Архив: Булфото

56 на сто от българите смятат, че по-ниска цена на тока ще спре замърсяването на въздуха. Това показват данни от национално представително проучване на "Афис", направено между 30 ноември и 4 декември сред 1010 пълнолетни български граждани.

39 на сто смятат, че положителен резултат ще даде ограничаването на автомобилния трафик. Доминира мнението, че проблемът е логично следствие от липсата на активна урбанистична политика, коментират социолозите.

Повече от една трета (36 на сто) от жителите на страната усещат влошаване на качеството на въздуха в населеното място, в което живеят. Три пъти по-малко - 12 на сто, констатират подобрение на чистотата на въздуха. За всеки втори няма особена промяна.

Още по темата

Замърсяването силно зависи от степента на урбанизация на конкретното населено място. Качеството на въздуха се влошава по-малко в селата (15 на сто), докато този дял обхваща 48 на сто от жителите на големите градове (57 процента в София) и 36 на сто - на малките.

Въздушното замърсяване е по-силен дразнител за хората от по-високите подоходни групи, коментират социолозите.

Помолени да посочат две мерки, които биха допринесли най-много за по-чист въздух в тяхното населено място, анкетираните най-често посочват по-ниска цена на електричеството (56 на сто), следвано от намаление на движението с коли (39 процента), спиране на дим от индустриално производство (23 процента), домашно отопление с газ (20 на сто).

Централното топлоснабдяване, газификацията и електрическото отопление намаляват нуждата от отопление с дърва и въглища.

Отговорите силно зависят от конкретната ситуация в населено място. В групата, при която преобладава оценката за по-силно замърсяване през последните години, проблемът с колите силно се доближава до този с цената на електричеството (съответно 50 и 53 на сто). Това подсказва, че най-силно действащият фактор през последните години е все по-силната доминация на личния автомобил над обществения транспорт.

От сравнително чист в мащабите на континента въздух в големите градове, градска България е достигнала до рекорди по замърсеност и причинена от това смъртност в ЕС поради цялостен отказ от активна урбанистична политика, е обобщението на социолозите от "Афис".

Подобна абдикация е типична за Източна Европа, близко до България се нареждат Унгария, Румъния, Гърция.

Опитите в последно време да се ограничат замърсяващите коли чрез общонационални екологични данъци целят по-скоро фискален ефект, отколкото екологичен, защото не са диференцирани събразно с големината на населеното място. Те всъщност слагат спирачка на междуградската мобилност, която замърсява въздуха за минимум хора, а в същото време не намаляват трафика в градовете.

------------------------------------------------------------

Проучването е въз основа на данни от национално представително проучване, осъществено от Агенция „АФИС“ в периода 30 ноември – 4 декември 2018 г. Интервюирани пряко в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase