Алергиите, от които страда съвременният човек, са вследствие генното ни наследство от неандерталците и от Денисовския човек, преки братовчеди на Хомо сапиенса, съобщава Франс прес.

Нашите предци са се кръстосвали с тези видове преди около 40 хиляди години, изтъкват две изследвания. Заради тези праисторически кръстоски съвременните хора, с изключение на африканците, са наследили от 1 до 6 процента от гените на споменатите древни хоминиди.

Три от тези гени, произлизащи от неандерталците и от Денисовския човек, са и сред най-често срещаните в имунната система на съвременния човек. Това откритие подсказва, че генетичното наследство е дало еволюционно предимство на Хомо сапиенса, като е усилило имунната му система. Но тези гени също така са причинители на прекомерната чувствителност на имунната ни система, което е в основата на алергиите. Носителите на тези гени са по-склонни да развият астма, на сенна хрема и на други алергични заболявания.

Тези гени са били предадени на съвременния човек най-вероятното, когато първите групи са напуснали Африка преди 50 хиляди години, за да се преселят в Европа. Тогава те са встъпили в сексуални връзки с неандерталците, които вече са се били установили в Евразия.

Според автора на едно от изследванията Джанет Келсо от института Макс Планк в Германия древните кръстоски са имали практически резултат за съвременния човек. Те са го направили по-адаптивен към околната среда. Това се изразява в резистентността ни към патогени и промяна в метаболизма ни при усвояването на нови храни.

Неандерталците са живели в Европа и в Западна Азия в продължение на 200 хиляди години, преди пристигането по тези места на Хомо сапиенса. Те са били отлично адаптирани към климата, към специфичното хранене по тези места и към патогените. При сношения с представителите на този вид хората са получили в наследство адаптационно предимство.

Джанет Келсо сканирала съвременни човешки гени, за да открие следи от неандерталски и денисовски гени. Два от трите гена от нашата имунна система съответстват на ДНК на неандерталците, а третия на Денисовския човек.

Луис Кинтана-Мурси от Института Пастьор е авторът на второто изследване. Той разучил 1500 активни гена в имунната ни система. Ученият установил, че по-голямата част от адаптациите са се случили преди 6000-13000 години, когато хората са преминали от обществото на ловци-събирачи към земеделието.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• неандерталци
• алергии