БФС и националите стигнаха дъното през 2014 г.

Годините отминават, но неуредиците и некадърността в БФС са вечни. Ще отчетем, че около футболната ни централа и националния ни отбор има изключително много проблеми.

Истината е, че в България тази велика затъва от поне десетилетие. Да не говорим пък за недалновидното, налудничаво и тотално сбъркано управление на БФС. Явно на "Бобитата" това е изгодно, защото във всяка една нормална държава биха им забранили със закон да ръководят и да заемат висши длъжности.

През 2014 година футболните "лъвове" на България напълно изпаднаха в миманса и се озоваха на дъното. Момчетата на Любо Пенев тръгнаха с победа европейските квалификацзии и излъгаха Азарбейджан в Баку, но след това тотално се сринаха.

"Лъвчетата" ни загубиха последователно от Хърватия в София и от Норвегия в Осло, за да дойде срамното равенство с Малта насред стадион "Васил Левски".

След този уникален резил стана и най-интересното. Започна се една компроматна война между Пенев и БФС, която логично доведе до уволнението на "чичовото", което още повече разлюти "супата" на Любо. То не бяха обвинения за неграмотност, не бе чудо.

В крайна сметка Ивайло Петев наследи Пенев начело на "лъвовете", но за пореден път се видя, че шефовете на БФС са тотално неподготвени в този състав, а проблемите наистина са сериозни.

България не е участвала на финалите на голямо футболно първенство от 2004 година и на този етап "големите" могат да ни служат само като учебник по футбол. Ние определено нямаме място сред тях, дори сме изпаднали в трета глуха.

Играта на трикольорите ни е лесноразгадаема, разчита се само на няколко ключови фигури, няма въображение, да не говорим за ефективност. Всъщност липсва идея и стратегия какво, как и кога ще се прави.

Докато това не се случи, "лъвовете" ще продължат да се лутат и да се излагат срещу "джуджета" като Малта. С приказки и голи обещания се видя, че не става, тъй като вече да сме световни шампиони.

Целта е да бъдат вразумени началниците в централата да си опичат акъла. Да имат едно наум, че може някой да ги смени и то много скоро. Идеята за нов шеф на БФС напоследък е разнасяна от недоволни клубни шефове като Самарското знаме.

Въпросът е дали самата заплаха е реална, или пък става въпрос единствено за обикновено надприказване и популизъм. Истината обаче е, че на БФС му трябват нови лица, които наистина милеят за футбола и разбират от тази материя. От този спорт може да се печели, стига имиджът му да бъде изчистен, за да стане продаваем.

Бегъл преглед показва, че сме на светлинни години назад в превръщането на футбола в бизнес. Няма кой да изчисти стоката, да я опакова добре и продаде. Естествено, всичко започва от добрия имидж, а БФС го няма.
Комерсиалният модел на българския футбол е мираж. Такъв не бе установен през последните две декади. А днес ситуацията е по-тежка от когато и да било. Причината е тривиална – парите намаляха и отиват към пълно привършване.

Повечето родни клубове са извън всякаква пазарна логика. Чакат на подаяние от общината или на някой чичко-паричко. Това за съжаление е жалката картинка. И ще бъде така, докато българските клубове са в пълна зависимост от чичко-паричко. Така е най-лесно, но и най-рисковано.

За да направим поне лека крачка напред, футболните ни управници трябва да разберат, че централата и този спорт в България се намират в ужасно състояние и след това да започнат с промени и то генерални. Стане ли това, никой няма да плаши гаргите, а ще се радва на съществуването си в елита и на печалбите си, но не на тези от уредени мачове.

Още спортни новини четете в Gol.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase