Само преди седмици Ирина работеше в руската окупационна администрация в Купянск, голям град в Северна Украйна, който беше превзет дни след като Владимир Путин започна инвазията си. Но след това, когато руските войски избягаха от града и украинската армия си върна окупираните територии в северната част на страната, тя и семейството й избягаха от това, което очакваха, че ще бъде бързо наказание за сътрудничество с руските сили.

Доказателствата, излизащи от новоотвоюваните територии, показват, че руските войски редовно са използвали насилие, за да потушават всяко местно несъгласие и да поддържат контрол. В същото време някои казаха, че приветстват и помагат на руснаците. Други се се вслушали в думите на длъжностните лица, поставени в Москва, че са там, за да останат завинаги, и решават да си сътрудничат или просто да се опитат да живеят тихо под руско управление.

За местните съюзници на Москва внезапното отстъпление на руските сили, беше обрат, граничещ с предателство.

"Всички ни казаха, че сега сме тук, тук сме, няма от какво да се страхувате", споделя Ирина пред The Guardian, припомняйки си обещанията на служители, изпратени от Москва. Тя е поела работа в счетоводния отдел на новата местна администрация, създадена от Русия. "Преди пет дни те ни казаха, че никога няма да си тръгнат. И три дни по-късно бяхме под обстрел... Не разбираме нищо за офанзивата."

Месеци наред Русия казваше на хората в окупираните региони на Украйна, че е там, за да остане. Беше въведена рублата, на пенсионерите беше казано, че ще получават руски пенсии, а проруските жители бяха наети в редиците на държавни служители.

"Фактът, че Русия никога няма да си тръгне, е очевиден", казва Андрей Турчак, лидер на руската управляваща партия "Единна Русия", по време на посещение в Купянск през юли. "Русия никога няма да си тръгне оттук. И цялата необходима помощ ще бъде предоставена."

Този обет, заедно със заплахата от насилие, беше от решаващо значение за проектирането на властта на Москва в градовете и селата на Украйна, като гарантираше на желаещите местни жители, че никога няма да се наложи да бъдат наказани като предатели или колаборационисти.

Сега отстъплението на Русия нанесе съкрушителен удар върху имиджа на руските въоръжени сили и Кремъл сред някои от най-охотните им поддръжници в Украйна.

Украйна се зарече да хване местни жители, които са сътрудничили на руската армия или са сътрудничили на правителствата, установени от Русия. Арестите могат да доведат до 15 години затвор. Президентът Володимир Зеленски каза в сряда, че украинските сили се стремят да изкоренят "останките от окупаторите и саботажните групи" в отвоюваните градове и села в района на Харков.

В Белгород, руски регион, който граничи с Харков, кабинетът на губернатора съобщи, че близо 1400 души са настанени във временен лагер след преминаване на границата от Украйна. Много са семейства с деца, които са избягали от боевете. Още стотици хора вероятно ще отседнат в апартаменти под наем или при роднини.

В малък център за разпределение на помощи в града половин дузина украинци, които наскоро бяха избягали в Русия, казаха, че са онемели от неспособността на Москва да задържи района на Харков и да устои на успешната украинска контраофанзива, която си върна 8000 кв. км територия само за няколко седмици.

"Хората там повярваха на руските войски, те казаха, че няма да ни оставят, че са загубили толкова много хора и няма да ни оставят", споделя 44-годишният Александър, който бяга от близкото село със съпругата и сина си. "Тогава те внезапно се оттеглиха. Отне им няколко месеца, за да съберат цялата тази територия и след това я изоставиха за два дни. Те не разбират какво се е случило."

Александър, обучен заварчик, казва, че не е работил за Русия и не е бил нает от началото на войната. Той искал да напусне селото си, което бързо падна в ръцете на Русия в първите дни на войната, защото "нямал нито работа, а трябвало да облече детето си и да го изпрати на училище".

Семейството му планира да се присъединят към брат си в Полша, но тогава Александър е ранен от снаряд и вместо това бягат при роднина в Русия.

Те напуснаха, казва той, не защото се противопоставиха на връщането на града под украинско управление, а поради опасността от войната. "Това ни докарваше до истерия", казва той. "Търпяхме го толкова дълго, колкото можахме."

Подобно на други, той поиска да не бъде идентифициран с фамилното му име, опасявайки се, че може да го възприемат като предател, защото е избягал в Русия. Той казва, че все още се надява да се върне у дома, за да посети родителите си в Украйна.

Усилията на Москва да интегрира териториите чрез публично предлагане на подаяния, като същевременно налага култура на страх в окупирана Украйна, се разглеждат като прелюдия към официално анексиране, което може да се проведе в някои региони още тази есен.

Но липсата на сигурност, сигнализирана от внезапното отстъпление на Русия, също разклати доверието, което някои имаха, и прави задържането му по-трудно в териториите, които Москва продължава да държи.

"Трябваше да тръгнем по-рано", казва Сергей, гаджето на Ирина, който работеше в местната железница. Сега е трудно да се намери място за престой в Белгород, споделя той, тъй като хиляди хора са се преместили от началото на войната.

И Ирина и Сергей казват, че все още подкрепят Русия във войната, но имат по-малко вяра, че тя може да защити поддръжниците си в Украйна.

"Сега се тревожа за хората в Херсон и Запорожие", казва Ирина, имайки предвид регионите в Южна Украйна, също окупирани от Русия. "Казва им се същото: "Няма да си тръгваме". Но ако погледнете какво се случи близо до Харков, тогава никой не може да каже какво ще се случи утре."

Според много мнения Русия е в опасност да загуби своите поддръжници в окупираната Украйна.

"Хората тук ни чакат да започнем", казва Александър Сладков, руски военен кореспондент, в телевизионен репортаж. "За да ги ударим толкова силно, че да се озоват по гръб. Това ще рече нокаут. Много е трудно да се печели по точки. Губим огромен брой хора, имаме ранени."

Той добавя: "И имаме големи успехи."

Русия напоследък няма особени успехи. И проблемите му могат да нараснат още повече, тъй като градовете, които са били държани от Русия от първите седмици на войната, започват да излизат от изолацията и да разказват истории за живота си под окупация.

Това също предизвика изселване на хора към границата. По-рано тази седмица Юлия Немчинова, местна активистка, която доставя помощ на украински бежанци в Русия, засне видео на някои от стотиците коли, избягали от Харковска област на руската граница.

Украински служител описа един такъв конвой от региона на Луганск като колаборационисти, които "опаковат плячката си, хващат семействата си и си тръгват". Немчинова, която има проруски възгледи, потвърди, че мнозина вътре се страхуват да бъдат етикетирани като колаборационисти, въпреки че тя ги описа като местни жители, които според нея "просто се опитват да живеят".

"На хората беше казано, че Русия е тук завинаги", казва тя. "Те бяха в шок. Хората бяха просто черни. Бяха буквално черни на цвят. Попитах хората къде отиват, те казаха: в Русия. Просто никъде. Само да мина границата."

В центъра за помощ повечето казват, че ще се върнат в Украйна само ако Русия си върне територията. Други твърдят, че изобщо няма да се върнат, дори Русия да се върне.

"Никога няма да се върнем", казва Сергей, гаджето на Ирина, който носи малка чанта с обувки и пуловери от центъра за помощ. "Няма към какво да се връщаме."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Нели Христова

• Украйна
• Русия
• помощници
• Харков
• Войната в Украйна