За 125-и път световният тенис елит се събира в Лондон за битка по тревните кортове на All England Club, каквато може да се види само там.

За нас това също не е просто турнир от Големия шлем. Именно в тази надпревара са записани някои от най-големите успехи на родния ни тенис – два четвъртфинала на Катерина Малеева, един на сестра й Мануела и, разбира се, изумителният поход на Цвети Пиронкова до полуфинал преди година. Също тук първата ни ракета при мъжете Григор Димитров спечели титлата за юноши преди 3 години.

Но встрани от традициите, от емоциите, от чисто спортната притегателна сила на Уимбълдън, това тенис събитие е истински бизнес модел за подражание. В последните няколко години, в които светът е затиснат от всевъзможни, постоянни икономически кризи, организаторите не могат да се оплачат от липса на приходи.

Още преди през 2009-а да бъде инсталиран покрив на Централния корт и така да се ограничат капризите на лондонското време, изп. директор на частния спортен All England Club Йън Ричи не се е притеснявал, че дъждът може да застраши настроението и печалбата от турнира.

Както посочва BBC, през 2010 година след покриване на оперативните разходи е останала чиста печалба от 31 милиона паунда. Средно в последните 5 години тази сума варира между 25 и 30 милиона.

И всички пари отиват в касата на Британската тенис асоциация, често критикувана, че не влага нужните средства за развиване на качествени кадри. В Топ 100 при мъжете има само 1 британец, а сред първите 100 при жените честта на короната защитават само две дами. 

„Нашата работа е да гарантираме перфектна организация на турнира и се придържаме към това задължение. Какво правят с парите от асоциацията, си е тяхна работа”, отказва да бъде въвлечен в полемика Йън Ричи.

Повече от 50% от приходите всяка година идват от телевизионните права, пише BBC. Тенис битките от тревните кортове се излъчват в 185 държави по целия свят и, естествено, парите са наистина големи. Ричи обаче си спомня, че пикът по приходи от телевизии е преди 20 години – в края на 80-те и началото на 90-те. Тогава германските канали се надпреварват с многомилионни оферти, за да получат ексклузивното право да дават на живо мачове на намиращите се на върха на славата германски тенисисти Борис Бекер и Щефи Граф.

Сега подобен пик се чака от Изток, най-вече заради новата азиатска суперзвезда На Ли, която постигна исторически успех на Ролан Гарос преди по-малко от месец. Титлата й в Париж рязко вдигна интереса към тениса в Китай и целия регион и това неминуемо ще засили азиатския паричен поток.

Организаторите са реалисти и признават, че едва ли ще има бум като германския отпреди 2 десетилетия, но пък Уимбълдън със сигурност ще получи нова аудитория от десетки милиони души. „За нас е изключително важно нашият турнир да се гледа с интерес навсякъде по света”, подчертава Йън Ричи.

Другото основно перо в бюджета на Уимбълдън са парите от официалните партньори. Шампионатът в Лондон е единственият турнир от Големия шлем, на който не можете да видите рекламни пана около кортовете. Вместо това се залага на дългогодишни договори с определени марки за доставка на стоки и услуги.

Така например Slazenger доставя топките за Уимбълдън от 1902 година насам.

Има и пълни новобранци като Sony. Тази година японците ще отговарят за подсигуряването на 3D излъчване на заключителните двубои от мъжката и женската надпревара. Jacob's Creek пък замества Blossom Hill при вината, докато Lavazza взима мястото на Nescafe като официално кафе на Уимбълдън.

За редица партньори липсата на обособено място за реклама не е фатална. Сътрудничеството само по себе си е достатъчно атрактивна оферта. За Hertz, които подсигуряват транспорта за състезателите, това е най-важното международно събитие. „Тук има перфектно съчетание между традиционното и модерното”, убедени са от компанията, за която 700 билета и добър имидж на лондонския пазар са конкретните плюсове от участието в Уимбълдън.

По отношение на приходите от билети организаторите твърдят, че дори пълни трибуни през целия турнир гарантират много малка част от оборота. Цените в никакъв случай не са ниски, като в някои случаи достигат до 27 250 паунда – сума, която се плаща за 5-годишен абонамент, гарантиращ пропуск за всеки мач от следващите 5 турнира Уимбълдън. 

Но най-важният елемент, който държи Уимбълдън на върха, продължават да са самите тенисисти и тяхното специално отношение към турнира, категоричен е Йън Ричи.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор:

• Уимбълдън
• Уимбълдън 2011