Изкуството е да извисява, а не да се продава

Яна Титова е една от младите ни актриси, но затова пък с немалко роли зад гърба си. Гледали сме я в "На лов за дребни хищници", "Стъпки в пясъка", "Кецове", а ето че сега на екран тръгна и най-новият филм с нейно участие - "Джулай". В него Яна играе една от главните роли. В момента актрисата пребивава в Лондон, но не спира да се занимава с кино и театър.

Участвате и в „Кецове“ на Валери Йорданов и Иван Владимиров. Не ви ли се стори „Джулай“ като негово продължение?

Не. Това, че и в двата филма действието се развива по Северното Черноморие, не ги прави еднакви. В "Джулай" историята се фокусира върху намирането на нови ценности, на нови хоризонти за всяка една от героините. Но за да стигнат до това, трябва да минат през миналото си, което всяка една от тях се опитва да забрави.

Героинята ви е по-млада от другите два главни образа – на Параскева Джукелова и Касиел Ноа Ашер. Това как се отрази на работата ви и по-специално на вникването в проблемите на едно по-възрастно от вашето поколение?

Нямаше нужда да вниквам в проблемите на друго поколение. Аз не играя героиня от друго поколение, а от моето. А и проблемите, които всяка една от героините има, не са чужди на никое поколение: самота, неудовлетвореност, изгубени мечти, недоизживени любови: това е познато както на мен, така и на прабаба ми.

Ходила ли сте на Джулай и какво знаете за този празник?

Ами не, не съм ходила. Но покрай филма изкарах няколко Джулая един след друг.

Вие сте от поколението, което като че ли е леко късметлийско, тъй като в момента се снимат доста български филми. Като сте кандидатствали в НАТФИЗ обаче, нещата май не са изглеждали толкова добре. Какво ви накара да изберете тази професия?

Аз не станах актриса, за да се снимам в сериали( както повечето млади актьори, които кандидатстват последните години). За мен нямаше дилема, аз просто нямах избор! Знаех, че това е което трябва да правя, и за секунда не съм си мислила,че няма да се случи. Просто знаех какво исках и го преследвах.

С Иван Бърнев често сте екранна двойка (и в киното, и в театъра). Случайно ли е това и изобщо притесняваха ли ви по-интимните моменти от работата с него и по принцип с който и да било колега?

Имах страхотния късмет да играя с Иван по повече от един проект и с всеки следващ ми беше все по-лесно да си партнирам с него. Все едно играеш с приятел: не мислиш какво ще си помисли и т.н., просто се впускаш в едно приключение и няма как да сгрешиш.

За интимните сцени: винаги са притеснителни. Но когато сценарият го налага, няма къде да ходиш. Аз винаги съм попадала на добри и грижовни екипи, които са ми помагали да се справя в тези ситуации.

Печелите "Аскеер“ в театъра. Следва тривиалният въпрос кое от двете – киното или театърът ви е по-близко?

Всичко ми е близко. Актьорската професия не се дели на две. Сега съм се фокусирала върху киното, но скоро започвам работа по театрален проект.

Живеете в Лондон, но вълнуват ли ви нещата, които се случват у нас, наясно ли сте с процесите?

Мисля, че българите вече не издържат на целия фарс, който се разиграва пред очите им. Хората са много мрачни, нещастни и потиснати, и това не е изненада за никого. В същото време обаче знам, че това няма да се промени. Няма кой да го направи за съжаление. Не разбирам от политика, но разбирам от това, че като нямаш пари да отгледаш децата си спокойно, няма как да си усмихнат и ведър. Няма как да повярваш, че нещо хубаво ще се случи.

Какви реформи трябва да се направят в българското кино и театър?

О, не знам. Не съм аз човекът, който трябва да дава формули за успешни реформи. Това, към което мисля, че трябва да се стреми изкуството, е да извисява, а не само да продава. Прекалено много "лошо" комерсиални неща се правят само за да се продадат няколко билета повече. А публиката приема това, което й се дава. И свиква със "смляното изкуство", свиква да не мисли, а само да консумира.

Какво е различното в правенето на изкуство в Лондон и в София?

Аз съм в Лондон не от дълго, така че ще мога да ви отговоря на този въпрос след около 5-6 години, но засега това, което ми прави впечатление, е хъсът, с който всички работят тук. Защото има смисъл! Защото ще бъдат забелязани и усилията, които полагат, ще бъдат възнаградени. Освен това за правата на артистите се грижат много организации и е немислимо артист да остане недобре заплатен или някой да не се е погрижил за неговия комфорт докато е на работа. Това, което ми харесва, е, че тук можеш да работиш само по един проект за определено време. Когато снимаш - снимаш, когато играеш в театъра - си само в театъра. Това ти помага да се концентрираш само върху конкретната роля.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase