Украйна, която днес отбелязва 25 години независимост, продължава усилията да се "декомунизира" въпреки напрежението, засилващо се всеки път, щом властите преименуват градове и улици със съветски названия и демонтират паметници, пише Франс прес.

Град Артемивск в Източна Украйна над 90 години е носел името на местен водач на болшевишката революция. В края на 2015 г. обаче бе решено да му се върне името отпреди 1924 г. - Бахмут. Статуята на този революционер - Фьодор Сергеев с прякор Артьом, вече бе свалена от пиедестала и махната от градския център през юни 2015 г. в изпълнение на спорните закони за десъветизация.

"Хората са много недоволни", отбелязва пред АФП Артур Радковски от общинския съвет. "Поне да бяхме заживели по-добре след събарянето на тия паметници", обяснява 49-годишният мъж, според когото властите само "осакатяват града".

"Сякаш си правят шегички с нас", коментира 24-годишната Маряна.

През 2015 г. украинският президент Петро Порошенко одобри нови закони, които забраняват всякаква комунистическа пропаганда в страната. Целта бе Украйна окончателно да скъса със съветското си минало, докато властите се сражават с проруските сепаратисти в размирните източни региони, повечето изпитващи носталгия по Съветския съюз - конфликт, взел близо 9500 жертви от 2014 г. насам.

Киев забрани съветските и нацистките символи. Според закона паметниците в прослава на комунистически дейци, включително множеството статуи на Ленин, трябва да бъдат демонтирани; също и да бъдат преименувани селищата, улиците и предприятията, чиито названия са свързани с комунизма.

Против "тоталитарното наследство"

Тези закони бяха приети в разгара на патриотичния подем около проевропейските протести на Майдана, довели през 2014 г. до падането на проруския президент Виктор Янукович, след което Русия анексира Крим и избухна въоръженият конфликт с бунтовниците в Донбас.

Според директора на Украинския институт на националната памет, натоварен с "декомунизацията", именно този проевропейски плам, разпален от Майдана, е наложил "форсираното, бързо" развитие на започналия процес.
Украинците искат "да се отърват от тоталитарното наследство", смята Володимир Вятрович.

"В Германия няма монументи, издигнати в чест на третия райх. Целта ни не е да заличим страници от своята история, а да ги осмислим и да покажем, че такива страници не бива да се пишат вече никога", казва той.
Но според Олеся Островска, директорка на голям киевски музей за модерно изкуство, ако е необходима "декомунизация", тя не трябва да се върши прибързано.

"Единствено така ще може (промените) да бъдат приети. Ако са твърде бързи, промените може да предизвикат обратна реакция", казва 38-годишната специалистка, много уважавана в културните среди.

Жителите на източните региони, традиционно рускоезични, "смятат, че светът им рухва, и събарянето на паметниците засилва у тях чувството за несигурност и нестабилност. Тази загуба на визуална опора може да предизвика известен стрес. Въпросът е твърде деликатен", пояснява тя.

Повече украинска реч

Според проучване този месец на Фондацията за демократични инициативи 61 на сто от украинците смятат, че в момента "страната има нужда от разумен национализъм" - срещу 48 процента през 1991 г.

В Киев обаче желанието за раздяла със съветското минало, а в по-общ план и с Русия, понякога стига до отхвърляне на собствения език.

Жител на страна, където цари руско-украинско двуезичие, Антин Мухарски е от онези украинци, за които руският е майчин език, но решението им е занапред да говорят само на украински.

"Това са мерки, необходими за страната, за да може да оцелее", заявява Мухарски, основал организация с името "Украински културен фронт".

"Майданът бе антисъветска революция. Хората се разделиха накрая с онзи СССР, който живее у всеки от нас. Битката обаче ще продължи още дълго - не е толкова лесно да се отървеш от Съветския съюз", обяснява активистът.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Украйна
• независимост
• Майдан