Някога руските дипломати бяха ключова част от външнополитическата стратегия на президента Путин. Но всичко това се промени.

BBC Russian пита бивши западни дипломати, както и бивши хора от Кремъл и Белия дом, как руската дипломация се разпадна.

През октомври 2021 г. заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нуланд отиде на среща в руското външно министерство в Москва. Човекът отсреща беше руският заместник външен министър Сергей Рябков, когото Нуланд познаваше от десетилетия и винаги се разбираше с него.

Американските колеги на Рибаков го възприеха като практичен, спокоен преговарящ - някой, с когото можеха да разговарят, дори когато отношенията между двете страни бяха развалени. Този път нещата бяха различни.

Рябков прочете официалната позиция на Москва от лист хартия и се противопостави на опитите на Нуланд да започне дискусия.  Нуланд е била шокирана, според двама души, които са обсъждали инцидента с нея.

Тя описва Рябков и един от колегите му като "роботи с документи", казват хора, които са обсъждали инцидента с нея.

А извън залата за преговори руските дипломати използваха все по-недипломатичен език.

"Идиоти" - предшествано от ругатня.

Това са все цитати от хора, заемащи ръководни позиции в руското Министерство на външните работи през последните години.

Как стигнахме до тук?

Нова Студена война

Може да е трудно да си представим сега, но самият Путин каза пред BBC през 2000 г., че "Русия е готова да си сътрудничи с НАТО... чак до присъединяването към алианса".

"Не мога да си представя страната си изолирана от Европа", добави той.

Тогава, в началото на своето президентство, Путин беше нетърпелив да изгради връзки със Запада, каза бивш високопоставен служител на Кремъл пред BBC.

Руските дипломати бяха ключова част от екипа на Путин, помагаха за разрешаването на териториални спорове с Китай и Норвегия, водеха преговори за по-задълбочено сътрудничество с европейските страни и осигуряваха мирен преход след революция в Грузия.

Но тъй като Путин ставаше все по-влиятелен и опитен, той ставаше все по-убеден, че разполага с всички отговори и че дипломатите са ненужни, казва Александър Габуев, директор на Евразийския център Карнеги Русия, който живее в изгнание в Берлин.

Първият сигнал, че започва нова Студена война, дойде през 2007 г. с речта на Путин на Мюнхенската конференция по сигурността.

В 30-минутна диатриба той обвини западните страни, че се опитват да изградят еднополюсен свят. Руските дипломати последваха примера му. Година по-късно, когато Русия нахлу в Грузия, външният министър на Москва Сергей Лавров се говореше, че ругае британския си колега Дейвид Милибанд, питайки: "Кой си ти, че да ми четеш лекции?"

Западните служители все още смятаха, че си струва да се опитат да работят с Русия. През 2009 г. г-н Лавров и тогавашният държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън натиснаха гигантски червен "бутон за нулиране" в отношенията и изглеждаше, че двете страни изграждат сътрудничество – особено по въпросите на сигурността.

Но скоро за американските служители стана ясно, че техните руски колеги просто повтарят нарастващите антизападни възгледи на Путин, казва Бен Роудс, заместник-съветник по националната сигурност на бившия президент на САЩ Барак Обама.

Роудс си спомня как президентът Обама закусва с Путин през 2009 г., придружен от фолклорен оркестър. Той казва, че Путин е бил по-заинтересован да представи своята гледна точка за света, отколкото да обсъжда сътрудничеството и че руският лидер обвини предшественика на г-н Обама, Джордж Буш, че е предал Русия.

Докато Арабската пролет, намесата на САЩ в Либия и руските улични протести се развиха през 2011 и 2012 г., Путин реши, че дипломацията няма да го доведе никъде, казва Роудс.

"По някои въпроси – по-специално Украйна – нямах усещането, че дипломатите изобщо имат голямо влияние", казва г-н Роудс.

Един такъв пример е, когато Лавров беше назначен преди почти 20 години за външен министър, той имаше "международна перспектива и собствена позиция", каза бивш високопоставен служител на Кремъл пред BBC.

Кремъл се консултираше с него, дори когато знаеше, че той може да има различно мнение от Путин, казва Габуев.

Но когато войските бяха изпратени в Украйна през 2022 г., Лавров разбра само няколко часа преди началото на войната, според доклад на Financial Times.

Андрей Келин, посланикът на Москва в Обединеното кралство, отхвърля идеята, че руските дипломати са загубили влиянието си. През цялата си дипломатическа кариера той работи върху отношенията със западните страни.

В интервю за BBC той отказва да признае, че Москва или отделни дипломати носят каквато и да е отговорност за срива на отношенията със Запада.

"Ние не сме тези, които унищожават", казва той. "Имаме проблеми с режима в Киев. Не можем да направим нищо по въпроса."

Той казва, че войната в Украйна е "продължение на дипломацията с други средства".

Дипломацията като спектакъл

Тъй като външнополитическите служители ставаха все по-малко влиятелни, те отново насочиха вниманието си към Русия. Мария Захарова, която стана говорител на министерството през 2015 г., е символ на тази нова глава.

"Преди нея дипломатите се държаха като дипломати, говореха с изискани изрази", казва бившият служител на външното министерство Борис Бондарев, който подаде оставка в знак на протест срещу войната.

Но с пристигането на Захарова брифингите на външното министерство се превърнаха в спектакъл. Тя често крещеше на репортери, които й задаваха трудни въпроси и отговаряше на критиките от други страни с обиди.

Нейните дипломатически колеги процедираха по същия начин. Бондарев, който е работил за мисията на Москва в ООН в Женева, си спомня една среща, на която Русия блокира всички предложени инициативи, което накара колеги от Швейцария да се оплачат.

"Казахме им: "Е, какъв е проблемът? Ние сме велика сила, а вие сте просто Швейцария!"

"Това е руската дипломация за вас", казва той.

Този подход имаше за цел да впечатли руснаците у дома, казва Габуев, външнополитически анализатор.

Но още по-важна целева аудитория за дипломатите са собствените им шефове, според Бондарев. Официалните телеграми, изпратени до Москва след чуждестранни срещи, са фокусирани върху това колко страстно са защитавали дипломатите интересите на страната, обяснява той.

Типичното послание според него би било нещо от рода на: "Наистина ги затруднихме! Героично защитавахме руските интереси, а западняците не можаха да направят нищо и отстъпиха!"

Ако всеки пише за "поставяне на западняците на мястото им", а вие напишете, че сте "постигнали консенсус", ще бъдете гледани с пренебрежение, казва той.

Бондарев си спомня вечеря в Женева през януари 2022 г., когато Рябков от външното министерство се срещна с представители на САЩ. Първият заместник-държавен секретар на САЩ Уенди Шърман се надяваше да предотврати нахлуването в Украйна чрез 11-часови преговори.

"Беше ужасно, казва Бондарев. "Американците казаха: "Да преговаряме". А вместо това Рябков започва да крещи: "Нуждаем се от Украйна! Няма да ходим никъде без Украйна! Вземете всичките си неща и се върнете към границите на НАТО от 1997 г.!" Шърман е желязна лейди, но мисля, че дори челюстта й падна при това."

"Рябков винаги е бил много учтив и много приятен за разговор. А сега удря с юмрук по масата и говори глупости", допълва той.

Трябва да се отбележи, че през последните години дипломатическият тон се промени и в други страни, макар и в по-малък мащаб.

Няколко години по-рано представителят на Япония по правата на човека в ООН Хидеаки Уеда настоя чуждестранните колеги да "мълчат" на среща. Гавин Уилямсън използва същите думи срещу Русия, когато беше министър на отбраната на Обединеното кралство. А посланикът на Украйна в Германия Андрий Мелник миналата година нарече германския канцлер Олаф Шолц "оскърбена наденица".

САЩ не могат да щракнат с пръсти и да сложат край на тази война

След година и половина война има ли надежда, че дипломацията може да помогне за прекратяването на битките?

Повечето от хората, с които BBC разговаря, смятат, че е много малко вероятно. Обикновено 95% от работата на дипломатите е "неофициални срещи и пиене на кафе", обяснява Бондарев. Такива контакти са силно намалели, казва той - вече няма какво толкова да се говори.

На посланик Келин е забранено да влиза в британския парламент. В един момент, казва той, руското посолство в Лондон почти останало без газ и електричество, а застрахователните компании отказали да застраховат колите на мисията.

Рано или късно диалогът ще трябва да се случи, казва анализаторът на RAND Самуел Чарап. Единствената алтернатива на преговорите е "абсолютната победа" и е малко вероятно Киев или Москва да постигнат това на бойното поле, твърди той.

Но той не очаква преговорите да се проведат скоро. "Путин се промени доста драстично в хода на своя мандат", казва той. "И честно казано, не знам дали той ще е готов да се ангажира."

Украинските власти се оплакват, че Русия отново предлага ултиматуми вместо компромиси, като например изискване Украйна да приеме анексирането на окупираните територии. Киев няма намерение да преговаря при такива условия, а западните му съюзници публично подкрепят това решение.

Русия изглежда е решена да разчита на своята военна машина, разузнавателни служби и геоикономическа мощ за влияние - вместо на дипломация.

При тези отчайващи обстоятелства, защо руските дипломати просто не гласуват с краката си и не се оттеглят изцяло от външната служба?

"Това е проблем за всички, които са останали на позициите си от 10 до 20 години", казва бивш служител на Кремъл пред BBC. "Няма друг живот за теб. Това е ужасяващо."

Бондарев може да разбере това. "Ако не беше войната, вероятно щях да остана и да търпя", казва той.

"Работата не е толкова лоша. Седиш, потърпиш малко и вечерта излизаш."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Нели Христова

• дипломация
• Владимир Путин
• Русия
• дипломати
• Мария Захарова