Приятелството на Саудитска Арабия с Путин трябва да "събуди" Запада

Всяка снимка разказва история, или поне така се казва, а снимката на усмихнатия Владимир Путин, който се ръкува със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман по време на откриването на Световната купа по футбол за мъже в Москва през юни 2018 г., съдържаше ясно предупреждение за Запада.

Посланието, за тези, които искаха да го чуят: Саудитска Арабия, отгледана от британците в дните на империята, защитавана от САЩ срещу Саддам Хюсеин и Иран и простила на близките си връзки с терористичните атаки от 11 септември, вече не е зависимият, услужлив съюзник, какъвто беше някога. Принц Мохамед намираше нови приятели, пише Саймън Рисдал за в. "Гардиън".

Приказно богати, благодарение на привидно неограничения петрол, провеждащи войнствена регионална външна политика в Йемен и Ливан, изграждащи връзки с Русия и Китай и арогантно пренебрегващи западните опасения за правата на човека, саудитците вървяха по свой собствен път.

Никой не символизира тези променящи се пристрастия по-силно от силно брадясалия, едро телосложение престолонаследник, който вече е фактическият владетел на страната и от когото, на 37 години, може да се очаква да управлява през следващите 50 години.

И ето го в Москва, където се сближава с президента на Русия. Дори тогава Путин беше лидер на режим, подложен на западни санкции заради незаконното анексиране на Крим през 2014 г. - авторитарен бандит, за когото се смяташе, че е отговорен за отравянията в Солсбъри по-рано същата година и за други смъртоносни нападения срещу политически съперници, критици и журналисти в Русия и в чужбина. И все пак Мохамед изглеждаше съвсем у дома си, докато тълпата ревеше, а Русия отбеляза гол.

След това, само четири месеца по-късно, през октомври 2018 г., в Истанбул беше убит инакомислещият саудитски журналист Джамал Хашоги. По своята бруталност и наглост то приличаше на държавно убийство направо от наръчника на Путин.

Джо Байдън беше избран за президент на САЩ едва две години по-късно. По време на предизборната си кампания той нарече Саудитска Арабия, а по подразбиране и нейния престолонаследник, "парий" след убийството на Хашоги. Като президент той замрази продажбите на оръжие и публикува разузнавателна информация, уличаваща принца.

Всичко това направи много по-трудно за преглъщане смущаващото му посещение в Рияд през юли тази година и прословутата му юмручна среща с усмихнатия Мохамед. Защо Байдън го направи? Това беше въпрос с няколко възможни и еднакво незадоволителни отговора, който сега се върна да го преследва. Байдън искаше саудитците и другите членове на Организацията на страните износителки на петрол (Опек) да увеличат или поне да поддържат производството на петрол, за да се противопоставят на използването на газ и петрол от Русия като оръжие в по-широката борба между Изтока и Запада във връзка с инвазията на Путин в Украйна.

Той искаше да напомни на принца, че САЩ все още са голям играч в Близкия изток, да насърчи по-тесните връзки с Израел и да подкрепи единния фронт срещу Иран. Може би най-вече искаше да нанесе удар в полза на демокрацията в това, което той определи като глобално съревнование с авторитаризма.

В по-прозаичен план Байдън искаше да намали цената на бензина за американските шофьори и потребители и по този начин да увеличи шансовете на демократите на междинните избори за Конгрес следващия месец. Той искаше да демонстрира, че хитрият стар Джо може да се справи с това.

Повечето, ако не и всички цели на Байдън бяха провалени миналата седмица, когато Опек+, група, включваща Русия, реши да намали производството на петрол с 2 млн. барела дневно, а не да го увеличи. Изглежда, че този ход наистина е шокирал Белия дом. Той беше приет като личен шамар за президента. Беше унизително.

Почти толкова лошо е, че това е зашеметяваща победа за Путин. Въпреки че намаляването на цената на петрола може да не доведе до голяма промяна в световната цена, то противопостави саудитците и другите членове на картела на САЩ и жадната за енергия Европа и ги постави на страната на руснаците - твърдение, което саудитците сега енергично отричат.

Оттогава насам яростта нараства, като демократите заплашват да наложат санкции на Опек, да прекратят сътрудничеството с Рияд в областта на отбраната и сигурността, да замразят доставките на оръжие, да изтеглят американските войски и да започнат цялостна преоценка на отношенията между САЩ и Саудитска Арабия, която Байдън обеща, но така и не изпълни.

Те имат право да се ядосват. Въпреки че някои от тези мерки едва ли някога ще бъдат осъществени, отношенията между Саудитска Арабия и САЩ отдавна са токсични. Необходимо е "почистване на къщата".

ЕС също току-що намери още една сериозна причина да се споразумее и да въведе тавани на цените на газа и петрола, да прекрати окончателно руския внос и да пренастрои отношенията си. По същия начин Обединеното кралство трябва да извърши отдавна закъсняла, цялостна преоценка на връзките, които често повдигат фундаментални етични въпроси - както канцлерът Квази Куортенг е последната британска публична личност, която открива.

Войната на Саудитска Арабия в Йемен и продажбите на оръжие от САЩ и Великобритания, които я улесняват, биха били добра отправна точка за преоценка. Удвоените опити за спасяване на ядреното споразумение с Иран, към което саудитците изпитват недоверие, биха могли да помогнат на властния Рияд да се върне на земята.

Злоупотребите на саудитския режим с жените, например Салма ал-Шехаб, студентката от университета в Лийдс, която беше затворена за 34 години заради туитовете си, използването на съдилища за тероризъм срещу критиците му, масовите екзекуции, хроничното отричане на демократичните права, цензурата върху свободата на словото и личните свободи - това не трябва повече да се толерира мълчаливо. Може да се окаже натиск.

Неприемлив е и начинът, по който режимът се опитва да изпере репутацията си, като си купува място в международния спорт, например като използва петродоларите си, за да поеме Нюкасъл Юнайтед във Висшата лига на Обединеното кралство и да финансира престижни турнири по голф и бокс.

Ако Мохамед наистина предпочита компанията на военнопрестъпника Путин и на съмишленици - потисници и автократи като китайския Си Дзинпин, той и режимът му трябва да платят висока цена за привилегирования си достъп и подкрепа от страна на западните лидери и държави. Той трябва добре да се замисли какво би означавало това, например, за бъдещата защита на неговото кралство срещу иранските ракети и безпилотни самолети. Байдън се оказа прав още първия път. Но статутът на парий трябва да означава нещо.

Най-важното е, че САЩ и западните демокрации трябва да покажат с действията си, че голямата световна битка за свобода, демокрация, човешко достойнство и международно право през 21-ви век, пример и символ на която е борбата за Украйна, е твърде важна, твърде решаваща, твърде епична, за да бъде продадена за един евтин барел петрол.

Саймън Тисдал е коментатор по външни работи. Бил е водещ чуждестранен писател, чуждестранен редактор и редактор за САЩ в "Гардиън"

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase