Снимка: Булфото, архив
fallback

Значително увеличение на регистрациите по настоящ адрес са регистрирани в няколко области на страната, показват данни, изнесени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Първенци в тази негативна статистика броени месеци преди местните избори са областите Видин, Кюстендил, Монтана и Перник.

Oще по темата
Според статистиката почти двойно се е увеличил броят на лицата, променили настоящия си адрес от началото на февруари до 25 април в сравнение на същия период на миналата година. Така само за три месеца през 2014 г. настоящия си адрес са сменили 55 288 българи, докато през тази година за същото време това са направили 91 199 души, съобщава bTV.

Най-голям ръст на промените в настоящия адрес в сравнение с миналия период има в областите Видин (от 578 на 2967), Враца(от 1139 на 4462), Кюстендил (от 612 на 1771), Ловеч (от 827 на 1600), Плевен (от 1718 на 3578) , Монтана( от 1067 на 2926), Перник (от 691 на 1959), София- област (от 1130 на 4574), Хасково (от 1700 на 4680) и Стара Загора (от 2667 на 4260). Почти без промяна са цифрите за областите Варна, Кърджали, Разград и София-град.

Според закона, за да гласува човек по настоящия си адрес, той трябва да подаде заявление в общината до 14 дни преди изборния ден. По традиция, преди местен вот, подобна миграция е често явление.

Регионалното министерство предостави и списък по населени места за четирите области – Видин, Монтана, Перник и Кюстендил, където се наблюдава най-голям ръст в промените на адресните регистрации.

Така по данните в Област Видин най-голяма е разликата при промените в настоящия адрес има в община Грамада. През периода 1 февруари – 25 април 2014 там са регистрирани 15 промени, докато за същия период тази година те са 681. Подобна е ситуацията и в община Ружинци - 16 души са променили настоящия си адрес миналата година, при 328 през 2015 г.

В областите Монтана и Перник най-големи разлики се отчитат в общините Бойчиновци (71 регистрирани през 2014 г. при 362 през 2015 г.) и община Ковачевци (22 регистрирани през 2014 г. при 280 през 2015г.)

Съгласно чл. 92, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица. Въз основа на въведените от общинските служби данни ГД ГРАО към МРРБ поддържа обобщен регистър на населението – Национална база данни „Население“, припомнят от регионалното министерство.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

48

ужас

преди 8 години

Който ги регистрира-да ги настанява по къщите и да им намира работа ,че да си останат там.Само така ще възродим българското село.

47

hei tazi

преди 8 години

Като ги регистрирате и гласуват спуснете забрана за повтоно регистриране в София. Да си останат там от където са! Чухте ли и да не се връщат в София!

46

иван

преди 8 години

до 54 къде в германия няма каравани и гета с БЪЛГАРСКИ .ИГАНИ бре юнако.затова ли се задъхва германия.защо казват че българите са АФРИКАНЦИ и ние сме в германия от 5-7 години.много ми е интересно как си намерил работа като искат адресна регистрация и конто..... как намери квартира като искат договор и поне една -три распечатки за получена заплата и пак конто.

fallback