Аз съм скромен родител, погребах детето си на 20 без митинг...

Почернен баща, един млад живот свършил едва на 20 години и усещане за несправедливост. И едно писмо, което може да стане повод за много разсъждения, а защо не и за промени.

Янко Енев връща лентата с нелепата смърт на сина си, постановената условна присъда на шофьор и разочарованието си от правораздавателната система в България.

Повод за неговите думи е присъдата, която Окръжният съд във Велико Търново постанови за водача, причинил смъртта на двама пешеходци на тротоар и ранил тийнейджър – 3 г. условно с 5 г. изпитателен срок.

Трагедията се разигра в Горна Оряховица на 13 октомври миналата година. Във фаталния ден 19-годишният Антон И., с книжка от 4 месеца, пътувал към Лясковец, а в автомобила му бил негов познат. Току-що приетият за студент Антон бил зад волана на лек автомобил "Тойота" и карал с около 72 км/ч при ограничение от 50 км. Неопитният шофьор излязъл от пътното платно и подкарал колата по тротоара, където вървели пешеходци. Убил на място двама души и причинил средна телесна повреда на 15-годишния си спътник.

Единият от убитите на тротоара е 20-годишният Красимир Енев. Момчето издъхна два дни след инцидента. Той изпадна в мозъчна смърт, а близките му взеха тежкото решение да дарят органите му за трансплантация и така спасиха живота на четирима души, припомня "Труд".

На 2 октомври състав на Окръжния съд във Велико Търново, с председател Теодор Милев, прочете условна присъда. Престъплението е извършено по непредпазливост, а подсъдимият шофьор се разкайва за случилото се. Присъдата не е окончателна и може да бъде обжалвана пред апелативния съд, но решението на магистратите обаче предизвика негодуванието на близките.

"Аз съм Янко Енев – обикновен, тих и скромен български родител. Така тихо и без обществено внимание изпратих рожбата си към онзи, другия свят, за който всички твърдят, че бил по-добър. Дано да е така... България не разбра, че през 2017 г. погребах детето си на 20 години. Не организирах митинг или протест на лобното му място. Не извиках медиите. Нямаше репортаж по новините. Не написах на никого. Тихо и самотно останах с дълбоката и непосилна, разкъсваща болка от нелепата загуба. За мен обаче статистиката е болезнено лична без да съм фаталист. Не знам и не искам да знам причините. За мен измеренията са други – няма го детето ми. И няма да го има вече. Той е мъртъв. Убит. В резултат на катастрофата момчето ми изпадна в мозъчна смърт. Дарихме органите му на четирима нуждаещи се. Бяха извършени четири животоспасяващи за тези хора трансплантации. Ирония ли е, благородство ли е, утеха ли е? Всеки търси своето обяснение", споделя почерненият баща.

"Подсъдимият съжалява – сигурно е така, животът му се е преобърнал, страшно е, неизвестно... но е жив. Колко ли е тежко за родителите му – вероятно неописуемо и влудяващо. И аз съм родител, разбирам ги, но имат живо дете. Подсъдимият се извинява – на мен ми е безразлично. Признава се за виновен! Добър ход - съкратено съдебно следствие. Много съжалява за стореното, разбира се. Отекват думите на защитника – млад е, млад, да му дадем шанс да се поправи! Да се поправи, след като е извършил нещо непоправимо за две семейства. Защитникът му хладнокръвно и разпалено обяснява колко добър ученик бил и че ще става студент. Това му е работата на адвоката, но мен не ме интересува. Може и да е вярно, може и да не е – днес всички са добри ученици. А ако търсим реципрочност на добрината – моето момче спаси четирима със смъртта си, а убиецът му завърши училище с отличие, отпразнува бала си и ще става студент", споделя бащата.

В съда бащата моли за ефективна присъда, чува обаче 3 г. условно.

"След глътка отрезвяване се питам какво ли означава съразмерност и цел на наказанието, за които сме чували по телевизията. Дали това се има предвид?!? Това ли е смисълът на закона? Аз съм родител, чието дете никога няма да протегне отново ръка към мен, няма да срещна погледа му, гласът му ще чувам само насън... Сигурно заради това не разбирам постановената присъда", казва в посланието си покрусеният баща и изразява надежда с писмото да даде гласност на болката си и да постигне ефективна присъда.

"Произнесли сме се вече по казуса. Не мога да коментирам решението. Така сме решили с колегите от състава, това сме постановили", заяви пред "Труд" съдията по делото Теодор Милев. И допълни, че мотивите не са написани още, но ще бъдат представени в законовия срок.

Условното осъждане на шофьор, убил човек при катастрофа, е обичайно у нас, но неизменно предизвиква у гражданите гняв. В такива случаи съдийската милост се дължи на това, че деянието е непредпазливо – т.е. извършителят не е предвиждал и не е искал смъртта. От друга страна, съдът може да отложи по свое усмотрение наказанието до 3 г. лишаване от свобода при чисто минало на обвиняемия. В такива случаи обществото е склонно да обявява законът за виновник. За последно НК е поправен в по-строг през 2012 г. Оттогава по чл. 243 при причинена по непредпазливост с МПС смърт, се полага затвор от 2 до 6 г., а в тежки случаи – от 3 до 10 г. Това не намали катастрофите и не промени факта, че за едно и също престъпление на пътя едни съдии пращат задълго в килии, а други галят с условни наказания. Висши магистрати обаче са категорични - забраната на условното наказание при катастрофите ще умножи несправедливостите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase