Модният й агент й е казал, че няма да успее, коафьорът отказвал да докосне косата й, а Кодак дори нямали подходяща техника за нейния цвят на кожата. Въпреки това преди 40 години Бевърли Джонсън е първата чернокожа жена, снимана за корицата на американското издание на списание "Vogue", разказва БиБиСи.

Когато Бевърли разбира, че през 1974 г. ще бъде първата жена на корицата на престижното модно списание, тя е във възторг, но и доста възмутена, защото разбира, че тя е първата чернокожа на корицата на модната Библия.

Тогава тя била на 21 години и се занимавала с мода от съвсем скоро, но дори и не предполагала, че мечтата й ще вкара името й в историята.

На снимката била с топъл ангорски пуловер и дизайнерски обеци с диаманти.

Когато списанието с нейната снимка се появило на пазара, телефонът на Бевърли прегрял. Списания и вестници от цял свят искали да се свържат с нея. Едва тогава тя разбрала колко революционно нещо се е случило.

"Давах интервюта за хора от Африка и Европа. Те ми казваха, че е време Америка да се събуди", спомня си тя.

Бевърли е израснала в квартал с бели хора в Бъфало, Ню Йорк. Там расизмът не се усещал. Родителите й никога не й били говорили за раси. „Учиха ме, че всички хора са добри и си приличат, и не знаех, че по света има такива неща като расизъм“, разказва тя.

Първият й сблъсък с расизма е, когато тя и неин приятел карали колело в друг квартал. Тогава започнали да я обиждат и да хвърлят бутилки към нея. „Ние бяхме просто зашеметени“, спомня си Бевърли. Това се случва през 60-те години на 20-и век. Това е десетилетието, в което протестите на афроамериканците довеждат до Закона за гражданските права от 1964 г., забраняващ дискриминацията на расова, религиозна, полова или национална основа.

Семейството на Бевърли било притеснено, че речта на Мартин Лутър ще разпали неприятности. По време на речта тя е тийнейджър и си спомня, че почти хипнотизирана е гледала телевизионното предаване. Тогава си мечтаела да стане адвокат и да учи в университета в Бостън политически науки. Приятелките й я убедили да бъде модел, за да изкарва допълнителни доходи. Започнала да работи на свободна практика, снимала се в "Glamour" – списание, предимно купувано от бели жени. Въпреки това тогава все още й било доста трудно да намери свой моден агент.

„Всички ме връщаха! Агенция "Ейлийн Форд" първоначално ме нарекоха дебела. Три дни по-късно ми казаха, че съм черна, и добавиха, че съм отслабнала доста. Аз не бях свалила и половин килограм“, спомня си тя.

В крайна сметка от агенцията я взимат, тъй като има доста ангажименти с "Glamour". Въпреки това те я предупреждават, че никога няма да стане лице на "Vogue". Казали й, че трябва да се радва на сегашните си ангажименти с "Glamour".

След тези думи тя просто напуснала агенцията. „Да си лице на "Vogue" е мечта на всеки един модел, това е нещо като тъчдаунa в бейзбола. Затова отидох в друга агенция“, разказва Бевърли.

Междувременно главният редактор на "Glamour" слага моделa много пъти на корицата на списанието си. От изданието редовно търсили обратна връзка от читателите си чрез въпросници. Отговорите за Бевърли били безпрецедентни.

„Те питаха читателите дали биха искали да изглеждат като моделите, дали искат те да са им приятели. Реакциите за другите чернокожи модели бяха негативни, но към мен бяха страхотни“, споделя тя.

Но докато читателите обожавали Бевърли Джонсън, на професионалистите в индустрията им било нужно още време, за да се убедят. „Много фотографи просто не виждаха красотата. Много от тях не знаеха как да нагласят светлината“, спомня си тя и добавя, че фризьорите също били объркани – те дори не били докосвали косата на чернокожа жена.

Чернокожи модели започват да се появяват по страниците на списания през 70-те години, но това са издания, насочени предимно към афроамериканките. Но Джонсън така и не разбира защо трябва да има сегрегация при красотата.

Така през 1974 г. фотографът Франческо Скавуло снима Бевърли Джонсън. Тя така и не разбрала, че снимката, направена от него, е за корица. Разбрала за това едва като видяла снимката си на вестникарската будка.

И до ден-днешен Бевърли не разбира защо от "Vogue" не признават значението на появата й на корица. „Не мисля, че разбират въздействието върху жените, които са видели списанието и са си казали, че най-после са приети в Америка“, разказва тя.

Модната кариера на Бевърли продължава още дълги години. В последните години тя участва в риалити предавания.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• модел
• чернокож
• корица
• Воуг