Две години по-късно: Раните на Буча все още са отворени

През март 2022 г. нахлуващите руски войски окупираха украинския град Буча край Киев, оставяйки следа от смърт и разрушение, която шокира света. Две години след заминаването им, кореспондентът на BBC за Източна Европа Сара Рейнсфорд се връща на мястото, за да види как жителите му се опитват да се върнат към нормалния живот въпреки травмата.

Когато руските войници убиха съпруга на Людмила, тя трябваше да го увие в одеяло и да го погребе в задната част на градината им. Тогава тя избяга от Буча с дъщеря си. Беше март 2022 г. Руснаците бяха окупирали малкото градче край Киев и превзеха дома на пенсионерите. Войниците вкараха танк в двора им и използваха отсрещната къща като свой щаб.

Две години по-късно Людмила най-накрая постави мраморен надгробен камък на гроба на Валери с негова снимка. След като Буча беше освободен, тя успя да го погребе правилно в местното гробище. Домът на двойката, разрушен в боевете, бавно се възстановява. Людмила засажда ярки цветя в двора. Но когато къщата бъде завършена, тя ще живее там сама.

Строителните работи са част от усилията за възстановяване на Буча от руините, оставени от отстъпващите руски войници. Когато украинските сили си върнаха града, те откриха тела, разпръснати на улица "Яблунска", където бяха застреляни. Това беше първото, което външният свят научи за ужасите, които Буча преживя по време на 33 дни окупация.

"Имаме морално задължение да подкрепим семействата, които живеят на тази улица, защото повече от 70 цивилни бяха брутално убити и измъчвани там", обяснява местният кмет Анатолий Федорук.

Улица "Яблунска" и околността е почистена, озеленена и на места преустроена. Но руснаците превзеха "почти всеки двор или къща", според кмета, който оценява общата цена на ремонта на 1,6 милиарда евро.

"Разбира се, че нямаме тази сума. Но правим всичко възможно, за да върнем хората по домовете им."

Само на няколко крачки от ул. "Яблунска", новият дом на Людмила все още е построен. Строителите са обещали да го завършат до лятото, но тя не ги е виждала с дни. Без дом от две години, наред с тежката си загуба, Людмила нетърпеливо иска да се нанесе.

"Опитвам се да се справя, но кръвното ми налягане е високо, каквото никога не е било преди войната", казва тя, развеждайки ме из строителната площадка. "Получавам прескачания на сърцето, признаци на проблеми. Всичко е от стреса. От спомените."

През 2022 г. BBC заснема изгорелите останки от стария дом на Людмила малко след като руснаците се изтеглиха. Дворът все още беше отрупан с бутилки алкохол и опаковки от пакетите на военните им дажби. Това бяха боклуците на мъжете, които бяха простреляли мъжа на Людмила в главата, когато той се показа за миг от мазето, където се криеше двойката. Тя намери тялото на Валери по-късно същата нощ.

Разследването все още е отворено, едно от стотиците случаи на предполагаеми военни престъпления в Буча. Наскоро Людмила беше извикана от полицията, която намери нови записи от камери за видеонаблюдение и се надяваше, че тя може да помогне за идентифицирането на войниците.

"Може би те могат да бъдат обвинени задочно. Знам, че Русия никога няма да ги предаде", казва Людмила, мислейки трезво относно шансовете някой да бъде подведен под отговорност за убийството. "Лично аз бих искала да ги хвана за гърлото и да поискам да разбера защо трябваше да дойдат тук", казва тя, внезапно оживена. "Те са мръсници."

Зад белите стени на църквата Свети Андрей, където мнозина бяха погребани в масов гроб по време на окупацията, сега има мемориална стена от метални плочи. Досега на нея има 509 имена. Някои квадрати все още са празни, защото има повече от 100 неидентифицирани тела на градското гробище, изровени от плитки гробове в цяла Буча и повторно погребани. Първо са взети ДНК проби с надеждата някой ден някой да ги търси.

Други плочи на мемориалната стена нямат дата на смъртта - само месец март, когато Буча е била под руска окупация. Отсреща има табела, която изброява десетките хора, които все още са в неизвестност. Сред имената е Богдан Костаренко, чиято съпруга Наталия за първи се среща с екип на BBC през 2022 г. Тогава медията разследва убийството на петима мъже от Буча, чиито тела бяха открити в детски летен лагер. Съпругът на Наталия беше отведен от руски войници и тя се опасяваше, че той може да е един от мъртвите. Той не беше.

След месеци на търсене тя най-накрая проследи Богдан до затвор в Русия. "Отведоха го в Беларус, след това в център за задържане номер две в Брянск в Русия", казва Наталия. Чрез други украинци, разменени за руски военнопленници, тя научава, че след това той е бил преместен в съоръжение в Тула, южно от Москва.

"Русия официално потвърди, че е затворник, но трябваше да го намеря чрез собствените си контакти", казва тя. "Те просто трябва да върнат цивилните, но не го правят."

Богдан се пенсионира от армията през 2019 г. с посттравматично стресово разстройство. Като цивилен затворник Наталия се страхува, че шансовете му да бъде разменен са малки, тъй като досега са върнати само няколко десетки невоюващи. "Има много цивилни от Буча в неизвестност – хора, които знаем, че са в затвора, но руснаците не са потвърдили. Те поне признаха, че са взели Богдан, официално."

Наталия не е чувала нищо директно със съпруга си, откакто той е отведен. Но тя знае от други задържани в Брянск, че са били измъчвани. "Казват, че е било много тежко – не са били хранени, били са жестоко бити, включително с електрошок и тръби", разказва тя. "Сега не знам какво друго да направя. Не мога да го освободя. Не мога да намеря начин да го направя."

Самата Наталия е етнически рускиня. И двамата й родители са от страната, която сега държи съпруга й незаконно затворник и обвинен в малтретиране. Именно хора като Наталия използва Владимир Путин като извинение за нахлуването в Украйна. Той твърди, че те се нуждаят от спасение от брутално отношение от страна на "нацисткото" правителство в Киев.

Повечето от предвоенното население на Буча се е завърнало, включително много, които са избягали от Украйна като бежанци. Но Наталия се притеснява, че нещата могат да се влошат отново. "Виждате какво прави Путин, като обвинява Украйна за терористичната атака в Москва", казва тя, имайки предвид атаката от миналия месец срещу концертната зала на Crocus. "Мисля, че той иска пълна война. Пълна мобилизация."

Людмила също е разтревожена, особено от неотдавнашното увеличаване на руските ракетни удари. Тя продължава да посещава къщата си, за да провери напредъка й и да бъде по-близо до спомените си отпреди окупацията. Тя храни Мурка, бездомната котка, която Валери някога обичаше да снима. Градинарството я разсейва, когато всичко стане твърде много.

"Има такава разруха в цяла Украйна! Те възстановяват тук в Буча и това е такава радост. Но няма мир, няма стабилност."

Людмила показва лилави минзухари и звънчета в стройни редици и зелените издънки на нарцисите. След това води екипа на BBC покрай верандата, където беше застрелян Валери, през дървена порта към парцела, където го зарови. "Вижте колко много лалета поникват!" Людмила сочи към мястото, сега отново спретната цветна леха. "Преди беше толкова прекрасно тук. Скоро отново ще имаме цветя из цялата къща."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase