Сред най-важните теми в преговорите на руския президент Владимир Путин с премиера на Индия Нарендра Моди в Делхи е покупката на руските комплекси за ПВО С-400. Индия проявява интерес и към други модели руска военна техника, включително танкове и бойни кораби.

Вече бе съобщено, че Делхи се кани да купи от нас пет полкови комплекта зенитни ракетни комплекси С-400 - това значи най-малко 10 дивизиона, пише Дмитрий Болтенков, "Известия".

Интересът на индийските ни партньори към тези руски системи се дължи на сложните им отношения с Пакистан, който притежава ядрени оръжия и разнообразни средства за доставката им: и самолети, и балистични ракети. За Индия е жизнено важно гарантирано да защити територията си от подобен съсед. И като отдавнашен наш военнотехнически партньор страната логично избра именно руските комплекси. Индийците не се побояха от евентуални американски санкции. Впрочем САЩ заявиха, че за тях Индия е важен стратегически партньор и те нямат намерение да я санкционират.

Съвсем различна бе ситуацията, когато Китай започна да купува С-400. През есента на 2014 г. КНР сключи с Русия договор за доставка на няколко дивизионни комплекта такива системи. А след година направи поръчка и за 24 изтребителя Су-35. Общата стойност на сделките бе около 5 милиарда долара. Китай стана първият чуждестранен купувач на най-новите руски зенитни комплекси. Това предизвика недоволство у САЩ.

Така на 20 септември т. г. се стигна до значимо събитие - за пръв път една страна (САЩ) наложи санкции на друга страна (Китай) заради покупката на оръжия от трета страна (Русия). Санкции бяха въведени срещу Ли Шанфу, шефа на Департамента за развитие на военна техника към Централния военен съвет на КНР, и срещу самия департамент. Тази структура разработва техническата политика за превъоръжаване на Народно-освободителната армия на Китай (НОАК) и осъществява покупките на оръжия и военна техника.

И ето че сега са блокирани както активите й в САЩ, така и възможността тази структура и нейният ръководител да оперират във финансовото пространство на Съединените щати. Забранено е освен това да се доставят на департамента продукция и технологии с американски произход.

През последните трийсет години Китай достигна забележителни върхове в създаването на разнообразни видове оръжия и военна техника. В редица насоки обаче - примерно разработката на далекобойни системи за ПВО и тежки изтребители, КНР все още изостава от Русия и САЩ. Същевременно Китай е предприел в момента експанзия в редица региони и в някои точки интересите му се сблъскват с тези на САЩ и други страни. Сред тези пресечни точки е Тайван. Щатите отправиха ясен сигнал, че всеки опит да бъде интегриран островът в състава на КНР с военна сила като "изконна територия на Китай" ще бъде възприет като обявяване на война.

Друга точка, в която се пресичат китайските и американските интереси, са островите Спратли в Южнокитайско море, където КНР създава мрежа от предни постове, летища и военни бази. Световната общност наистина не признава Китай да има някакви права върху архипелага, но това изобщо не му пречи да напредва в региона.

В случай на конфликт основен инструмент за въздействие на САЩ върху континентален Китай ще станат флотът и ВВС. Което значи, че започнат ли бойни действия, по китайски военни обекти ще бъде нанесен масиран удар със самолети от палубната авиация и крилати ракети "Томахок".

Военноморските сили на НОАК засега нямат готовност да попречат на американския Седми флот, нито изгледи скоро да му се противопоставят като равни. Затова НОАК разработва различни системи за противодействие срещу американските корабни групи, включващи самолетоносач. КНР успя например да създаде противокорабен комплекс с балистични ракети Де Еф-21Де, способен ефективно да поразява цели с голям размер като американските самолетоносачи от клас "Нимиц". Днес тези ракети са основното звено в отбраната на китайските брегове.

Де Еф-21Де е първият в света противокорабен ракетен комплекс с балистични ракети. Но е твърде уязвим за крилати ракети и ударни дронове. САЩ трупат опит именно в борбата срещу подвижни ракетни установки още от времето на войната в Персийския залив през 1991 г. Затова за Китай е от жизнена важност да формира сигурна система, която да брани ударните му оръжия от въздушни атаки.

Комплексната система за ПВО, създавана в момента от Китай в крайморските региони, включва самолети за далечно радиолокационно откриване и управление (АУАКС), тежки изтребители с далечен обсег и далекобойни ракетни комплекси. Китайците са постигнали доста успехи в създаването на самолети АУАКС, но имат проблеми с разработката на ракетни системи и тежки изтребители. Точно затова КНР купи партида изтребители Су-35 и два-три полкови комплекта за ПВО С-400.

Големият плюс на комплексите за ПВО е по-лесното им развръщане в боен ред. Те нямат нужда от двукилометрови бетонни писти за излитане и кацане, много са мобилни и с лекота могат да прикриват подготовката за пуск на батареите от системата Де Еф-21Де.

В момента С-400 е най-модерната система за ПВО в света. Тя може да води борба и срещу самолети, и срещу балистични ракети. Освен това комплексът постоянно се модернизира. Нова ракета с увеличен обсег ще осигури на С-400 възможността да поразява противникови самолети на разстояние до 400 км и да сваля аеробалистични цели на далечина до 60 км. Изразходвала за целта сравнително малко средства (за страна като КНР), НОАК успя да създаде въздушен чадър, който защитава от Военноморските сили на САЩ и предните й постове в Южнокитайско море, и военните обекти в континентален Китай.

Фактът, че Китай разполага със С-400 и Су-35, естествено дразни администрацията на САЩ. В случая обаче американските санкции имат и голям положителен ефект: Русия и Китай ще направят нова стъпка в прехода към взаимни разплащания в национални валути, без да се използва доларът.

Китай все още има нужда от най-нови отбранителни комплекси, включително в системата на ПВО. Пекин купи вече и С-300, и С-400. Няма съмнения, че тъкмо тази далекоизточна страна първа ще поръча създаваните днес в Русия комплекси за ПВО С-500. И ще плати вече с рубли или юани.

Бел. на изданието: Мнението на автора може да не съвпада с позицията на редакцията.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• оръжие
• Китай
• САЩ
• Русия
• С-400