Ануар* бавно отпива от чая си, докато нервно чака да задам първия си въпрос. Облечен с тесни дънки и обикновена бяла тениска, слабият младеж не сваля шапката си, дори когато влизаме в заведението. По-късно усещам как се крие зад козирката ѝ, когато историята му става тежка дори за самия него, когато жестоките гледки, на които е ставал свидетел, отново изникват пред очите му.

Аз също не съм сигурна как точно да започна. В крайна сметка го моля първо да се представи. Оттам нататък въпросите сами следват един след друг.

"Казвам се Ануар, на 21 години съм, от Сирия. От четири години съм в България. Вече имам лична карта, паспорт, ЕГН – всичко", започва той.

Младежът си тръгва от родния град Алепо, днес почти разрушен, година след като избухва гражданската война в родината му.

"Когато станах на 18 години, трябваше да ме вземат в армията, а аз не исках", казва той накратко. Не му се водят битки, не подкрепя нито президента Башар Асад, нито революционните фракции, които се борят срещу него. А може би с това се обяснява и факта, че малко над половината от лицата, потърсили закрила в България през 2016 г., са мъже.

Дошъл е сам, без семейството си, което сега е разпръснато между Австралия и Канада. Пътят е изминал пеша и е влязъл през Турция. Според него преди четири години не е имало много хора, които са бягали от войната и ужасяващите хуманитарни условия в родината му, затова и не е имало много проблеми да влезеш в България.

Прекарва около 7 месеца в лагера в Бусманци, след това го местят в Любимец. "Мизерия. Като затвор – не пускат навън, само вътре. Само два часа разходка на двора", разказва той. Минава интервю и три години, след като стъпва на българска земя, най-накрая получава статут на бежанец и документи със срок 5 години, с които може да се придвижва свободно в рамките на Европейския съюз.

Ануар е един от общо 50 780 лица, които от началото на 2013 г. до края на август 2016 г. са потърсили закрила в България. Статут на бежанец, какъвто той вече има, са получили 4708 лица през 2015 г. и 376 лица през настоящата година, което показва сериозен спад в одобряването на молбите. Лица под закрила обаче се водят и тези получили хуманитарен статут, в случая – 889 лица през миналата година и 302 лица от началото на годината до края на август.

Според българските закони всички те имат право на труд, както и на социално и здравно осигуряване подобно на българските граждани. Колко от тях наистина работят обаче – това е друг въпрос.

Събеседникът ни днес е един от добрите примери в това отношение. "Уча маркетинг в Нов български университет, първа година. Работя и в кол център с английски и арабски, вече от година", разказва той. В университета му се налага да плаща само половината от семестриалната такса. Има късмет, че върху дипломата му за средно образование има всички необходими подписи и печати, така че да му бъде призната за валидна от Министерството на образованието.

Разказва, че други негови приятели от центровете за бежанци не могли да легализират дипломите си именно по тази причина.

Работата пък си намира сам, чрез един от популярните български сайтове за обяви за работа. Съквартирантът, с когото живее – палестинец, дошъл преди две години и половина, вече с бежански статут, също работи: "Помощник-готвач е, дюнери прави".

Казва, че в центровете за бежанци има някакви курсове по български за бежанци – от Каритас и Българския червен кръст, които обаче не са задължителни и се посещават само от тези, които искат. Самият Ануар, макар да казва, че е научил българския на улицата, чрез многото си приятели, все пак посещава уроците, за да си помага в ученето за университета. 

Реалността, която е успял да си създаде младият сириец, обаче е малко по-различна от това, което показват данните за по-голямата част от получилите закрила лица в България.

Според доклада на Министерството на финансите "Бежанците в България: пазар на труда и бюджетни разходи" в периода между 2013-2015 г. делът на лицата под закрила с основно или по-ниско образование се повишава от 63,3% на 71,4%, макар че при тези без образование има слабо намаление до 9,3%. За сметка на това обаче при бежанците със средно и с висше образование се наблюдава понижение – през миналата година делът на лицата с висше образование е едва 8,87%.

Мигрантската криза се превърна в един от най-болезнените проблеми на Европа през последните десетилетия. Никой не очакваше милиони хора от Сирия, а и от други страни извън Стария континент като Афганистан, Либия, да се насочат към Европа в търсене на спокойствие и мир.

Европейският съюз се оказа разделен – Германия възприе политика на "отворените врати", заявявайки, че ценностите на ЕС трябва да се защитят и на търсещите убежище да се предостави закрила. Други страни, като Унгария, започнаха да затварят границите и да отхвърлят идеята за приемане на бежанците и мигрантите. Самата Европа изпадна в криза – на идентичността, а целостта ѝ се оказва все по-застрашена, особено след вота на Великобритания да излезе от ЕС.

Част от аргументите на Германия, а и други страни членки, анализатори, политици, в защита на прииждащите от Сирия бежанци е, че от една страна те биха помогнали за преодоляването на нарастващия демографски проблем, свързан със застаряването на Европа, а от друга – ще засилят икономическата сила и напредък на страните членки на ЕС. Дали това обаче е наистина така?

Докладът на Министерството на финансите се опитва да даде отговор именно на този въпрос, изготвяйки оценка на ефектите от интеграцията на бежанците на местния пазар на труда. Анализаторите изготвят два сценария – "реалистичен, който се основава на текущите развития и наличната информация за реализацията на бежанците на пазара на труда" и хипотетичен, при който всички лица под закрила са част от работната сила.

В доклада се взимат предвид и редица други фактори – доколко лицата са научили български език, какво е нивото им на образование, получените квалификации и работния им опит, както и религиозната им принадлежност. Твърденията в документа са, че бежанците намират работа преди всичко чрез бюрата по труда към Агенцията по заетостта, тъй като Държавната агенция за бежанците (ДАБ) не може да ги устрои директно на пазара на труда. Възможността бежанците да си намират сами работа обаче не е включена.

Основната програма, чрез която Агенцията по заетостта се опитва да осигури на бежанците интеграция на пазара на труда чрез обучение по български език, обучение за придобиване на професионалната квалификация и др., е Програмата за обучение и заетост на бежанците.

Базирайки се на данните за предишните две години за програмата (75 записани бежанци за 2014 г., от които 54 души са вписани като заети през 2015 г., и 106 записани за 2015 г., от които 50 заети през 2016 г.) Министерството допуска, че записаните през настоящата и следващата година ще са съответно по 130 и 158. Дори според самите анализатори резултатите от този реалистичен сценарий показват "незначителни ефекти" върху работната сила и коефициента на безработица.

Иначе казано - министерството очаква през тази година регистрираните като заети бежанци да са 50 души, а през 2017 г. - 77 души... При хипотетичния сценарий резултатите все пак са доста по-оптимистични – 2071 лица за 2016 г. и 2745 за следващата година. В същия момент очакванията за регистрираните безработни при хипотетичния сценарий да бъдат 4606 и 5168 души съответно за 2016 и 2017 г.

Дори само с тази информация резултатите от първия вариант изглеждат безспорно смешни. Още по-абсурдно обаче става, когато погледнем икономическото влияние на тази "работна сила".

Разглеждайки данните от доклада става ясно, че приходите (от социално осигуряване и данък върху доходите на физическите лица - ДДФЛ) при реалистичния сценарий за тази година биха били едва 173 300 лв., а за следващата – със сто хиляди лева повече. За сметка на това разходите (социално подпомагане и издръжка) са съответно 4,67 млн. лв. и 5,1 млн. лв.

Конкретните изводи вижте в продължението в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Виктория Тошкова