Мащабната кампания по издирване на "предатели-гюленисти", която започна в Турция след опита за военен преврат, тепърва набира скорост.

Турските спецслужби продължават режима на извънредно положение в страната и все по-често прибягват до помощта на информатори, броят на които постоянно расте.

Правозащитниците констатират масови нарушения на човешките права, тъй като апетитите на доносниците се подхранват от парични възнаграждения, пише Газета.RU

Извънредното положение, обявено след опита за държавен преврат на 15-16 юли, развърза ръцете на турските власти за масови арести, уволнения на всекиго, върху когото падне и най-малко подозрение за нелоялност лично към президента Реджеп Ердоган или неговия курс. Укрепването на властта протича под предлог издирване на поддръжници на Фетхуллах Гюлен, обвинен от Анкара за организатор на опита за преврат.

По данни на правосъдното министерство броят на арестуваните достига най-малко 32 000 души, а над 100 000 чиновници са уволнени и отстранени от длъжност.

Обичайно явление става и всеобщото доносничество, началото на което положи самият лидер на Турция още преди преврата – през август 2015 г.

Тогава след терористични актове в югоизточната част на страната, където живеят предимно кюрди, Ердоган призова селските старейшини – мухтари да окажат съдействие на турското разузнаване.

"Очаквам подкрепа по този въпрос от нашите мухтари, те са добре информирани за това кой в коя къща живее – каза Ердоган. - Те трябва да са готови във всеки един момент да отидат при шефа на администрацията и полицаите, за да доложат за всичко".

В същото време властите пуснаха електронна информационна система "Мухтарин". Там всеки, който желае, може да изпраща доноси срещу свои съграждани дистанционно – чрез интернет.

След опита за преврат разузнавателната мрежа на Турция значително се разшири. По данни на медийния холдинг "Хабер тюрк" от юли броят на доносите в разузнавателната служба /МИТ/ бие рекорди: до опита за преврат там са влизали 90 000 потребители на месец, а сега – 250 000.

По правило днес доносите са за дейността на Гюлен и неговата организация ФЕТО, която Анкара включи в списъка на терористичните.

На сайта на турските спецслужби в раздела "Как можете да помогнете" изобщо не е задължително да се попълват личните данни на информатора. Той може да остане анонимен. В крайна сметка доносничеството се превърна в удобен инструмент за личните сметки и кариерното развитие.

"Заявителите могат да донасят за близки, приятели и колеги по лични мотиви, което се е случвало вече неведнъж", каза пред Газета.RU турският анализатор Тулай Четингюлеч.

По думите му лъжливи доноси се подават до службите и по друга причина: гражданите се опитват да отклонят проблемите от самите себе си.

"Хората прибягват до доноси, за да защитят себе си от подозрения в симпатии към Гюлен", каза още анализаторът.

Потребителите на сайта на МИТ биват уверявани: "Съобщенията са защитени от система за сигурност против намеса от външни лица, а измислена информация не подлежи на разглеждане". Така или иначе многобройните жалби за нарушаване на човешките права, предизвикани от повсеместните арести, безпокоят турските правозащитници.

С недоверие към сегашната система за доносничество се отнася известният турски правозащитник и депутат от основната опозиционна Народнорепубликанска партия Сезгин Танръкулу. "Крайно опасно е да се подбуждат гражданите към доносничество, ако се ръководим от принципите за върховенство на правото и закона. Разкриването на престъпления е задължение на правоохранителните структури на държавата", смята той.

Други източници на Газета.Ru обръщат внимание на ролята на правителството в това "подбуждане". "Точно ръководството на страната поощрява механизма за информиране в такива мащаби", смята правозащитникът Дженгиз Гюлач.

Още на 31 август 2015 г. правителството издаде указ, който предвижда парично възнаграждение за доносниците, ако тяхната информация помогне за залавяне на терористи или заподозрени в терористична дейност. Размерът на заплащане за информацията се определя в зависимост от това колко ценна е тя.

Стандартното възнаграждение е 200 000 лири. Ако престъпникът е ръководител на терористична организация, заплащането може да нарасне 20 пъти.

По данни на турския вестник "Стар" през първите месеци от действието на указа за възнаграждение информаторите са били 114 500 души. "Това подбужда хората да се подозират един друг, унищожава доверието и нарушава социалното спокойствие", смята Танръкулу.

"Драги законопослушни гражданино, това е електронен запис, който ви приветства на линията за доноси срещу ФЕТО. Моля, натиснете 1, ако искате да направите донос срещу съседа си, 2, ако искате да направите донос срещу съпруг/а си, 3 – срещу друг", написа журналистът Ченгиз Гюлач в саркастичен фейлетон във вестник "ХаберКент".

Турските власти отхвърлят всички обвинения. Според ръководството на страната главната задача на Турция в момента е да се прочистят всички гюленисти от държавните структури и изобщо от всички организации, които могат да влияят на политиката на страната.

Както пише наблюдателят от вестник "Хюриет" Ертогрул Озкок, Анкара ще продължи да залага на доносите, докато е в сила режимът на извънредно положение.

Самият президент Ердоган заяви по-рано, че може би и една година няма да е достатъчна за стабилизане на ситуацията в страната.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• Турция
• доноси
• гюленисти