Снимка: flickr

Здравословното хранене винаги се свързва с безвкусна и блудкава храна, строги ограничения и спомени за неприятни диети. Да се хапват правилните храни по правилния начин обаче въобще не е трудно и е много вкусно. Днес в "Без будилник" ще ви разкажем колко вкусна може да бъде здравословната храна и как можем да готвим традиционно калорични храни по полезен начин.

За Ани Емилова здравословното хранене се е превърнало в начин на живот. Тя готви вкусни гозби и експериментира всеки ден, за да предложи на семейството си апетитна полезна храна. Ани възпитава двамата си сина как да се хранят, какво трябва да избягват, обяснява им вредите и ползите.

Тя се е обърнала към здравословното хранене първо заради заболяване в семейството, което не се е повлияло от традиционната медицина, но след това е усетила благотворното действие и върху себе си. Затова днес Ани знае как да угажда на домашните си с полезна баница, хляб и дори кекс.

По думите ѝ първото нещо, което трябва да се избягва, е термичната обработка на мазнините. Избягва напълно пърженото и предпочита задушаването. Вкъщи тя готви само с нерафинирани мазнини и омазнява яденето, след като е свалено от котлона. Тя използва нерафиниран зехтин, олио, краве масло, свинска мас, кокосово масло.

Трябва да се избягват и рафинираните храни като бялото брашно и бялата захар, които могат да се заменят с пълнозърнесто брашно и кафява захар.

Ани предпочита да готви с много нахут и просо. По думите й това са забравени от българите култури, които са били отглеждани навремето, а сега ги приемаме като идващи от арабския свят.

Тя споделя, че нахутът може да се сготви по същия начин като боба, но омазняването трябва да бъде накрая, след като бъде свален от огъня. Нахутът също успешно заменя белтъците, ако приемът на месо е намален.

От месата тя предпочита телешкото, агнешкото и рибата. Пилешкото месо го избягва заради многото хормони и антибиотици. Кравето сирене заменя с козе, тъй като най-лесно се преработва от човешкия организъм.

Ани готви и традиционни ястия по здравословен начин. Например прави баница без яйца. В плънката с козе сирене и кисело мляко, слага и овесени трици за сгъстяване. Омазняването и на баницата пак е накрая - намазва се отгоре с масло.

Безглутеновият й хляб е с брашно от лимец, елда, нахут. За набухвател ползва безглутенова мая, квас или сода. В допълнение слага и различни семена - семе от слънчоглед, сусам, маково семе.

Домакинята прави и апетитни сладкиши, но с кафява захар, издържаща на висока температура, и кокосово масло. Брашното е пълнозърнесто и се добавят овесени трици. Другите продукти са традиционните - какао, орехи, стафиди...

Според Ани хората не се хранят здравословно, не защото е трудно, а защото са закоравели в мисленето си.

"Проблемът е в стереотипа ни на мислене. Възпитани сме да мислим по един начин за храната и сме хранени така. Въпросът е да се разчупи това мислене, че има друг вариант за вкусно хранене, което е и здравословно", обясни тя.

Ани разказва, че не забранява на децата си да ядат вредни храни, а им обяснява и ги оставя сами да си направят изводите. С добър пример вкъщи и много информация, синовете й внимателно гледат етикетите и преценяват какво да купят. Свикнали са и всяка сутрин да започват дена с плодов или зеленчуков сок, който сами си изцеждат.

"Дори малкият ми син като види нещо с повече от три Е-та казва: "О, това няма да го взема" и колкото и да му е вкусно, оставя колбаса", разказва Ани за 13-годишния си син.

Тя добавя, че като се прибере вкъщи вече я питат какви плодове е купила, а не какво месо е донесла.

Макар и да се смята, че здравословното готвене отнема повече време, Ани е категорична, че изгубените часове не могат да бъдат фактор, когато става дума с какво ще нахрани децата си и как ще ги възпита.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase