Снимка: БГНЕС

Когато човек като Борис Бондарев, руски съветник към ООН в Женева, затръшва вратата на своя работодател - руското външно министерство, и на своята родина, е съвсем естествено да се запитаме дали системата на Владимир Путин не показва пукнатини три месеца след позорната украинска авантюра на диктатора. Отговорът обаче е "не съвсем". Въпреки относителния неуспех на инвазията досега, видните дезертьори са забележително малко на брой. Руският държавен апарат не е на път да се разпадне. За по-голямата част от представителите на ерата на Путин продължаването на дейността има повече плюсове, отколкото дезертирането, пише Леонид Бершидски, Bloomberg Opinion.

Бондарев, редови дипломат, специализирал в областта на контрола на въоръжаването, е най-високопоставеният ренегат в Министерството на външните работи досега. Нито един заместник-министър или посланик не е направил демонстрация на напускане на кораба, въпреки че министърът Сергей Лавров захвърли всякакви претенции за дипломация и се присъедини към провоенната пропаганда на пълни обороти, заявявайки, че президентът на Украйна от еврейски произход Володимир Зеленски лесно би могъл да бъде нацист, защото Адолф Хитлер - твърди Лавров - имал еврейска кръв. Дори и така, на Бондарев му отне три месеца от началото на войната и три седмици след антисемитските изказвания на Лавров, за да подаде оставка и да изкаже някои дипломатично меки критики към министъра, който, както пише Бондарев, "постоянно излъчва противоречиви изказвания".

Други забележителни дезертьори? Ами, ето Анатолий Чубайс, дългогодишният висш държавен служител, който тихомълком подаде оставка от последната си, незначителна длъжност като специален представител на Путин за устойчивото развитие и напусна Русия, без да каже нищо публично за войната. Редица пропагандисти и служители на държавната телевизия напуснаха кораба по ефектен начин като Марина Овсянникова от Първи канал, която наруши предаване, скачайки пред камерата с антивоенен плакат, или като двама редактори на плахия прокремълски уебсайт lenta.ru, които успяха за кратко да заменят съдържанието на началната страница с антипутински материали. Други напуснаха по-тихо, като Кирил Карнович-Валуа, старши мениджър в пропагандната мрежа RT, който даде да се разбере, че ръководеният от него екип от творци на RT предпочита да работи като стартъп, отколкото да продължи да работи за финансираната от държавата медия.

Редица бизнесмени осъдиха инвазията в Украйна, като сред тях най-изтъкнат е милиардерът Олег Тинков. Украинските и някои международни медии се забавляваха с историята на Игор Волобуев, вицепрезидент на Газпромбанк, която обслужва договорите за износ на руски газ: Роденият в Украйна Волобуев не само напусна работа, но и се премести в родната си страна и се присъедини към нейните сили за териториална отбрана; историята обаче би имала по-голяма тежест, ако вицепрезидентите не бяха десетки в Газпромбанк, както и в много други банки.

Но всеки, който търси министри, генерали, шефове на държавни телевизии, президентски помощници и олигарси в, да речем, неотдавнашния "пълен списък" на Newsweek на видни отпаднали от режима, ще бъде разочарован. Разбира се, няколко десетки културни дейци са напуснали финансираните от държавата си работни места или са напуснали Русия в знак на протест срещу инвазията в Украйна - тук рапър, там балетист, странни филмови режисьори или оркестрови диригенти - но те едва ли могат да бъдат смятани за стълбове на режима. Те са лесно заменими, що се отнася до Кремъл.

Ако плъховете не бягат, корабът не потъва, поне не от гледна точка на плъховете. Човек може да разчита, че поддръжниците на режима - една цинична група - ще вземат житейските си решения с хладен ум. Емоционалните ходове са въпрос на дни, може би на седмица - и редките индивиди сред екипажа на Путин, които бяха способни на силни емоции по отношение на нападението над съседна страна, се отказаха в рамките на първите няколко дни от кампанията. Останалите подушват въздуха за мирис на поражение и въпреки военните неуспехи на Русия не го долавят. Висшите бюрократи, офицери, мениджъри, бизнес лидери знаят какви са наградите от служенето на Путин и какви са опасностите, свързани с открития отказ да го правят.

Тинков например казва, че е бил принуден да продаде дела си в руската банка, която е в основата на състоянието му, след като е говорил открито за войната; банката обяви, че ще се откаже от името на Тинков, което носи в момента. От друга страна, тъй като чуждестранните компании напускат Русия, а активите им се национализират или се предават на лоялни предприемачи, новият статут на Русия на парий създава определен вид възможности.

Системата на Путин храни и опитомява народа си в продължение на две дълги десетилетия. Не е ясно какво би спечелил руски генерал или министър, ако осъди "специалната военна операция", както официално се нарича войната в Русия. Дори по-нископоставените кадри на режима, които се опитаха да скъсат с Путин през последните месеци, се сблъскват с отпора на гласовитата руска емигрантска общност. Руските дисиденти, живеещи в Германия, изразиха шумни протести, когато медийният гигант Axel Springer SE нае Овсянникова да прави репортажи за Русия и Украйна: Защо да се възнаграждава пропагандистката, докато много честни руски журналисти, които никога не са били наети от пропагандната машина на Путин, се борят да намерят доходна работа в Европа?

Когато Карнович-Валуа обяви напускането си от RT, Мария Певчих, близка сътрудничка на лидера на опозицията в затвора Алексей Навални, започна кръстоносен поход срещу него в Twitter.

"Не търсете в душата си съчувствие и симпатия към хора, които не ги заслужават", написа тя. "Те са имали достъп до пълна информация. Всяка секунда те имаха избор. И наистина го направиха."

Не е нужно да си интелектуален гигант, за да знаеш, че дори и дезертьорите да са посрещнати радушно и привидно възнаградени, никой всъщност не таи топли чувства към тях - всяко поощрение всъщност е само похват, за да изглежда дезертьорството привлекателно. След като тази цел е изпълнена, дългогодишните служители на Путин нямат бъдеще на Запад, където както руските емигранти, така и западните граждани винаги ще поставят под въпрос миналото им; дори в най-добрия случай те винаги ще се сблъскват с някакви кариерни и бизнес препятствия. В същото време в Русия те могат да бъдат само нечовеци, имената им да бъдат заличени от всички официални източници, а имуществото, роднините и приятелите им да бъдат изложени на риск.

Дори ако дълбоко в себе си някои от руските авторитети - например така наречените "системни либерали", които винаги са били резервирани към империалистическия проект на Путин - са против войната и всичко, което тя означава за мястото на Русия в света, най-добрият им залог е да се скрият и да изчакат това, което остава от управлението на Путин. Засега изглежда малко вероятно войната да го измести, ако не настъпи сериозен обрат във военната съдба - но дори и да не се случи, той остарява и според слуховете страда от различни заболявания. Всеки, който се интересува от парче от постпутинския пай, трябва да бъде в Москва или достатъчно близо до нея, когато започне неговото кроене. Завръщането от западната емиграция е малко вероятно по същите причини, поради които малко германски емигранти (със забележителни изключения като канцлера Вили Брандт) са просперирали в родината си след падането на нацизма, докато много бивши нацисти (включително например канцлерът Курт Георг Кизингер) са успели.

За тези, които играят играта на изчакване, пословичният кораб ще трябва да поеме към много по-ясно изразен път, преди да направят крачка, и тази крачка е по-вероятно да бъде игра за власт, отколкото бягство.

При това почти пълната липса на открито несъгласие от страна на върхушката не представлява точно повод за празнуване от страна на Путин. Слабостта на искрените емоции, които той е отгледал в руския елит, студената калкулация пред лицето на изключително срамни обстоятелства говорят за упадък в човешките и интелектуалните качества на елита. Както пише дипломатът Бондарев в изявлението си за оставка: "Със съжаление трябва да призная, че през всичките тези двадесет години нивото на лъжата и непрофесионализма в работата на Министерството на външните работи непрекъснато се повишаваше. През последните години обаче то стана просто катастрофално".

Ръководена от тези хора, при Путин и след като той си отиде, Русия е обречена да изостава и да губи.

Още интересни анализи на сайта на Bloomberg TV Bulgaria

Коментари Напиши коментар

87

Анонимен

преди 1 месец

А да ви минава през ума, че нещата не са толкова елементарни колкото ги представя Бидоновата пропаганда? Е, за мозъци, които не обичат да се задълбочават и да търсят различни и макс достовернии источници на информация всичко е от проССто по-проссссто. Ще има много изненадани русобфоби накрая.

86

Анонимен

преди 1 месец

Руско-фашистката пропаганда е брутално ефикасна за аудиторията от индивиди с нисък социален статус и ограничен интелект в Русия , но явно има своето въздействие и върху управляващите руски бандити начело с Путин. Слушам им бисерите почти всеки ден и почти същото чета тук украсено от нашите изветрели русофили...Руснаците сами са си виновни, че вече 20 години търпят диктатора в Кремъл. Сега ще разберат, какъв е бил живота в началото на 20ти век.

85

Анонимен

преди 1 месец

А елементарната мисъл, че в Русия им е добре, затова не заминават, не минава през главата? Стига с тая изкуфяла пропагандаю