Датата е 29 май 2013 година. В ранния следобед кабинетът на Пламен Орешарски полага клетва минути след като бе одобрен от парламента.

Гласовете на депутатите от левицата и ДПС бяха достатъчни за приемането на предложения състав на правителството, след като само един-единствен депутат от "Атака" - оказа се самият лидер Волен Сидеров, се регистрира за заседанието и така осигури необходимия кворум от 121 депутати.

При гласуването на Орешарски за премиер от общо 217 гласували депутати, "за“ бяха 120, против бяха 97, въздържали се нямаше.

Животът на правителството "Орешарски" обаче продължи малко повече от година. Година, белязана с протести, шествия, "кафета" и непрестанни атаки.

Кабинетът подаде оставка близо месец след първата годишнина на протестите в страната, белязани от назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Изборът на Пеевски, протестите и белият автобус

В петъчното утро на 14 юни 2013 година парламентът за нула време избра депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Изненадващото предложение дойде лично от премиера Пламен Орешарски.

Броени дни по-рано депутатите приеха на второ четене промени в Закона за ДАНС, според които ГДБОП преминава към ДАНС, а председателят на агенцията ще се избира от Народното събрание по предложение на министър-председателя. Преди това той се назначаваше с указ на президента по предложение на Министерския съвет.

Изборът на Пеевски за шеф на ДАНС обаче се оказа една от фаталните грешки на кабинета. Още същата вечер хиляди излязоха по улиците на столицата София с искане за отмяна на решението. Президентът Росен Плевнелиев също реагира остро, като заяви, че БСП и ДПС са го излъгали за ДАНС.

"Загубих всякакви илюзии, чувствам се измамен и омерзен. Това е арогантна демонстрация на задкулисието, за което гражданите демонстрираха, че е крайно време да се отървем. На нацията беше направена ярка демонстрация за политика на сделки", подчерта още същата вечер президентът и обяви, че снема политическото си доверие от кабинета. Впоследствие Народното събрание отмени решението за избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС, а премиерът Пламен Орешарски призна, че изборът му е бил грешка.

Въпреки това лятото на 2013 година бе белязано с всекидневни протести срещу кабинета, като на няколко пъти напрежението ескалираше. Кулминацията беше вечерта на 23 юли, когато Народното събрание за пореден път беше обсадено от протестиращи, а напрежението ескалира, след като полицията реши да извежда министри и депутати с автобус. Стигна се до сблъсъци на протестиращи с полицията, при които пострадаха над 10 души.

По-късно вътрешният министър Цветлин Йовчев призна, че охраната на протестите от тяхното начало до началото на месец септември (времето, през което те бяха в пика си) е струвала 1.38 млн. лева. По думите на МВР шефа стойността на извънредния труд на полицаите е бил около 202 000 лева, а над 1 млн. лева струва реално положеният труд и останалите разходи за охрана на протестите.

Вотовете на недоверие

В парламента правителството на Пламен Орешарски бе атакувано от опозицията с общо 5 вота на недоверие. На 2 октомври 2013 г. народните представители отхвърлиха първия вот на недоверие, който беше мотивиран с провал на правителството в областта на инвестиционното проектиране. Тогава 111 депутати бяха „против“, 86 „за“, а 20 се въздържаха.

На 10 октомври 2013 г. депутатите от ГЕРБ внесоха втори вот, този път заради провала в политиката на регионалното развитие и инвестициите. На 17 октомври вотът отново бе отхвърлен.

Трети вот на недоверие бе внесен от ГЕРБ заради политиката на кабинета в сектор „Сигурност“. Гласуването беше на 12 февруари 2014 г., като със 116 гласа „против“, 93 „за“ и 8 въздържали се депутатите отхвърлиха и този вот на недоверие.

На 30 май кабинетът оцеля за четвърти път, като от ГЕРБ поискаха кабинетът да бъде освободен предсрочно заради провал в сектора на енергетиката. От 209 гласували 93-ма от ГЕРБ и независими подкрепиха вота на недоверие, а 116 от мнозинството бяха против него. Последният вот на недоверие бе внесеният на 5 юни и бе заради провала на правителството във фискалната политика.

Социалната политика сред приоритетите на кабинета

Премиерът Пламен Орешарски обяви неведнъж, че социалната политика е сред приоритетите на правителството му. Още на първото заседание бе взето решение обезщетението за отглеждане на малко дете от 1 до 2 години да стане 310 лева от 1 юли. Беше решено да бъде увеличена и еднократната целева помощ за първокласници от 150 лева на 250 лева за семействата, отговарящи на условията за социално подпомагане.

От началото на 2014 година пък минималната заплата стана 340 лева, вместо 310. С нея се увеличиха и парите, които майките вземат за втората година от своето майчинство. От 1 януари влезе в сила и данъчно облекчение за хората с минимални доходи. Така физическите лица ще могат да ползват данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата. Прието беше и минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител от 1 януари 2014 година, да е 360 лв. "Порасна" и максималният осигурителен доход – от 2200 лв. на 2400 лв.

Също от 1 януари, парите, които получават съпругите (съпрузите) на военнослужещите, които са ги последвали при преместването им в друго населено място, се вдигнаха от 270 лв. на 340 лева. Толкова вземат и безработните съпруги (съпрузи) на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии.

Друга важна промяна в социален план засегна осиновителите на деца до 5-годишна възраст. Те вече имат право на платен отпуск по майчинство от една година. Преди родителите на осиновено дете можеха да вземат отпуск по майчинство или бащинство, но за дете до две години. За пенсионерите пък от 1 януари таксата за преглед при лекар бе свалена отново на 1 лев.

Бежанската криза

През своето едногодишно управление кабинетът "Орешарски" се изправи и пред един доста сериозен външен проблем – бежанската вълна, която достигна до България. Според официалните данни над 11 000 души, повече от половината от които бягащи от смъртоносните репресии и война в Сирия, подават молби за убежище в нашата страна до края на 2013 година.

В края на 2013 година хуманитарната организация "Хюмън Райтс Уоч" документира провала на България през годината да предостави на новопристигналите минимална хуманитарна помощ, включително адекватна храна и подслон в центровете за прием, където често липсва отопление, прозорци и адекватна канализация. Тази пролет организацията отчете известни подобрения в условията.

За справяне с бежанската криза кабинетът взе решение в края на годината да бъде построена ограда по границата с Турция. Очаква се, че тя ще бъде завършена до края на настоящия месец. Цялата дължина на съоръжението е 30 км. И тук обаче не се мина без скандал. В началото на 2014 г. премиерът Пламен Орешарски поиска проверка, за да се установи как цената на оградата е скочила от 5,1 млн. лв. на 9,6 млн. лв.

Инспекторатът към МС откри редица нарушения и препоръча на министрите на отбраната и на вътрешните работи да предоговорят цената и да накажат виновните. Самият военен министър Ангел Найденов определи като факт, че има допуснати грешки, слабости, нарушения и заяви, че ще бъдат предприети дисциплинарни и административни мерки.

Банковата криза

Последният месец на кабинета "Орешарски" бе белязан и от криза в банковия сектор у нас. На 20 юни БНБ обяви, че слага КТБ под специален надзор. Причината е, че в Българската народна банка е получено писмено уведомление от ръководството на Корпоративна търговска банка, в което се информира за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. Веднага след това премиерът Орешарски и финансовият министър Петър Чобанов обявиха, че подкрепят действията на БНБ.

10 дни по-късно БНБ взе решение служебно да намали лихвените проценти по депозитите в Корпоративна търговска банка АД (КТБ), след като финансовата институция бе поставена под специален надзор. И докато специалистите уверяваха, че банковата система е стабилна, се появи нов кризисен момент с друга банка - Първа инвестиционна банка (ПИБ).

На 27 юни вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев призна, че има "установени злонамерени и целенасочени опити да се дестабилизира банковата система". По думите му е имало атака през интернет и мобилните телефони, като са разпращани SMS-и, които да обезпокоят хората, включително и на случаен принцип, като целта е да се разпространи слух, който да дестабилизира определена банка. В крайна сметка последваха арести по случая, а БНБ поиска лицата, които разпространяват заблуждаваща или невярна информация за банки и финансови институции и по този начин всяват паника сред населението, да бъдат лишавани от свобода. За целта централната банка е изпратила предложение за допълнение в Наказателния кодекс до председателя на Комисията по бюджет и финанси в парламента Йордан Цонев, съобщиха от банката.

На 1 юли от Министерство на финансите (MФ) потвърдиха, че ден преди това е бил проведен извънреден аукцион за продажбата на краткосрочни облигации. Ведомството е пласирало успешно 5-месечни държавни ценни книжа с обща номинална стойност 1,23 млрд. лева. С тях правителството осигурява първия транш от ликвидния буфер, насочен срещу спекулативните банкови атаки.

И последно за статистиката

Правителството на Пламен Орешарски е кабинетът, който е управлявал най-кратко време в последните 23 години. Той започна работа на 29 май 2013 година и подаде оставка на 23 юли 2014 година. В най-новата ни история единствено първите 2 кабинета след демократичните промени на Андрей Луканов (3 февруари 1990 - 7 декември 1990 г.) и този на Димитър Попов (7 декември 1990 – 8 ноември 1991 г.), изкараха по-малко време.

А 42-рото Народно събрание пък вероятно ще се окаже парламентът с най-кратък живот в най-новата българска история.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• правителство
• предсрочни избори
• Пламен Орешарски