже здрасти. Тръгвам по пешеходната алея, която би трябвало да се казва Sin City avenue, според мен. Beer bars и Go-go bars. След малко ще науча и разликата между двете.

След около 500 метра надолу на улицата ме хващат три жени и съвсем насила ме настаняват на един бар, а срещу мен се хили метросексуален Дънди Крокодила. Казва се Рино, идва от Австралия и е супер пич. Тук е за 7 седмици и е дошъл да си отживее за пореден път. Всяка година идвал тук и познава всички заведения на петте си пръста.

Рино е загорял, малко по-нисък от мен и наистина прилича на Дънди Крокодила. Има сини очи, избръснати ръце и каубойски обувки. Повежда по неговия маршрут. За 30 минути обикаляме няколко заведения, в които ни се лепват привлекателни жени още от вратата и ни настаняват на сепарета, а те се настаняват до нас.

Питието може да варира от 55 до 150 бата (1-3 евро) в зависимост от това дали има happy hour или не. Повечето мацки си искат да ги черпиш с Lady drink, който е малко по-скъпа напитка и може да е всичко, май.

На подиум, разположен на около 45 сантиметра от лицето ти, танцуват чисто голи момичета. Във всяко заведение си имат различен номер, но обикновено се мажат с олио, пъхат си кубчета лед, чекнат се всякакси, а една дори си слагаше свирка там долу и свиреше с нея. На мен ми беше много смешно.

Разбира се, хората около теб са всякакви, но преобладават истински селяни от Централна Европа и пенсионери на умираща възраст. Същите, като нашите в градския транспорт, само дето имат мангизи и ги трошат с наборите си по жени в Азия, докато бабите им си мислят, че са на сафари в Африка.

В Go-go баровете момичетата танцуват пред теб и целта им е да изпросят колкото се може повече лейди дринкс. Ужасно красиви са и това е леко неприятно. Просто едва устояваш. Аз разпитах няколко момичета колко струват и цените бяха около 500-600 бата (11-13 евро) bar fine (такса за бара), а момичето отделно иска 2000-2500 (45-55 евро) бата за цяла нощ. За short time или за един час цената пада до 1500 бата.

В Beer баровете обаче е по-различно. Там зад един бар има около 20 момичета. Вие отивате и сядате, а те започват да си говорят с вас и можете да играете на някакви местни игри, тип морски шах и още една със зарчета. Сори, ще ти кажа името на играта по-късно.

Мацките са доста приятни за разговор и можете да си говорите за всякакви неща, да не говорим, че това им е работата. Ако си пожелаете някоя от тях, плащате 300 бата bar fine и около 1000 за цяла вечер с нея. Рино винаги си взима мацка в 2 часа, защото този тип заведения затварят в 2:30 и мацките нямат много избор – ако искат да си докарат нещо, трябва да смъкнат цената. Рино каза, че не давал за момиче от бар повече от 500-600 бата.

Рино е ценител, като го гледам той само обикаля баровете и си лафи с мацките, доста ги знае по имена дори. За съжаление, не можа да ми каже цените на травеститите в момента, но преди време бил с жена, която навремето била мъж. Рино го разбрал в последствие и се кълне, че всичко по мацката си било наред. Пълна промяна, к'во да правиш.

В Патая е малко сбъркана ориентацията. Освен че често карам мотора си в дясната, а не в лявата лента, постоянно губя посоките  с помощта на местните. Южна Патая всъщност означава Централна, а Централна Патая е на север. Разликата идва оттам, че районите са кръстени на плажовете, до които се намират.

Общо взето тук освен проститутки друго няма, а аз търся остров и релакс се отправям към Ко Чанг. Междувременно ми гепват фотоапарата и аз съм зверски вбесен. Заклевам се да си купя нов.

Между другото, вече съм на Ко Чанг, плаж с палми и бял пясък. Прилив, отлив и всички екстри. Само проститутки няма, но е прекрасно. Утре си купувам апарат и ще ви покажа. Обещавам.

Слонче, рафтинг и Киро в ролята на Директор на водопад

Още от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback
fallback