Снимка: Bulgaria ON AIR
fallback

Васил Кичуков е на 28 години и е от Пловдив. Преди 14 години започва да се занимава професионално с мотоциклетизъм.

Зад гърба си има няколко титли, но поради липса на финансови средства се отказва от пистата. До миналата година, когато благодарение на свои приятели, които събират пари, става републикански шампион по мотоциклетизъм на писта в клас formula 600.

В мотосредите у нас наричат Васко един от най-обещаващите нови самородни таланти, въпреки че не кара скъп и мощен пистов мотоциклет.

Приятелката му, с която са заедно от 4 години и в момента чакат бебе, прави друг жест за него. Отделя  сума от парите от абитуриентския си бал, с които му купува чисто нови гуми.

"Когато излезем на пистата, всеки говори какъв нов мотор си е купил. Аз отивам с едно чудовище от 2006 година, което приятели ми докараха на части от Италия", разказва Васко пред Bulgaria ON AIR и е категоричен, че неизменна част от стила му е, че кара повече със сърце, отколкото с глава.

Той доказва, че успехите в спорта са възможни не с пари и спонсори, а с воля и подкрепа от най-близките хора. Сред тях е Емил Стоименов, който подава ръка на Васил, събирайки средства чрез апел в социалните мрежи.

В България има много таланти, но те не са сред приоритетите на държавата. На това мнение са Людмил Минчев и Еди Казасян - част от мотообществото у нас, които също подкрепят младия талант.  А той не губи вяра, че някой ден ще отиде и на по-голямо състезание.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

12

Бате Енчо

преди 3 години

Голям талант в бедна страна. Срам ме е от хейтърите.

11

Браво!

преди 4 години

Този човек ще бъде страхотен пример за бъдещето си дете! А и за много хора тук! Фокусирайте се над хубавите неща в тази история и спрете да пишете глупости!

10

До ”запознатите”

преди 4 години

Тези, които коментират тук, са толкова запознати, че да ги съжали човек! Повечето знаят само да сеят злоба! Влизам, гледам клипа сутринта и се зареждам с оптимизъм, викам си Ейй, има хора, които се борят в тая държава. Чета коментарите и злобата, която излъчват, и си мисля Хората са жалки същества, ще сравнят човек със земята, за да може безцелното им съществуване да е още по-непоносимо за останали, които се мъчат да направят нещо... Омръзнало ми е от хорица тръгнали да коментират Човеци!

fallback