Има ли Русия дългосрочна стратегия? Или президентът Владимир Путин действа по-скоро според ситуацията, спонтанно, устремен към целта си - да възроди Русия като велика сила? Въпроси, които политиците от сферата на международните отношения и анализаторите си задават вече цяла година, откакто Путин анексира украинския Крим и започна хибридната война в Донбас, разклащайки основите на европейското устройство, пише Кристиан Трипе от „Дойче веле“.

Руският външен министър Сергей Лавров е желан гост на Мюнхенската конференция по сигурността. Той единствен в кремълските властови среди поддържа контакти на Запад, правейки малко по-поносимо политическото напрежение от последните години.

Този път обаче словото на първия руски дипломат предизвика стъписване, недоумение и смях. На моменти Лавров изглеждаше като декламатор. Повтаряше пропагандаторски разсъждения, подсказващи извод, еднакво неверен и опасен: за всичко е виновен Западът, тъй като след разпадането на Съветския съюз системно е унижавал Русия.

Трибуна за обвинителна реч

Този подход логично води към следното умозаключение: всичко, каквото прави днес Русия, има за цел да я спаси от безчестието, което страната търпи над две десетилетия - и значи е легитимно.

Изобличително прозвучаха ядните думи на Лавров, че след падането на Берлинската стена Западът се държал, сякаш е спечелил Студената война. Ами естествено, как да не е. Самоизмамата в политиката неведнъж вече е водела до завишена самооценка и авантюризъм.

Още през 2007 г. шефът на Лавров използва Мюнхенската конференция по сигурността като трибуна за обвинителна реч. Тогава - преди осем години, Владимир Путин се нахвърли срещу САЩ и НАТО; за мнозина това прозвуча като гръм от ясно небе. Едва от днешни позиции става ясно, че несъгласието на Путин с идеята за "еднополюсен свят" не е било просто риторично предизвикателство към Запада. Руският лидер програмно е формулирал постановките, оставили отпечатък върху външната политика на Русия през следващите години - в Грузия, Молдова, Крим, Източна Украйна. Сегашното слово на Лавров пък разпредели окончателно акцентите в тази програма.

Новата конфронтация между Изтока и Запада

Запитат ли един ден историците кога и как точно е започнала новата Студена война, със сигурност може да ги насочат към столицата на федералната провинция Бавария. Мюнхен е символ на нова конфронтация между Изтока и Запада, но засега тя само се мержелее като деформиран фантом. Този път никой на Запад не желае подобен конфликт, в който няма нито идеологическа съставка, нито конкуренция.

За разлика от СССР Русия не може да предложи на света специфичен модел на държавно и обществено устройство. Опитът да бъде противопоставен на западните ценности православният руски свят изглежда в най-добрия случай амбициозно. Липсва му притегателна сила.

Руското политическо ръководство действа против интересите на страната – отхвърля рационалните аргументи и предложения, прибягва към политика на силата и насилието. И тук си спомняме другия Мюнхен - града, в който е било сключено споразумението от 1938 г. Тогава западните държави сметнали, че могат да усмирят Хитлер, ако му предоставят Судетска област, без изобщо да питат Чехословакия. За днешна Украйна онзи "Мюнхен" е ужасяващ пример какво се случва, щом една страна стане топка в играта на големите сили.

Украинският президент Петро Порошенко все пак лично ще седне на преговорната маса на 11 февруари в Минск, където четиристранната среща на върха ще обсъди спиране на огъня в Източна Украйна. Каквото обаче и да договорят страните, новата конфронтация между Изтока и Запада няма да бъде уредена. Защото са прекомерно контрастни разделителните линии, начертани от Русия в Мюнхен.

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Русия
• Путин
• стратегия
• Лавров