Театралният драматург Яна Борисова споделя, че писанието е състояние на  духа, независимо какъв жанр избереш, щом изпитваш необходимост - сядаш и пишеш. В съботното издание на “България сутрин” Борисова допълва, че обича театъра и там се чувства най-добре.

“След това започнах да се занимавам с кино сценарии, започнах да преподавам. Всичко преливаше от едно в друго, ставаше естествено. Едно от най-големите удоволствия изпитвам, когато преподавам. Това се случи през последните години - виждам най-много смисъл", сподели още Борисова.

Въпреки многото награди, които получава, все още не смята, че пише добре.

"Ако човек си повярва, че е съвършен, че пише прекрасно, с него е свършено. Не е добре да се прекалява със самочувствието. Аз бях притеснителна, сега го прикривам по-добре. Писането е и въпрос на избор. Неприятно е да се провалиш, но е здравословно понякога да не се получава всичко, както си го мислил", смята писателят.

Драматургът споделя, че без вдъхновение не може да се пише, то идва когато си пожелае и няма рецепта.

“Когато си щастлив, ти се живее. Не ти се сяда да описваш. Забравили сме как се говори за красивото и щастието. Езикът ни е много красив, имаме красиви думи", подчерта Борисова.

Чрез "23 любовни писма" авторите на книгата дариха средства за Дома за ветерани на културата и изкуствата в София.
"Домът за ветерани на културата и изкуствата в София е моя слабост. Домът има нужда от помощ, а хората, които са там, са работили цял живот, за да живеем ние сега така. Книгата се продава в интернет и на всички наши представления", каза Борисова.

Драматургът успява да върне Цветана Манева на сцената за спектакъла "За любовта". "Цветана не може без сцената и публиката не може без Цветана. Тя получава енергия и любов от публиката, няма болки, няма възраст. Излиза и огрява", разказа още Борисова.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Инна Ангелова

• драматургия
• театър
• артисти