Люба Болгарова пристигнала в Луганск да търси баща си. Търсила го на прашно поле, заобиколено от дървета, чиито цветове есента е направила да изглеждат ръждиви. Стърчащите могили от пръст не се различават една от друга с дървените си кръстове. Според последното преброяване там има сто гроба на жертви, отпращащи силно послание по отношение на продължаващия конфликт между бунтовниците и Киев.
През август, когато битките между украинските правителствени сили и сепаратистки бойци бушували във и около града, съпругът на Люба - Александър, се събудил в паника, мислейки си, че къщата е под обстрел. Къщата обаче била невредима, а мъжът все още не бил на себе си. Седял в леглото си и отказвал да се помръдне. „Той загуби ума си“, разказва внукът му Андрей. Три седмици по-късно Александър починал от инсулт.
На гроба на съпруга си Люба протяга малка порцеланова чаша, а Андрей сипва бира от пластмасова бутилка. Поставят чашата до кръста. Нито тя, нито Андрей проронват сълза. „Плакахме достатъчно“, заявява Люба.
Никой град в Източна Украйна не е страдал така, както страда Луганск. Преди средище на металообработващата индустрия на страната, днес градът понася най-много ударите на конфликта. Въпреки че няма официална статистика, счита се, че жертвите от Луганск са между 600 и 1000. За два месеца битки хиляди са снарядите, разменени между враждуващите страни. Рушат се цели села и квартали.
Електричество, течаща вода, комуникации и интернет от месеци в околността няма. Хората се редят на опашки за хляб. Опашки има и пред банките. Повечето фирми и заведения са затворени заради боевете.
Заради битките много хора бягат към Москва или Киев. В резултат на това Луганск се превръща в призрачен град.
Столицата на областта е от стратегическо значение за сепаратистите заради граничното си разположение. Луганск също е и част от това, което президентът Владимир Путин нарича Новорусия. Името е термин от царската епоха, което обхваща областта от Луганск до пристанищния град Одеса в южната част на Украйна и извън нея до западната граница с Молдова.
Новорусия е и името, което сепаратистите решиха да използват за завоюваната от тях територия – тази на Донецк и Луганск.
В един от малкото останали ресторанти в Луганск Игор, който е помолил името му умишлено да бъде заменено с друго, разказва, че е останал в града заедно с жена си, за да защитят и малкото, което им е останало. Но заведението, декорирано в морска тема, намиращо се в подземието на сграда, също е и добро място по време на обстрел. Игор и семейството му не са сами там по време на продължилия два месеца обстрел. Там са били още 49 жители на апартаментите над кафенето.
„Заедно слушахме как се взривяват бомбите в продължение на два месеца“, разказва Игор.
Заведението, украсено като кораб, всъщност наистина е като плавателен съд в океана – около тях няма ток, няма вода, няма къде да се отиде. Хората са ползвали свещи, спали са по плотовете, на матраци и на пода. Играли карти, за да минава по-бързо времето.
За това време били отпразнувани четири рождени дни, включително на Игор и на сина му. „Празнувахме, както можехме – пяхме и танцувахме“, разказва Игор.
Анатоли Туревич, 62-годишният директор на главната морга в Луганск, разказва по-мрачна история.
Седейки в скромния си кабинет, той си спомня времето, когато е бил на 18 години и е бил част от съветската прибалтийска брегова охрана. По стените на кабинета си има снимки от Черно и Балтийско море. По бюрото му има модели на ветроходни кораби. „Виждам различни от тези неща напоследък“, отбелязва той, сочейки човешки череп на един рафт.
Минали са повече от три месеца, откакто той не е спал у дома си. Твърди, че едва си спомня как изглежда домът му и как се е чувствал там. Вместо това той спи на старомодния диван в кабинета си. С труповете, идващи по всяко време на денонощието в моргата, той просто няма възможност да напусне работа. Освен това е загубил и обонянието си.
Близо 600 тела са преминали през моргата. Повечето от тях са били в лошо състояние и разкъсани от снаряди. В моргата и охладителните камери има място само за 10 тела. Битките са се водили през най-горещите месеци в Украйна. Труповете са изгнивали или в самата морга, или на поляната до нея, тъй като сградата вече е била пълна. Същевременно и няма места, на които труповете да бъдат погребани.
На около 400 метра от моргата се намира болницата на Луганск. Там Светлана крачи разтревожено, докато чака новини за сина си Алексей. Той е пострадал от шрапнели. Бил поразен, докато бил на пост в близък град. Транспортирането му отнело повече от 3 часа.
Със сълзи, стичащи се по бузите, и треперещ глас Светлана само се моли синът й да оцелее. Дори цената на това да бъде ампутиран крак. Краката на Алексей обаче не трябва да бъдат ампутирани, а той самият ще се възстанови.
„Благодаря ти, Боже! Искам само той да се върне у дома. Искам всичко да стане пак нормално“, през сълзи нарежда тя.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар