Предлагам старо Ноу-Хау за Лагерници. Ако някой реши да си прави на днешно време да не използва пирони/като на снимката/за закрепването на всеки лагер. За да се постигне по-луксозно изпълнение с безпиронно закрепване се прилага следния метод, който е елементарен, но изисква малко повече време: След като се постави всеки лагер на дървената ос - не се кове с пирони, а се потапя във вода за ден-два за да се раздуе дървото и да не излиза лагера при каране. Когато изсъхне, дървото остава РАЗДУТО !
Култово беше да се съберем тайно в ранния следобед колкото може повече хора с количките, и да изчакаме бабичките да налягат към 14.00 часа, щото все мрънкаха, че не могат да спят нощем, и да се пуснем от най-стръмното до центъра. Избирахме маршрути по които няма много коли по това време и си беше нещо като рали. А на бабетата косите им ставаха, като на Айнщайн в най-добрите години.:)
А как се снабдявахме с лагерите? Да не мислите, че се продаваха по магазините, както сега можеш да ги намериш :)Ех, детство... благодаря за снимката, върна ме доста назад. Сега моето дете е отегчено от китайските ***-играчки и не се впечатлява от нищо вече.
Страхотно хрумване Стефане. Почти всеки от по-старото поколение е имал подобно нещо и съответните преживявания. Затова бяхме по-здрави и нямаше затлъстяване в детските години. Защото бяхме в постоянно движение. А сега обездвижването на децата пред компютъра, съчетано с крайно нездравословното хранене води до това, което виждаме с очите си. Никакъв фитнес не може да замени тичането и игрите на воля, съчетани и със свежия въздух /а не климатиците по залите/. Хубави времена бяха и безгрижни.
Страхотно Стефане! Представям си емоцията след като си я изровил. Наскоро си намерих една тръба за фунийки. Трябваше да обясня на вече порасналите ми деца за какво служи. Сега децата нямат "истински неща". Всичко се свежда до имитация, най-често виртуални заместители.
На човек ,чак му се приисква да си изпроси едно кръгче. Заменям две дъвки "Бибип" и стар брой на "Пиф", за едно пускане.Аз имах подобна кормилачка от як бук, само,че шейна...
А зимните кормилачки от бичмета с плазове от бетонно желязо, дълга дъска и малка шейничка за управление подобна на управлението на тази. Имаше такива, на които се събираха по 4-5 души, нещо като самоделен боб. Любима пързалка беше "Звездоброя" - алеята в Борисовата покрай Астрономическата обсерватория. Развиваше се страхотна скорост и беше супер преживяване.
Тая е много тунингована - носещите греди са специално оформени, дъската е със специална форма, сглобката е сболтове...На'ште бяха сковани от колове и летви...