Хората от град Мизия, които пострадаха от наводненията през миналата година, все още бедстват. Поне в 10 от 20-те фургона има хора постоянно.

Основен проблем в летните месеци е нетърпимата жега през деня – температурата във фургоните достига до 42-43 градуса.

Много от бедстващите, които живеят в местата за временно настаняване, желаят да се върнат по домовете си. Това мнение споделя и семейството на Маргарита и Ангел Отсачеви. Те, както и много други хора обаче, не могат да си позволят да ремонтират къщата си и са принудени да останат във фургона.

Помощите, които са получили досега от БЧК и от останалите дарителски кампании, в размер на около 1900 лева, са им стигнали само за малък ремонт.

"Държим да се върнем в къщата, там ни е на нас животът, не е тука", обясняват пред bTV възрастните хора, но допълват, че не могат да си позволят ремонт с двете си пенсии.

Заместник-кметът на град Мездра Николай Нековски коментира, че няма какво да се направи срещу горещината в летните дни. Той отхвърли отправените обвинения, че никой от местната управа не се интересува от бедстващото население.

Нековски защити решението на общината да инвестира отпуснатите в размер на 200 хиляди лева помощи в построяването на фургонно селище, като изтъкна, че това е бил съветът на БЧК.

Той съобщи, че срокът, в който пострадалите от наводненията трябва да напуснат местата за временно настаняване, е удължен с шест месеца – до пролетта на 2016 г.

Заместник-кметът напомни, че никой от пострадалите все още не е получил помощи от държавата. Причината е в правилника на междуведомствената комисия, според който пострадалите първо трябва да възстановят щетите, за да могат да кандидатстват пред комисията за помощи.

Друг проблем, назрял през последните месеци, засяга разпределянето на помощите от БЧК и другите дарителски кампании на бедстващите семейства.

Ирена Дахлева, представител на вече разпуснатия Обществен съвет, коментира, че обвиненията в пристрастно разпределение са безпочвени. 405 имота са били подпомогнати от БЧК, а над 575 ваучера са били раздадени на пострадалите семейства.

По повод една година от бедствието в Мизия заместник-председателят на ЕК Кристалина Георгиева коментира, че бедствието е извадило на показ и най-добрата страна на българския народ - съпричастността и солидарността.

"Като българка бях и дълбоко трогната, и възхитена от всеотдайността и решителността на спасителите и пожарникарите, които помагаха на хората в най-тежките часове, доброволците, които с месеци чистиха наводнените домове, хилядите, които дариха средства и материали на хората в Мизия, за да започнат да възстановяват живота си", посочва Георгиева в изявление.

"Европейският съюз също прояви солидарност като предостави 4 милиона лева в помощ на пострадалия район. Въпреки това дори и днес работата по възстановяване на Мизия далеч не е приключена. За съжаление подобни бедствия имат тежки и дългосрочни последствия. Но урокът, който можем да извлечем от тях, е, че трябва да бъдем подготвени", допълва тя.

По думите й европейската статистика показва, че всяко евро вложено в превантивни дейности спестява между 4 и 7 евро щети при бедствие.

Според Георгиева превенцията и подготовката трябва да станат част от мисленето на всички българи, за да не позволяваме всяко бедствие да се превръща в трагедия.

Тя е благодарила по телефона на кмета на Мизия д-р Виолин Крушовенски за удостояването й с възпоменателен плакет във връзка с годишнината от трагичните събития. Двамата са обсъдили и възможностите за ускоряване на процедурите за възстановяване на града. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Мизия
• ек
• кристалина георгиева
• бедстващи хора
• Фургонно селище