Тридесет години след като ужасите на Балканските войни разкриха неспособността на Западна Европа да се справи с конфликти на европейска територия, руското нахлуване в Украйна показва колко малко неща са се променили.

Когато през 1991 г. Югославия започна да се разпада, външният министър на Люксембург Жак Пус направи злополучно оптимистичната забележка: "Това е часът на Европа, а не на американците."

Оттогава насам имаше години на мъчително търсене на отговор на въпроса защо Европа не успя да се изправи като военна сила. Засегнати до ново ниво на паника от мантрата "Америка на първо място" на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, както френският президент Еманюел Макрон, така и бившият германски канцлер Ангела Меркел отправиха страшни предупреждения, че ЕС не може повече да разчита на САЩ.

Макрон непрекъснато говори за създаването на собствен дневен ред в областта на сигурността, но обещанията му, както и на много други високопоставени европейски политици, за провеждане на политика на европейска "стратегическа автономия", при която ЕС ще намали значително военната си зависимост от САЩ, досега бяха почти изцяло реторични.

Изправени пред нападението на руския президент Владимир Путин срещу най-голямата държава в Европа, Франция и Германия прекараха седем месеца, разчитайки на Вашингтон и в по-малка степен на Великобритания, за да гарантират демокрацията и свободата в близкия съюзник на ЕС.

По данни на Института за световна икономика в Кил, САЩ са обещали 25 млрд. евро военна подкрепа за Украйна, а Великобритания - 4 млрд. евро. За разлика от тях, Германия е обещала 1,2 млрд. евро, като изостава от Полша с 1,8 млрд. евро, а военната подкрепа на Франция за Киев едва се регистрира - 233 млн. евро, като в класацията изостава от Естония. Великобритания е обучила 5000 украински войници, а Франция - 100.

Тези разлики са въпрос на политическа воля, а не на финансови средства. Годишният брутен вътрешен продукт на ЕС възлиза на 14 трилиона евро, а общият бюджет за отбрана е 230 милиарда евро. Франция обаче подчерта, че не иска да бъде "съвоюваща страна" във войната или да "унижава" Русия, докато германският канцлер Олаф Шолц подчерта опасностите от въвличане в конфликта.

Сега всички погледи са насочени към това дали предстои евентуална промяна на позициите и дали икономическият лидер на Европа Германия и Франция - единствената ядрена сила в ЕС, ще се съгласят да изпратят танкове Leopard 2 и Leclerc. Самата Украйна отправя молба за повече оръжия, след като Путин ангажира още стотици хиляди войници в борбата.

Съдбата ни е в собствените ни ръце

Различията в разходите между САЩ и западноевропейците повдигат пред лидерите на ЕС мъчителни въпроси за това какво би се случило с Киев, ако президентът на САЩ беше по-малко отворен за мащабна интервенция от Джо Байдън.

В основната си реч този месец германският министър на отбраната Кристине Ламбрехт призна, че ситуацията е нестабилна.

"Германия и европейците зависят от мирен ред, който не могат да гарантират сами", каза Ламбрехт и добави, че това е особено проблематично, тъй като Америка все повече насочва "основното си внимание" към Тихия океан.

Вашингтон "може вече да не е в състояние да гарантира защитата на Европа в същата степен, както в миналото", каза министърът. "Изводът е ясен: Ние, европейците, и следователно най-вече ние, германците, трябва да направим повече, за да можем сами убедително да покажем толкова голяма военна сила, че другите сили дори да не си помислят да ни нападнат."

Дали обаче тези думи ще бъдат последвани от действия, остава неясно. Нейните критици побързаха да изтъкнат, че бившият канцлер Меркел вече е стигнала до подобно заключение през 2017 г., заявявайки на партийна сбирка в бирена шатра в Мюнхен, че "ние, европейците, наистина трябва да вземем съдбата си в свои ръце", без от това да произтекат някакви съществени действия.

Това е феномен, който от дълго време измъчва европейската отбрана: "Още през 90-те години на миналия век тенденцията беше: не може да бъде така, че винаги да сме зависими от американците", казва Клаудия Майор от Германския институт за международни отношения и сигурност.

Тя се позова на френско-британската декларация от Сен Мало от 1998 г., която е отговор на неуспехите от войните на Балканите и в която се подчертава, че Европа "трябва да има капацитет за самостоятелни действия, подкрепени от надеждни военни сили".

Вместо това, обаче, "оттогава не се е случило почти нищо", защото основните европейски сили "не се чувстваха военно застрашени и просто разчитаха на САЩ", каза Майор.

Не могат да работят заедно

Макар че отдавна се е наложило мнението, че ЕС няма да успее да повиши надеждно отбранителните си способности, докато поддържа 27 армии, които често се опитват да изпълняват едни и същи задачи поотделно и да разработват собствено оборудване, усилията за обединяване на ресурсите продължават да се натъкват на фатални пречки.

"Трябва да хармонизираме действията си, точно както [Германия] се очертава като втора военна сила. Усилията ни са разпокъсани, има толкова много загуби, защото разполагаме с толкова много различни модели танкове, кораби и изтребители", заяви бившият френски министър за Европа и евродепутат Натали Лоазо.

Малко са нещата, които толкова точно символизират бедите на това слабо сътрудничество и недоверие, колкото тежкото положение на френско-германско-испанския проект за изтребител FCAS. Той буквално не иска да излети.

FCAS, което означава Future Combat Air System (бъдеща бойна въздушна система), от години е затънал в забавяния и трудности и претърпя нови неуспехи, дори когато европейските правителства обещаха да подновят ангажимента си към отбраната след войната в Украйна. Първите модели на изтребителя не се очакват преди 2040 г., благодарение на разногласията между французите и германците относно ръководството на съвместния проект.

Френски официални лица и експерти по отбрана са разгневени от неотдавнашното решение на Германия да замени така наречената "ядрена част" на военновъздушните си сили, която трябва да може да хвърля американски ядрени бомби в случай на война с Русия, с американски изтребители F-35.

"В Германия няма много ясна граница. Някои неща са успокояващи, други са тревожни. Франция не може да се опре на Германия по въпросите на отбраната", казва Пиер Арош, европейски експерт по отбрана в мозъчния тръст IRSEM, подкрепян от френското министерство на отбраната.

"Приоритетът на Германия не е да изгради европейска отбрана, а да възстанови армията си, която се разпада. Тя иска да възвърне статута си на добър ученик в НАТО", добави той, цитиран от БГНЕС.

Германски официални лица твърдят, че решението за F-35 не променя ангажимента на Берлин към FCAS. Вместо това те твърдят, че то е било направено само защото е трябвало незабавно да се закупят нови самолети, докато FCAS все още е далеч от оперативна готовност. Освен това официалните лица в Берлин твърдят, че Вашингтон не би се съгласил американските ядрени бомби да се носят от самолет, чиито конструктивни планове не са били предварително предоставени на американското разузнаване.

От своя страна, Германия обвинява френската отбранителна индустрия, че не играе с нея, когато става въпрос за военно сътрудничество.

"Във всичко, което обсъждаме, накрая трябва да е ясно, че ще бъдем третирани като равни. И че не може да има френски промишлени компании, които искат да ограничат достъпа до определени сведения. Значи ние трябва да плащаме за това, но да не получаваме пълен достъп до всички данни? Това не може да стане", заяви Ламбрехт пред POLITICO.

Въпреки това Ламбрехт призна, че за да стимулира съвместните европейски проекти в областта на отбраната, Германия трябва да се откаже от политиката си да блокира износа на оръжия от съюзниците, ако тези оръжия произхождат от Германия или са съвместно разработени. Според "Тhe Wall Street Journal", съюзникът на НАТО Естония, например, е получила забрана да продава оръжия на Украйна малко преди войната.

"Ако правя такъв проект заедно с мои съюзници, които споделят същите ценности като мен, и ако съм единствената държава там, която има различна позиция по отношение на износа, тогава трябва да се запитате дали това действително може да бъде пречка", каза тя.

Брюксел няма решение

Брюксел си блъска главата как да накара европейските държави да обединят отбранителните си проекти, но напредък няма.

През май Европейската комисия предложи нов план за координиране на военните разходи между държавите-членки на ЕС. Въпросът дали страните да купуват американски или европейски оръжия се превърна в ключов момент в дискусията. Жозеп Борел, висшият дипломат на ЕС, подчерта, че Европа купува около 60 % от оборудването си извън блока и призова за преминаване към повече местни източници.

Сега предложението се проучва от експерти по отбрана в Съвета и има надежда, че ще попадне на бюрата на министрите на отбраната през ноември, преди да бъде внесено в Европейския парламент. Дипломатите, работещи по досието, обаче не са убедени, че подобен график е осъществим, тъй като обсъждането все още е в начален етап. Освен това сумите, за които става дума, са малки. Комисията предлага 500 млн. евро за период от две години в подкрепа на съвместното закупуване на оръжия, което, според дипломатите, е твърде малко, за да се повиши европейският капацитет.

"Със сигурност все още не разполагаме с инструмент, който да промени правилата на играта", каза един от дипломатите. Очаква се друго по-амбициозно предложение от Комисията, но не е ясно кога точно ще се появи.

Основните спорни въпроси включват правилата за отбранителните компании, които имат дъщерни дружества извън блока или глобални структури на собственост, и използването на високотехнологични компоненти, идващи от страни като САЩ или Великобритания. Дипломатите казват, че Франция има по-строго виждане по тези въпроси в сравнение, например, с Италия или Швеция.

Основният въпрос обаче е, че за да купуват европейски продукти, държавите-членки трябва първо да са убедени, че купуват най-съвременни продукти, създадени с най-добрите налични технологии. "Не можем да купуваме европейски продукти заради това, че купуваме от европейските индустрии, смятам, че това е ясно", каза високопоставен дипломат.

Разлика в доверието

На моменти изглеждаше, че сериозността на войната в Украйна може най-накрая да наложи различията в мненията на Франция и Германия да се „срещнат”.

Миналия месец Шолц очерта визията си за "по-силен, по-суверенен и геополитически Европейски съюз". В Париж изявлението на Шолц беше разчетено като закъснял отговор на призива на Макрон от 2017 г. за "стратегическа автономия". Макрон се надяваше да даде нов тласък на европейската отбранителна политика и говореше за необходимостта от изграждане на "общи сили за намеса, общ бюджет за отбрана и обща доктрина за действие".

Но отвъд дипломатическите любезности нито Шолц, нито Макрон успяха да поемат водеща роля във войната. Франция и Германия се оказаха по следите на Полша и скандинавските и балтийските страни в опитите си да направляват европейския дневен ред.

Няколко френски официални лица заявиха, че публично достъпните цифри за военните дарения са несъстоятелни, тъй като Франция не е разкрила всички свои дарения. Ако това е така, то според Филип Маз-Сонсие, експерт по публични въпроси в Института Монтен и глобален председател по публични въпроси в Hill+Knowlton Strategies, това е решение, което е дало обратен ефект.

"Решихме да не играем комуникационната игра, но това означава, че Франция е на седма позиция в международните класации, наравно с Норвегия. Но ние не играем в една и съща лига с Норвегия. Нищо чудно, че не сме легитимни, когато става въпрос за ръководене на Европа на отбраната", каза Маз-Сонсие.

Досегашните опити на Макрон да се представи за посредник в конфликта, рекламирайки Франция като "балансираща сила" по отношение на Украйна, също породиха подозрения относно дългосрочните му цели. Решението му да запази отворени линии за комуникация с Кремъл и предишните му призиви "да не унижаваме Русия" са били осмивани в много части на ЕС, според Маз-Сонсие.

"[Франция] е загубила доверие заради позицията ни по отношение на Украйна. Грубо казано, нашите приятели в скандинавските страни, балтийските държави и в Източна Европа се чувстват разочаровани и дори сравняват това с [липсата на солидарност] през Втората световна война", каза Маз-Сонсие.

"Те казват, че САЩ ще ни защитят всеки един ден", добави той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова

• Владимир Путин
• Русия
• Европа
• Politico