Международен екип от учени дешифрира генома на малкото австралийско кенгуру Macropus eugenii и откри гените, които отговарят за характерните подскоци на животното, както и тези, позволяващи на майчиното мляко да предпазва новороденото от инфекции, съобщи АФП.

"Дешифрирането на генома на малкото кенгуру ни даде много възможности да разберем с какво торбестите животни се различават от нас" - каза проф. Мерилин Ренфри от университета на Мелбърн. Сред необичайните биологични характеристики на тези кенгурута са дългият период на задържане на развитието на ембриона след оплождането, много голямата сезонна синхронизация на ражданията и продължителното и "сложно" кърмене.

Женските от вида раждат по едно малко около 22 януари, приблизително месец след най-дългия ден в южното полукълбо. Бебето тежи малко под половин грам (440 милиграма). Дълго е 1,6 мм. То остава 9-10 месеца в джоба на майката. Храни се с кърма, чийто състав се променя според развитието му.

Няколко часа след раждането майката забременява отново. Оплодената яйцеклетка обаче започва да се развива в матката чак след 11 месеца - към края на декември. Така малкото се ражда, когато нейният джоб бъде освободен от предишното бебе.

Учените идентифицираха гените, осигуряващи антибиотичен ефект на млякото на кенгуруто. Откритието им може да бъде полезно за разработване на лечения за хора.

Освен гените, отговорни за характерния скок, учените откриха 1500 гени, осигуряващи на кенгуруто отлично обоняние.

Дешифрирането на генома на кенгуруто е важно за изучаването на еволюцията на бозайниците, защото те са имали общ предшественик с торбестите животни, който е живял преди 130 до 148 милиона години.

В дешифрирането на генома на малкото австралийско кенгуру Macropus eugenii са участвали учени от Австралия, САЩ, Япония, Великобритания и Германия.

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• кенгуру
• геном