Путин се сравни с Петър Велики: Връщаме това, което принадлежи на Русия

Руският президент Владимир Путин отдаде почит на цар Петър Велики на 350-ата годишнина от рождението му, като направи паралел между това, което той описа като техтиге исторически стремежи да си върнат руските земи.

"Петър Велики води голямата северна война в продължение на 21 години. Изглежда, че той е във война с Швеция, че взима нещо от тях. Но той не взе нищо от тях, а върна това, което принадлежеше на Русия", каза Путин в четвъртък след посещение на изложба, посветена на царя.

В телевизионни коментари на 106-ия ден от войната в Украйна Путин сравни действията си с кампанията на Петър.

"Очевидно и на нас ни се падна да върнем това, което е на Русия и да укрепим страната. И ако изхождаме от факта, че тези основни ценности са в основата на нашето съществуване, със сигурност ще успеем да решим задачите, пред които сме изправени."

Путин, който управлява вече 23 години, многократно се опитва да оправдае действията на Русия в Украйна, където неговите сили опустошават градове, убиват хиляди, а милиони хора бяха принудени да бягат, като предлага възглед за историята, който твърди, че Украйна няма реална национална идентичност или традиция на държавност.

Петър Велики, автократичен модернизатор, на който се възхищават както либералните, така и консервативните руснаци, управлява 43 години и дава името си на нова столица Санкт Петербург – родният град на Путин – който той поръчва да бъде построен върху земя, която завоюва от Швеция.

Това е проект, който струва живота на десетки хиляди крепостни селяни, привлечени като работници, за да построят "прозореца към Европа" на Петър в блатата на брега на Балтийско море.

Преди посещението на Путин на изложбата, държавната телевизия излъчи документален филм, възхваляващ Петър Велики като твърд военен лидер, разширяващ значително руската територия за сметка на Швеция и Османската империя с модернизираната армия и флот, които той изгражда.

През последните години интересът на Путин към руската история се очертава все повече в публичните му изяви.

През април 2020 г., когато Русия влезе в първия си локдаун заради COVID, той предизвика недоумение в някои кръгове, когато сравни пандемията с тюркските номадски нашествия в средновековна Русия от девети век по време на телевизионно обръщение към нацията.

През юли 2021 г. Кремъл публикува есе от почти 7000 думи на Путин, озаглавено "За историческото единство на руснаци и украинци", в което той твърди, че Русия и Украйна са една нация, която е изкуствено разделена. Това положи основите за разполагането на войски му в Украйна през февруари.

Москва се опита да оправдае войната в Украйна, като заяви, че изпраща войски зад границата, за да разоръжат и "денацифицират" съседа си. Твърдение, което е неоснователно.

В навечерието на стартирането на това, което Русия нарича своята "специална военна операция", Путин обвини Ленин, основателят на Съветския съюз, за създаването на Украйна върху това, което Путин казва, че е исторически руска територия, и за засаждането на семената на Евентуалният разпад на СССР.

От друга страна руският лидер предложи похвали за Йосиф Сталин за създаването на "твърдо централизирана и абсолютно унитарна държава", въпреки че признава опитите на съветския диктатор за "тоталитарни“ репресии".

Путин има история да възхвалява лидери, споделящи собствените му консервативни възгледи, включително цар Александър III и предреволюционния министър-председател Пьотър Столипин - и на двамата са издигнати паметници в тяхна чест в цялата страна.

Междувременно приносът на лидерите, смятани за противоположни на силна, унитарна руска държава, включително Ленин и Никита Хрушчов, се омаловажава.

"Путин харесва лидери, които той вижда като твърди, силни мениджъри", казва Андрей Колесников, старши сътрудник в Фондацията на Карнеги за международен мир, пред The Guardian. "Той иска да бъде видян като модернизатор в стил Петър Велики, въпреки че ще остане в историята като жесток владетел, по-скоро като Иван Грозни."

Путин още заяви, че Западът няма да може да се откъсне от руския нефт и газ в продължение на няколко години.

Той добави, че никой не знае какво може да се случи през това време, така че руските компании няма да "бетонират своите петролни кладенци".

Изказването идва след като американски служител призна, че руските печалби от енергия може да са по-високи сега, отколкото преди войната. В момента ЕС внася около 40% от своя газ от Русия.

Блокът обеща да намали зависимостта си от руския петрол с 90% до края на 2022 г., но досега не е поел ангажименти за намаляване на потреблението на газ.

САЩ наложиха ембарго върху всички руски енергийни продукти. Ограниченията върху руската енергия имат за цел да накажат Москва за нахлуването в Украйна.

Но нарастващите глобални цени на петрола и газа означават, че руските печалби може да се повишат през последните месеци, въпреки намаляването на общото предлагане.

"Обемът на петрола на световния пазар намалява, цените се покачват", каза президентът Путин пред група млади предприемачи. "Печалбите на компаниите се увеличават", добави той.

Тази идея беше повторена в четвъртък от американския пратеник по енергийната сигурност Амос Хохщайн.

Попитан на изслушване в Сената дали Русия може да печели повече от изкопаеми горива, отколкото преди войната, Хохман отговори: "Не мога да отрека това".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase