Познавате го като шампион, който в продължение на десетилетия е номер едно в световния шахмат, като подобрява всички значими рекорди на времето си, пишат от NOVA. След спортната кариера влиза в руската политика. Бил е лидер на партия, критична към режима на Владимир Путин, поради което е подложен на политически репресии и арести. Така се стига до момента, в който напуска родината си и повече не се връща, установявайки се в Ню Йорк. В последните години, освен отявлен критик на Путин, той е експерт по изкуствен интелект и автор на бестселъри. Той е Гари Каспаров.

За книгата му „Зимата идва“ и ще си отиде ли тя?

Не съм метеоролог, но идеята на книгата беше да предупредя за неизбежното. Жалко е, че подобни предупреждения не бяха чути навреме и сега виждаме трагедията в Украйна, която, вярвам, беше очаквана. Сега преминаваме през тази трагедия и се плаща скъпо – от украинците с кръв, а и от целия свят в други, материални аспекти. Малко по-голям оптимист съм, защото конференции като тази, в която участвах в България, показват, че заплахата от Путин и други диктатори и нестабилността, която внасят в света, са осъзнати. Винаги съм оптимист относно креативността на хората в свободния свят. От това се нуждаем - от сигнал да мобилизираме ресурсите си. Според мен при войната в Украйна изобретателността на геройския украински народ и способността да устоят на натиска на военната армада на Путин е вдъхновение за всички ни.

За украинските бежанци в България

Бежанците са бежанци, независимо дали са в България, Полша, Румъния, Словакия или други държави. Трагично е, че светът, виждайки подготовката за война, направи много малко, да не кажа изобщо, за да го спре. Дължим им го, защото войната можеше да бъде избегната. Уинстън Чърчил описва Втората световна война като „ненужна война“, война, която е можело да бъде спряна. Сега ние сме изправени пред още по-тежка присъда исторически погледнато, защото ако през 30-те години на ХХ век никой не го е и очаквал, ние можеше да се поучим от историята и да предотвратим тази война. Свободният свят след края на Студената война имаше икономически, политически и военни предимства. Имаше и пълно нежелание да се осъзнае тази заплаха и голям стремеж да се работи с Путин, което замъгли преценката на много политици и обществото. Това доведе до тази трагедия и затова съм твърдо против опитващите се да омаловажат украинската трагедия. Разбирам бремето върху държави като България, Румъния и Полша особено с милиони украински бежанци – това е нещо, което свободният свят, особено богатите държави от Западна Европа и САЩ, трябва да понесат, защото не сме направили нищо да го предотвратим, когато сме могли. Сега трябва да гарантираме, че войната ще приключи с украински военен триумф, но и че пострадалите, претърпели най-ужасното при това не в XIX или XX век, а през XXI век, ще имат възможност да се върнат към нормален живот. Затова в момента съм ангажиран с различни усилия за подпомагане Украйна да оцелее, да спечели войната и да гарантираме, че държавата ще се върне към нормален живот.

Информационната война и надделява ли Путин в нея?

Вижте, бих предпочел да кажа, че войната си е война. Тя има много фази и много лица, но си остава война. За Путин хибридната война беше само подготовка за друг етап от войната. Той успя, защото никой не искаше да го вземе насериозно. Путин води хибридна война срещу свободния свят от поне 15 години. Все пак в Мюнхен, по време на конференцията за сигурност, директно каза на лидерите на свободния свят, че НАТО трябва да се върне към границите си от 1997 г. Той не крие намеренията си и, разбира се, имаше подобни действия – нападения над Република Грузия, анексирането на Крим през 2014 г., без дори да броим намесата му в страни като Сирия, където той подкрепя и издига диктаторството на Асад. Бих казал, че навсякъде, където има нарастваща диктатура, като например Венецуела, можете да намерите следи от действията на Путин. Част от войната му срещу свободния свят е именно с кибератаки. Една от първите беше през 2007 г. срещу Естония – държавните власти бяха парализирани в продължение на няколко дни. Да, има предприети мерки за защита на критичната инфраструктура, но фактът, че Путин може да се намеси в избори навсякъде, дори в САЩ, показва, че заплахата не е само потенциална, а реална. И не беше приета сериозно, не бяха предприети мерки за противодействие. Сега сме свидетели на война, която се придвижва от онлайн към истинското бойно поле. Но цифровият компонент остава важен. Украинците се справят доста добре, като нападат. На тази конференция говорих за това, че нападението е единствената защита в киберпространството. Украйна отвърна на Путин с неговото собствено оръжие. Причината руските кибердейности да не са толкова силни, колкото преди, е че от първия ден те трябва да защитават своята инфраструктура, защото украинците отвръщат. В този момент учим уроци и придобиваме опит. Ще ми се да можеше да го направим, без да се плати толкова скъпо в кръв.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: