За българина притежаването на имот е от огромно значение. Изразът "покрив над главата" за нас няма временно значение и затова 87% притежават собствено жилище.
Така е от много години, но от по-скоро широко се заговори за инвестицията в имот като най-сигурната и доходоносна инвестиция. Имат ли основание подобни твърдения?
Проверка на средните цени за продажба и за наем през годините от 2002 г. до днес в първата платформа за обяви на имоти imoti.net може да покаже интересни данни и много поводи за размисъл.
Ако сме разполагали със средства през 2002 година и сме закупили жилище в някой престижен квартал на столицата – например Лозенец, днес равносметката ни щеше да бъде доста оптимистична.
Ще разгледаме казус с едно от най-предпочитаните жилища – двустаен в размер 65 кв.м.
Според средните цени в imoti.net такъв тип имот през 2002 година бихме закупили за днешните 25 000 евро. Това е средна цена, която се оформя на база публикуваните в сайта обяви за имоти.
Даваме си сметка, че средните цени на имоти не отчитат локация, тип строителство, интериор и екстериор... и т.н. Днес този имот би могъл да се продаде за близо 98 000 евро.
Наистина имотът е сред стоките, които с годините могат да покачват цената си. Друг е въпросът какво е можело да си купим през 2002 година с тези 25 000 евро и какво можем да си купим днес с 98 000 евро. Но е ясно, че не сме изгубили. А ако бяхме държали парите в банка? Едва ли лихвата щеше да ни донесе такъв марж.
Имотът е добра инвестиция, дори най-добрата, защото чрез инвестиране в акции може да се спечели повече, но и рискът е по-голям, а и е за добре информирани хора. Пред очите ми е една възрастна съседка, която едва ли знае какво е акция, но е използвала спестените си пари, за да закупи два апартамента в столицата в далечната 2001 година и да ги отдава под наем. Днес тя не разчита на пенсията си. Не знам какви са й били подбудите тогава, едва ли е очаквала такова финансово развитие, но се оказва, че е направила отлична инвестиция.
Ако се върнем на нашия казус и допуснем, че в имота, който сме закупили в Лозенец не сме живяли ние, а сме го отдавали под наем, пак ползвайки статистиката за средни наемни цени от imoti.net в периода 2002 – 2018 година, се оказва, че сме получили близо 70 000 евро от наеми.
Дори да отчетем разходите по поддръжката на имота, данъците, инфлацията и т.н. пак стигаме до извода, че не сме изгубили, а добре сме спечелили.
За справка – таблицата с данни от imoti.net - средни цени за двустаен апартамент – 65 кв.м. в кв. Лозенец – София
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
110
АНОНИМНА
преди 6 годиниИскам да споделя също, че е доста наивно софиянци да мислят,че могат да се издържат само с наеми, за да върнат кредит от апартамент. Причината е ясна, страната се обезлюдява. Най-много от единични стаи се нуждаят студентите,преди 10 години в Студентски град в голяма част от общежитията се настаняваха всякакви хора,само трябваше да дадат рушвет, много студенти дори с високи дипломи не се класираха и си търсеха стаи. Полицията надуши тъмните субекти и ги изгони,само дето вече не останаха студенти.
109
АНОНИМНА
преди 6 годиниТази статия е нещо като провокация. Не познавам българин, който дори през 2002 година да е успял да си купи за една и съща година 2 апартамента в София само със спестени пари. Обикновено се продава по-голям имот като къща или доста по-голям апартамент в провинцията да се купи едностаен или двустаен апартамент в столицата и то в някой краен квартал,защото само затова са стигнали парите било през 2002 година или през 2018. Надуват цените на имотите в София, за да могат хората да вземат кредити.
108
Чиче
преди 6 годиниАпартамент не е дългосрочна инвестиция. Дългосрочната е земя или къща със земя. С това калпаво строитеслство ако го купиш преди 30 - до 60-тата година ще имаш грозно гето, дето ще го продадеш на безценица. Айде да съм ходил и аз по огледи в блокове, строени 90-те години... еми нямам думи за каква разруха иде реч. Отвратителни общи части, защото това не е къща да се грижиш за нея, а стадо свинки, които се чудят как да не плащат входна такса и поддръжка на общите части.