"Истинският войник се бие не защото мрази онова, което е пред него, а защото обича онова, което е зад него”, гласи една мъдра мисъл на британския писател, поет и публицист Гилбърт Кийт Честъртън от началото на XX век. Близо 100 години по-късно, за разлика от него, съвременният балкански не войник, а псевдонационалист, е готов да се бие, защото мрази онова, което е пред него, а не защото обича онова, което е зад него. И е готов да руши паметта с чук в ръка. Защото не му харесва.

Случаят с рушащия българска паметна плоча македонски псевдогерой Миленко Неделковски от последната седмица отново показа елементарното ниво на първенците на т.нар. македонска нация – първичното мислене на нейните уж първи и най-умни мъже. Да търсиш врагове сред близо 3 000 български мъже, оставили костите си далеч от родината и които от век са покойници, е повече от жалко. А да поругаваш паметта на който й да е починал, е варварско. Да не говорим, че изобщо не е християнско. Ако изобщо християнството значи нещо за нелепата група от десетки крайни сърбомани, които се движат из елита в иначе все по-грандоманско изглеждащото Скопие.

За капак на всичко македонската държава не се разграничи от действията на Неделковски, дори и чисто морално! Нещо повече – отговори назидателно на "нашите приятели от България”, като им препоръча “институциите да обезсърчат всички, които поставят паметни плочи на територията на друга държава и които впоследствие могат да бъдат акт на насилие или да предизвикват негативни чувства у гражданите". И нито дума за това, че действията на въпросния телевизионер най-малкото не са етични и човешки. Не са и "братско християнски". Да не говорим изобщо за добрите междусъседски отношения между двете държави, едната от които така, между другото, първа призна своята съседка и й спести доста "съседски" главоболия.

Не, не сте за ЕС, господа. И Слава Богу, скоро няма и да бъдете с тази си политика! Всъщност вие много добре го знаете и затова продължавате в този дух! Разбира се, външната политика на вашата си държава си е ваша работа, не българска. Жалко обаче за хилядите нормални и приятелски настроени жители на вашата Македония, които страдат от вашата плоска псевдонационалистическа политика. И понеже страдат от нея, а малцина са Миленконеделковци, мнозина от тях се принуждават да подават документи за омразното вам българско гражданство. Каква ирония, нали?

И за финал, дребнави ми г-н Неделковски, бих завършил с още един цитат. По-точно стих на един подпоручик, с чийто паметник със сигурност вие с радост бихте се изгаврили, както направихте с паметта на 3 000 български войници, част от които с македонски корен. Този подпоручик Дебелянов загива в битка на същия този Солунски фронт точно 2 дни след края на въпросната Каймакчалански битка, чийто паметник на жертвите в нея толкова ви тревожи. И този подпоручик загива в земи, които вие сигурно и до днес бълнувате, че са македонски.

Жалко е, защото вероятно само за вас мъртвият може да бъде враг. А не собствената ви глупост.

"И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? -
Не, той взе що му се пада,
мъртвият не ни е враг!"

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• македония
• Миленко Неделковски
• поруган паметник

Oще от Ре(д)акция

Една легенда се завръща: "Яйцето" в СУ живее нов живот

20:00 20.04.24 60

Иран тества израелската противовъздушна отбрана? Iron Dome прехванал 90% от ракетите

10:05 15.04.24 167

Атаката на Иран - планирано зрелище с минимум жертви

19:39 14.04.24 127