„Градът е организъм, намесата в който не трябва да ощетява никоя група“, заяви архитектът от Група ГРАД Пламен Братков по време на Форум „Заедно“, организиран от Горичка. Управлението на градската среда у нас обаче сякаш остава на заден план или често не се прави по правилен начин. В резултат от подобни действия София е изпълнена със „сгради тролове“, както ги нарича Братков.

„Те пият вниманието и задоволяват нечие его, но не са адекватни за града“, обясни архитектът. По думите му троловете продължават да изникват сякаш от нищото в София. Те не са съобразени не само естетически със средата около тях, но и с движението, с това как ще повлияят на самия живот в града. Подобни сгради нямат никакъв принос към кварталите, в които се намират, и не оставят добър отпечатък върху тях, категоричен е Братков.

„Градът е разнороден, а различното място пие различно внимание“, обясни той. Според него София не е като Виена и Копенхаген, които имат свой ясен облик, тъй като българската столица все още не е избрала с какво да бъде известна.

Всъщност тенденцията в Европа през последните години върви в посока изтласкване на автомобилите в периферията на града. В София обаче никой не се грижи за периферията, не се чисти, не се засаждат дървета, а според Братков като цяло в града се „работи на парче“.

Той твърди, че публичните средства не се управляват по правилен начин и често се мисли в полза на малка група хора, а не за града като място, събиращо много граждани с различни потребности.

„Градът има потенциали и те трябва да бъдат използвани“, подчертава архитектът. По думите в София първо се прави конкурс, избират се изпълнители на проект, а чак след това се мисли в посока какви идеи трябва да бъдат реализирани. Трябва да се мисли какви сгради има наоколо, така че новите да изглеждат така, сякаш винаги са били там, обясни Братков. Според него, за да могат нещата да се случат правилно на градско ниво, всички трябва да работят заедно.

Братков вижда част от решението на всички тези проблеми в това да не се действа стихийно, а с мисъл, с търсене на диалог с гражданите, като една от основите трябва да се гради именно на база тяхната гледна точка.

Като добър пример за адекватно позициониране и архитектурно представяне Братков посочи Q център в София – сградата с жълти елементи, намираща се до кръговото кръстовище на 4-ти км в София. По думите на архитекта тази сграда показва ясно какво се случва около нея – автомобилите преминават на много нива, движението се насочва в различни посоки. И въпреки ярко жълтите си елементи, сградата не стои сякаш изкуствено поставена там, защото в нея се крие идея, свързана с града и с живота на конкретното място.

На фона на всичко това знаковите сгради в София са стъпили на тротоари и са обградени от неспирен поток от автомобили. Братков смята, че такъв тип пространства трябва да се преосмислят. Същото важи и за междублоковите пространства, защото жилищната политика е неразделно свързана с градоустройството.

„Важно е в панелните комплекси да се запази социалният микс. Важно е хората да осъзнаят колко е важно как се отнасят с пространството между блоковете“, заяви архитектът.

Според него градът може да се справи с всички тези проблеми след минимум 20 години усърдна работа в тази посока. А особено важно е идеите, които се осъществяват, да са наистина чувствителни към града като към един жив организъм.  

Още новини по темата Имоти четете в Investor.bg!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• архитектура
• софия
• градоустройство
• Пламен Братков