Централната гара на нашето време...

Снимка: Dnes.bg

Централна гара в София е точно огледало на времето, в което живеем.

Европеизирани, модернизирани, технологизирани, стандартизирани, демократизирани... Но съвсем малко под лъскавата повърхност на нещата и нравите си е все същото захабено, тъмно и западнало пространство на нашето минало.

И тук е така. Фасадата на новата Централна гара пълни окото с красота и чистота.

Извивките дори и на стрелките и циферблата на новия часовник излъчват модерност. Личи си, че дръвчетата отпред са по-обгрижвани, отколкото някога циганчетата, които живееха там. Паркинг, пешеходна пътека, полиция, жандармерия... Високи пилони и знамето на ЕС, редом до нашето.

В чакалнята е светло и уютно. Разписанието грее в оранжево. Няма го някогашният звук на излитащи гълъби, с който се сменяха буквите на таблото преди всеки заминаващ влак.

Подът блести, таванът грее, метални парапети пресичат пространството надолу и нагоре... Столчета, цветя, чисти стъкла... Мирише на ново. Приятно е.

Но да не минава човек през подлеза. Ъндърграунд поновому. Иначе - бардак. Между тухлените му лабиринти разбираш, че Преходът още не е свършил.

Не само разбираш, но и виждаш. Препълнено кошче за боклук, около него фасове. Таванът тече, под него - мокри вадички.

Празните магазинчета още са там. Но има и работещи. Между баничките, собствено производство, лъсва надпис: "Оръжие". А отсреща - "Общинска полиция". Чуват се и числата от поредното теглене на бингото...

И табели, които могат да изумят всеки, който не е живял в София през последните десет, двайсет, че и повече години. На останалите обаче ще сгреят сърцето. "Безплатни тоалетни. Free WC". Или "Действащ асансьор".