Снимка: Булфото, архив

Автокрадците вече ще може да бъдат съдени и за кражба, а не както досега - масово за противозаконно отнемане. Това предвиждат промени в Наказателния кодекс (НК), изготвени от правосъдното министерство и публикувани за обществено обсъждане в сряда. В проекта има и други изменения.

Нововъведенията бяха поискани от премиера Бойко Борисов на заседание на правителството на 21 март.

“Имайте предвид, че аз за това нещо се боря от сигурно 15 години и не мога да преодолея противозаконното отнемане на автомобили да стане кражба”, каза тогава министър-председателят. Той обясни и откъде идва проблемът: “Хващаме го в колата, след това излиза, пробация, домашен арест, отива пак да краде и такива случаи, ако извикам директора на Софийско, може би до утре сутринта ще ви разказва с имена, с факти, с хора. Само че законът казва, че това е възможно. Да променим законите, да ги обясним на обществото, защото отнемането означава, че като те хванат вътре в автомобила, но ако не работи или там те хванат на място – не го крадеш, не е кражба и там има други членове и състави.”

Новите предложения обаче не елиминират чл. 346 от НК, в който е разписано противозаконното отнемане (ПЗО). За него полицаи често са коментирали, че проблемът идва от текста “с намерение да го ползва”, пише "24 часа".

Престъпниците мислели какви ли не оправдания, включително, че искали да се скрият от дъжда или да се стоплят. Абсурден бе и случаят с Емил Велинов, който на 7 юни м.г. бе обяснил, че влязъл в бус, за да открадне радиото. Превозното средство обаче въобще нямало такова.

Вместо отпадане на ПЗО от правосъдното министерство предлагат добавяне на точка за кражба на кола в чл. 195, ал. 1. Той е за квалифицирани кражби и предвижда от 1 до 10 г. затвор. Текстът на новата точка ще гласи: “ако предмет на
кражбата е моторно превозно средство”.

Така автокрадците ще могат да бъдат съдени по нея, а наказанието е завишено - чл. 346 предвижда до 8 г. затвор.

И досега имаше случаи на така заведени дела, но доста малко. Пример са Красимир Пешев-Мраморския и Чавдар Ценков-Чочо Педала. Двамата задигат джип на 22 октомври 2016 г. Следва гонка с полицията, при която Ценков е заловен, а Мраморския се измъква, но по-късно е хванат по ДНК от шапка, която изпуснал при бягството си. Прокурорът ги обвинява за кражба с техническо средство. Делото е висящо в Софийския районен съд.

Друга новост е, че вече ще има и опит за кражба на кола. При него се предвиждат до 3 г. затвор или пробация. Ако обаче това е първо престъпление, то бандитът ще бъде освободен от наказателна отговорност и ще получи глоба до 5000 лв. За второ престъпление обаче вече апашът ще се води осъждан и няма да може да се възползва от вратичката в закона. Затова и отпада алтернативното наказание за проникване в чужда кола. Досега то се санкционираше с до 3 г. затвор или глоба до 3000 лв. Така често се случвало бандити да натрупат по няколко глоби. Затова в бъдеще наказанието ще е само до 3 г. затвор.

“Високата степен на обществена опасност на тези престъпления се обуславя както от значителната стойност на отнетата движима вещ, каквато в повечето случаи се явява МПС-то, така и от факта, че много често отнетата кола се използва при извършването на други престъпления”, обясняват от правосъдното министерство.

Проектът ще бъде вкаран в парламента след общественото обсъждане, което ще продължи до 1 юни. Автокрадците пък не за първи път ядосват Борисов. През август 2015 г. Ярослав Димитров-Яро бе заснет да задига кола, докато бе под домашен арест заради дело в Словения. Видеото с кражбата бе качено във фейсбук. Клипът вбеси премиера.

Тогава Яро бе заловен бързо, а заради “подвизите” си в чужбина бе осъден на 3 г. затвор в началото на 2016 г. Част от присъдата му бе приспадната заради престоя в ареста. В началото на юли 2017 г. Яро бе пуснат предсрочно, въпреки че му оставаше да лежи 9 месеца. Той трябваше да се среща и с пробационен служител.

При арест ще може да се обадиш на гаджето

При арест вече ще има възможност задържаният да поиска да бъде уведомена приятелката му, предвиждат други промени в НК. До тях се стигнало заради транспонирането на Директива 2013/48/ЕС. Тя е за установяване на минимални правила относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по изпълнение на европейска заповед за арест. Досега се уведомяваше семейството, работодателят или МВР.

“Посоченото изчерпателно изброяване може да доведе до необосновано ограничаване на правото на обвиняемия свободно да уведоми лице, което може да бъде различно от изброените, например в случаите на фактическо съжителство”, пише в мотивите на законопроекта.

Осъдените за умишлено престъпление вече ще дължат левовата равностойност на вещи, придобити от престъпна дейност, ако те липсват. Вече ще има освен пряка и косвена облага. За такава ще се смята всяко действие с пряката, което е довело до нова полза за престъпника.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase