Снимка: pexels.com

СЗО определя като злоупотреба всяко количество алкохол над една малка ракия, една чаша вино или една малка бира на денонощие. Колко от нас надвишават това количество?

Алкохолизмът у нас се лекува в психиатрииите. То е хронично, рецидивиращо, прогресивно и потенциално смъртоносно заболяване. Световната здравна организация (СЗО) го определя за по-тежко от шизофренията. Според неофициални данни у нас живеят над 200 хил. алкохолици,  а българските домакинства харчат средно 1,7% от доходите си за алкохол.

Още по темата

У нас  има групи за взаимопомощ "Анонимни алкохолици". В тях членуват хора на различна възраст, с различен социален статус и образование.  Всички те са обединени от обща цел - да останат трезви и да помогнат на други да победят алкохола.

"Анонимни алкохолици" не е религиозна структура, но се уповава на вярата. Началото поставят борсов посредник и хирург през 1935 г. в САЩ – тогава безнадеждни алкохолици. Сега мрежата съществува в 150 държави и се посещава от над 2 млн. души, предаде bTV.

Но не всеки, който пие, става алкохолик. Алкохолиците са генетично предразположени. Това е болест на мозъка, която засяга психичното и телесното състояние, социалното функциониране и ценностната система.

"Това, което отключва целия този механизъм, е употребата на алкохола с биологичното предразположение. Тогава вече алкохолът се включва в самия обмен на клетката и когато вие спрете алкохола, клетката започва да страда", коментира д-р Владимир Николов, директор на Държавна психиатрична болница за лечение на алкохолизъм и зависимости.

Настъпилите биологични промени на клетъчно ниво карат човек да продължава да пие. Когато човек системно губи представа за количеството изпит алкохол и губи контрол над ситуацията, е време да потърси помощ.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase