Учени от Националния природонаучен музей при БАН, от Природонаучния музей в Словения и от Зоологическия институт "Александър Кьонинг" в Германия съобщават за нов вид бозайник, описан от българска находка в статия за списанието Bonn zoological Bulletin. Това съобщиха от пресцентъра на БАН.
Бозайниците в Европа се изучават повече от 300 години и заедно с птиците се смятат за едни от най-добре проучените. Всяка година зоолозите откриват и описват нов вид бозайник, предимно дребни бозайници /насекомоядни и гризачи/ от трудно достъпни и слабо проучени места в Южна Америка и Югоизточна Азия. Изненадващо за всички се оказа, че все още има такива места дори в Европа, посочват от БАН.
И информират, че международен екип от учени с участието на д-р Недко Недялков е съобщил, че в горите на Странджа планина живее нов и неизвестен за науката вид бозайник - къртицата Talpa martinorum.
Досега се смяташе, че в България се срeщат два вида къртици - обикновена /Talpa europaea/ и черноморска сляпа къртица (Talpa levantis), като първият вид е широко разпространен и се среща из цялата страна, а вторият беше известен само от района на Странджа.
Черноморската къртица е установена сравнително неотдавна за нашата страна /1991 г./ и от биогеографска гледна точка изглежда логично това да е точно видът Talpa levantis, обитаващ планините около Черно море. Двата вида външно много си приличат и са трудно различими дори за специалист без апаратура. Черноморската къртица е малко по-дребна и клепачите при нея са сраснали за разлика от европейската, поясняват учените.
След проучвания и сравнения /морфологични и генетични/ с всички къртици, срещащи се в Европа и региона, е установено, че слепите къртици от нашето Черноморие не принадлежат към нито един от известните видове, поради което е описан нов вид, наименуван Talpa martinorum.
Към момента е установено, че новият вид се среща само в югоизточната част на Балканския полуостров, като следва плътно очертанията на Странджа планина - у нас и в Турция. Почти нищо не се знае за биологията на новия вид, което ще бъде предмет на бъдещи проучвания, информират от БАН.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
29
Анонимен
преди 5 годиниДо 29 и NoNameПрав си, за този, че не става за нищо. Но все пак откритията на ЦЕРН може да се окажат важни след 20-30-50 или 100 години. Айнщайн е описал стимулираната емисия на радиация, но едва ли е било много важно през 1917 , но повече от 40 години след това light amplification by stimulated emission of radiationligth, или Laser, става една много важна технология, за световното развитие.
28
Анонимен
преди 5 годиниДо NoNameДа-а! Проsтакът си остава такъв, неглижира труда на хората! Ти какво мислиш, че в науката днес стават грандиозни открития? Я ми кажи колко струва ЦЕРН и какво откри бе, мухъл! В същия този Национален природонаучен музей при БАН, наш учен описа зъб на хоминид, живял в Чирпанско преди 9 млн години. Това коренно променя картината на еволюцията на човека и предизвика голям смут в световните научни среди!Ти си слушай чалгата, пий си биричката и не надзъртай там, за където нямаш мозък!
27
Анонимен
преди 5 годиниМного скоро ще открият още един нов вид бозайник , само , че новозаселен в Странджа----Мигрантикус Африканикус .........