Статистиката показва, че в България дишаме най-мръсния въздух в Европа, което ни коства 2 години и половина здраве.

"В момента в София фините прахови частици са 28-29 микрорама на кубичен метър. Допустимият формат за 24 часа е 50 грама, така че не се очаква да се превиши. През последните няколко дни условията са благоприятни, единствено в кв. "Надежда" е имало превишаване - около 1,1 над 50 микрограма", обясни пред Bulgaria ON AIR инж. Валери Серафимов.

Най-високо замърсяване има през месеците декември и януари, тъй като тогава са най-неблагоприятни метеорологичните условия. Тогава масово се изгарят твърди горива, транспортът също помага за повишаване на мръсния въздух.

Още по темата

"Замърсяването е точково явление, тоест ние можем да говорим за замърсяване, но трябва да знаем и какво е средното ниво на един индивид. Трябва да помислим и за индивидуалните мерки на хората, които горят твърди горива вкъщи", обясни пулмологът Александър Симидчиев в "България сутрин".

Директорът на дирекция "Климат, енергия и въздух" към СО Теодора Полимерова обясни, че проблемът с качеството на атмосферния въздух занимава обществеността на глобално ниво и с него се борят както властите в Париж, Лондон, така и ние в София.

"В случай на прогнозно превишаване, което нямаме днес и утре, се предприемат конкретни мерки. Една част са насочени предимно към гражданите - към промяна на манталитета и на собственото поведение, а именно екологосъобразен транспорт и отпление. Също засилени проверки с КАТ и РИОСВ по пунктовете за вторични суровини", обясни Полимерова.

Ивайло Хлебаров от сдружение "За земята" коментира, че от влизането ни в ЕС България не покрива нормите за фините прахови частици и сме в нарушение от 2007 г., за което вече сме и осъдени.

По неговите думи мерките, които предприема всяка следващата програма, трябва да доведат в най-кратък срок до премахване на това нарушение, но това не се случва. Той обясни, че България за разлика от другите държави е подложена на много по-високи концентрации на замърсяване, така че трябва да полага по-големи усилия, за да се справи с проблема.

"Направихме национално проучване. 55% от интервюираните хора смятат, че замърсеният въздух носи сериозни здравни последици. 22% от тях нямат мнение, тоест не знаят. Ако искаме те ясно да се ангажират с подмяната на собствения начин на отопление и с мерки, които зависят и от тях, защото не са само административни, хората трябва да имат много повече информация относно здравния ефект на замърсения въздух", категоричен беше Хлебаров.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase