През декември 2009 г спецчасти атакуваха къщата на "Наглите". Снимка: МВР
fallback

Илиян Цанев, една от жертвите на "Наглите", умишлено е оставял своя ДНК, докато е бил в "Къщата на ужасите" на "Наглите".

Това разказа Цанев, който свидетелства пред Софийския градски съд по делото срещу бандата за отвличания.

Илиян, който бе отвлечен на 9 март 2007 г. и прекара 49 дни в плен, разказа, че е бил пленен от подземния гараж до дома му, когато се прибирал вкъщи.

Докато паркирал, бил заслепен от дълги светлини и видял, че автомобил препречва входа на гаража. С викове "Полиция, НСБОП" мъж с качулка, тъмни дрехи и пистолет се насочил към него.

"Излизай от колата, да ти виждам ръцете", крещял непознатият, заставил го да легне на земята и му закопчал ръцете със "свински опашки".

Oще по темата

Междувременно излязъл и шофьорът и двамата го набутали в колата. По същото време обаче негови съседи се прибирали със своя автомобил. Те станали свидетели на отвличането, но по думите на Илиян Цанев се вцепенили и не реагирали.

След това бил отведен в къща, където бил държан 49 дни. Цанев описа подробно стаята, в която  е държан – за разлика от "килията" на отвлечения ученик Джорджио Марков неговият своеобразен затвор е имал и баня. Той умишлено е слагал кичури от косата си под леглото и в ниши по стените.

Цанев е категоричен, че може да разпознае гласовете на двамата си похитители, които са били и в къщата по време на плена му. Пред съда описа подробно и особеностите им – шофьорът на колата (според разследващите това е Павел Петков – Павката) заеквал, а другият мъж имал дълбок, дрезгав глас и издавал специфични звуци, подобни на прокашляне.

По време на днешното заседание стана ясно, че преди години Илиян е чул гласа на своя похитител от полицаи.

След като вече е бил освободен, през юли 2007 г. Цанев е чакал пред СДВР, когато случайно чул разговор между двама души. Заслушал се и установил, че гласът на единия човек е същият като на похитителя му. Казал на човека от СДВР, с който е трябвало да се срещне, а той пуснал справка и му обяснил, че това е човек от сектор "Издирвания".

Тогава Илиян е казал, че е 90-95% сигурен, че гласът е на похитителя му. По случая обаче не е имало развитие, а официалната версия е, че е изключено този човек да е похитителят му, защото по време на отвличането е бил на работа и това е доказуемо.

Друг казус се появи на днешното заседание на СГС. Стана ясно, че по време на отвличането Илиян Цанев е носел лещи, а един от похитителите му ги е свалил – с едната ръка, а в другата държал фенер. Според Цанев това е шофьорът на колата.

В този момент обаче Павел Петков се изправи и обясни, че няма как този човек да е той, защото едната му ръка е обездвижена вследствие на катастрофа през 1988 г. Не можел да мърда палеца си, а движенията на китката му били ограничени и затова няма как да е държал фенер или свалял лещи с нея.

Веднага след изказването прокурорът по делото Борис Кирилов поиска от съда да попита дали Илиян Цанев е разпознал днес в гласа на Павел Петков един от похитителите си.

Съдията обаче обясни, че за да се извърши такова разпознаване са необходими определени процедури.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

44

момичето

преди 13 години

да в българия има много полицаи които участват в престапни групи това е не успорим факт.но в показанията на тази жертва на момента испаква лажата.също така според мен преувеличават с думите за насилието което им е било приложено.познавам един от тях много добре а за него чух неща за които сам сигорна че не е спосовен да ги направи защото като види малко кръв и припада.не знам вашето мнение но според мен всичко е много искривено и украсено

43

MONIKA

преди 13 години

NE ME TROGVAT RAZKAZITE na OTVLECHENITE. WTE SE TROGNA,AKO CHESTNO RAZKAJAT KAK sa ZABOGATELI............

42

dabadaba

преди 13 години

Преди години бях на обществено място и чух познат глас - нямаше как да го сбъркам, защото три години бях слушал лекциите му. Тъй като много уважавам преподавателя си, реших да го поздравя. Обърнах се и се смаях - човекът, който говореше нямаше нищо общо с него, нито в лице, нито по ръст!Така, че само глас не е достатъчен.

fallback