"Адевърул": Румъния е притисната в менгемето на Путин

Конгресът на Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) и изборите в Република Молдова ни разкриха менгемето, в което Русия стяга Румъния. Унгарският сепаратизъм става все по-агресивен и открит, а на изток продължава офанзивата за връщането на имперската граница по река Прут. Две цели, преследвани последователно от Москва и Будапеща, в съчетание, което представлява основната заплаха за Румъния, пише Хория Блидару, в. "Адевърул".

Лидерите на ДСУР решиха знамената и химните на Унгария и на така наречената Секуйска област да бъдат национални символи на унгарците в Румъния. Единодушната позиция на делегатите на конгреса в събота в град Клуж е в нарушение на разпоредбите на Закон 75/1994 г. за издигането на знамето на Румъния, изпълнението на националния химн и използването на отличителните знаци с герба на Румъния от страна на властите и държавните институции.

Онези, които твърдят, че става дума за сепаратистко изостряне на напрежението само с предизборни цели, би трябвало да забележат постоянството, с което ДСУР постига отстъпки за сметка на румънската склонност към договаряне. Крайната цел бе ясно заявена на конгреса от (лидера) Келемен Хунор: "Отношенията мнозинство-малцинство трябва да бъдат решени дългосрочно и ключът за решаването им е легализиране на автономията".

Също толкова прозрачни са и целите на Кремъл в Република Молдова: "В Русия не ни е безразлично как се съставя парламентът в Молдова", каза миналия месец (руският президент) Владимир Путин на президента (Игор) Додон при една от десетките срещи между двамата през последните две години.

Молдова - в ръцете на руснаците

Независимо от ключа, с който четем резултатите от изборите в неделя, проруската Социалистическа партия се класира първа (получавайки 35 депутати от общо 101 в новия парламент). Добрата новина е резултатът на проевропейския блок "Сега" (Acum), който се класира на второ място в народния вот, но трети по брой на депутати (26 мандата), заради избирателната система, наложена от Додон и (Влад) Плахотнюк. Партията на последния - Демократическата, ще има 30 парламентаристи. Който и от двамата силни мъже в Кишинев да успее в съюзите и вербуването, водещи до мнозинство, Русия може да бъде сигурна, че Молдова няма да направи стъпки в посока ЕС и НАТО. Инструментът за контрол - 40-те процента молдовци, които се обявяват за носталгици по съветската епоха, потвърдиха ефективността си.

Повече от десетилетие Кремъл действа постоянно и агресивно, а резултатите се виждат най-вече в шестте държави, свързани с ЕС от 2009 г. чрез Източното партньорство. Европейската перспектива бе затворена заплашително за Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Република Молдова и Украйна.

Оптимистите, които се държат за факта, че 69 процента от молдовския износ е насочен към ЕС, а само 9 процента към Русия, би трябвало да се замислят за ефективността на руското присъствие в Сърбия, където руските компании са инвестирали пет пъти повече от европейските. Нещо повече - Сърбия се е възползвала от близо три милиарда евро безвъзмездни средства от ЕС, с които осъществява близо две-трети от търговията. А газопроводът "Турски поток", който е в ускорено изграждане на сръбска територия с посока Унгария и Австрия, укрепва енергийния контрол на Кремъл върху Балканите. Както "Северен поток 2", който свързва Русия с Германия, увеличава зависимостта на Европа от руския газ и изолира Украйна.

И Молдова получи 800 милиона евро от Брюксел, но финансовата помощ бе спряна миналата година след излизането от контрол на властите в Кишинев, които си докараха това недвусмислено определение в последната резолюция по темата на Европейския парламент: "Република Молдова е държава, превзета от олигархични интереси, с концентрация на политическата и икономическата власт в ръцете на ограничена група хора, която упражнява влиянието си върху парламента, правителството, политическите партии, публичната администрация, полицията, съдебната система и масмедиите". Една ничия територия с нефункционираща демокрация и опортюнистична олигархия - какъв благоприятен терен за руската офанзива!

Офанзивата в Черно море

Предстои да видим ролята, която е отредена на Приднестровието, в плановете на руския експанзионизъм. От 2008 г. Русия окупира една пета от територията на Грузия, а от 2014 г. контролира източната част на Украйна и анексира Крим. Напрежението в Керченския пролив от тази зима разкри намерението на Москва да превърне Азовско море в руско езеро. Западните наблюдатели се питат дали украинските пристанища Бердянск и Мариупол не са следващите цели на Русия, след което може да дойде ред на Одеса - случай, при който предният военен пост от лявата страна на Днестър може да изиграе решаваща роля.

Искаме ли да удържим този руски щурм? Или ще изоставим демокрацията и свободата при първата заплаха?

Генерал Бен Ходжес, бивш командващ въоръжените сили на САЩ в Европа, предупреди неотдавна, че следващата стъпка по поемането на контрола над Азовско море чрез окупиране на украинската крайбрежна линия между Русия и Крим, ще бъде доминация в Черно море, откъдето ще може да се действа в Средиземно море и Близкия изток. Двете руски бази, създадени тази есен на североизточното крайбрежие на Либия, сочат разширяване на експанзионистичната тенденция.

Слуховете за възможно поглъщане на Беларус от Русия или заплахите на президента Путин със симетрични и асиметрични мерки в случай на криза, подобна на тази с ракетите в Куба, или по адрес на страните, приели американски отбранителен арсенал, са само видимите страни на един айсберг в постоянно настъпление.

Антирумънска стратегия. Инструменти

Тази офанзива ни засяга пряко, както обърна внимание през последните дни политическият съветник в американското посолство в Букурещ Дейвид Шефър във връзка с пропагандата, предназначена да всява все по-голям раздор в румънското общество, да отслабва Румъния и да ерозира трансатлантическите и европейските й връзки. "Виждаме една свръхмодерна стратегия, която е насочена към Румъния", предупреди публично американският дипломат.

Един от моментите на кампанията по отделяне на Румъния от евроатлантическия свят бе дискусия, чийто домакин бе фондация, председателствана от Адриан Нъстасе, на която академик Ръзван Теодореску отправи послание, което ще чуваме все по-често в различни форми: "Ние сме един свят от Изтока. За добро или лошо, така ни е разположил Господ и нашият манталитет е източен", а "Изтокът на Европа, от който сме част, (...) този Изток не обича много демокрацията. Обича много автокрацията, за разлика от другия сват - западния". Тоест, такава ни е съдбата, "между двете Европи", които визираше конференцията: "Няма какво да търсим в Централна Европа, в Европа на Кафка, на Музил, на Брод, на Цвайг, на Кундера. Това е един друг свят, светът на "австрокрацията", свят с други традиции, с които ние нямаме нищо общо, протестантски свят, католически, изключително уважаван, животворен за Западна Европа и за нейната съзидателна периферия, която е Централна Европа", каза заместник-председателят на Румънската академия.

Сериозността на подобна идеологическа провокация е синтезирана от историка Джордже Дамян: "Най-големият проблем е, че си имаме работа с дълбока промяна в парадигмата: отказ от светоусещането на поколението от 1848 г. - онова, което започна процеса на сближаване на румънците със западната европейска цивилизация".

Притисната между бившето съветско пространство и Централна Европа - зони, в които Русия силово се завръща, Румъния, която се намира на първа линия пред империалистичната офанзива, се сблъсква с големия риск на дестабилизацията и заробването. А международният контекст не е благоприятен, както се видя след Конференцията по сигурността в Мюнхен. Трансатлантическата пукнатина и пледоарията на канцлера Меркел за партньорство с Русия ни излагат още повече на менгемето, по многобройните площадки, по които маневрира Кремъл.

Колелото на историята се върти и ни задължава спешно да отговорим на ключов въпрос: искаме ли да удържим този руски щурм? Или изоставяме демокрацията и свободата при първата заплаха? А ако сме решени да ги защитаваме: с кого и по какъв начин? Това е истинското предизвикателство с екзистенциален залог за румънската държава, политическата класа и този народ, травмиран от 12 руски инвазии през последните 280 години.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase