Екип от общо 10 прокурори и следователи работи по досъдебното производство, касаещо дейността на банковия надзор на БНБ по отношение на КТБ АД.

Към него са приобщени сигналът на управителя на БНБ за неправомерно теглене от трезора на банката на необичайно големи суми и докладите на одиторите за преглед на активите и пасивите на КТБ, съобщиха от прокуратурата. От институцията обявиха, че периодично ще публикуват информация на сайта си по разследването предвид високия обществен интерес при спазване на банковата и следствената тайна.

Предмет на разследване по делото са три направления - длъжностни престъпления на служители от БНБ – Управление „Банков надзор“; длъжностни присвоявания от служители на КТБ по повод подадения на 9 юли сигнал за липса на около 206 милиона лева и престъпления по Глава шеста от НК – „Престъпления против стопанството“, извършени от служители на КТБ във връзка с констатациите на постъпилия на 11 юли одит на банката.

На 16 юни като обвиняем за престъпление по служба е привлечен Цветан Гунев - подуправител на БНБ и ръководител на Управление „Банков надзор“, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Гунев е обвинен в бездействие по служба - за това, че не е приложил надзорни мерки спрямо КТБ за нарушения и нередности в дейността й.

В тази връзка са разпитани множество свидетели, приобщени са два инспекторски доклада за надзорни инспекции от БНБ на дейността на КТБ и са иззети документи от офисите на множество търговски дружества – кредитополучатели.

По сигнала за длъжностни присвоявания е работено по две версии - изнасяне на парите /93 139 500 евро, 23 657 575 лева и 45 000 щатски долара/ директно от трезора на банката и присвояване на въпросната сума през периода от края на 2011 г. до 20.06.2014 г.

По първата версия квесторите на КТБ са сигнализирали за това БНБ на 8 юли. Към сигнала е бил приложен протокол-разписка с писмена резолюция „да“ на председателя на УС и изпълнителен директор на КТБ АД Орлин Русев за предоставянето на тези суми на мажоритарния акционер „Бромак“ ЕООД.

Приложена е и декларация от главния касиер Маргарита Петрова, че управителят на „Бромак“ Иван Стойков й е представил въпросния протокол, след което са му били предадени пакетирани в чували посочените по-горе суми. При първоначалните разпити като свидетел, както и при проведената очна ставка със Стойков, Маргарита Петрова поддържа изцяло тази версия.

Прокуратурата обаче е възприела втората версия. От държавното обвинение съобщават, че тя се подкрепя от множество свидетелски показания, заключения на графологични експертизи и данни от информационната система на банката.

Като обвиняеми за това престъпление са привлечени Орлин Русев, Маргарита Петрова, Мария Димова – главен счетоводител и Борислава Тренева – зам.-главен счетоводител.

Установено е, че на 19 юни теглене на пари в брой не е извършено, съставяни са документи с невярно съдържание и неистински документи и са извършвани счетоводни операции с цел прикриване пред квесторите на липса в трезора на КТБ на сумата от близо 206 млн. лв.

Доказателствата сочат, че са налице множество случаи на изпълняване от страна на обвиняемите на нареждания за осигуряване на пари в брой от главна каса. Това е извършвано без разходно-оправдателни документи и без надлежно осчетоводяване. Резултатът от тези действия е натрупването на липсата, а протоколът разписка е бил съставен, за да прикрие пред квесторите липсата на парите в трезора на банката. Тази теза е възприета и от Софийския градски съд.

По третото направление са разпитани длъжностни лица от БНБ, КТБ и кредитополучатели. За да не се възпрепятства одитът, по делото не са били изискани оригиналните кредитни досиета, намиращи се в КТБ, а са приобщавани само копия.

На 14 юли е създаден съвместен екип с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество от петима инспектори на комисията, трима прокурори и трима следователи. Предмет на проверка ще бъде имуществото на обвиняемите лица за период от 10 години назад.

На всички обвиняеми е наложено ограничение да напускат пределите на страната без разрешение на прокурор.

Както Dnes.bg писа, на политическо ниво все още не е решен въпросът дали в КТБ да бъдат гарантирани само депозитите до 100 хил. евро, както предвижда законодателството в момента или със специален закон да бъдат защитени всички вложения.

Управляващите изтъкнаха като основен аргумент да се връщат всички средства това, че държавни и частни фирми, засегнати от проблема, внасят в държавната хазна 1,5 млрд. лв. такси и данъци. Ако проблемът не се реши, държавата ще губи стотици милиони левове на година.

Освен това в тези фирми са наети 75 000 души, които при евентуална загуба на работни места ще натежат на социалната система, изтъкна финансовият министър Петър Чобанов. Според министъра е необходимо да се преценят разходите и ползите, и затова в подобни случаи в други страни е било вземано решение за защита на всички вложители.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• прокуратура
• длъжностно присвояване
• КТБ