Анализ на онкозаболяванията у нас, най-потърпевшите области в страната ни и тенденциите, които отчита Националният раков регистър представя д-р  Надя Димитрова, лекар и ръководител на регистъра през 2010 – 2013 г., в интервю за Dnes.bg.

Какви са последните данни относно разпространението на рака в страната ни, има ли анализ за "областите, които са най-потърпевши" от болестта?

34 864 случая на злокачествени заболявания са регистрирани в страната ни през 2011 г., от тях 18 659  са мъже и 16 205 жени. Това са данните, които са окончателно обработени в Националния раков регистър, в момента се обобщават данните за следващите години.  Регистрираните през 2011 г. са с 581 повече от тези  през 2010 г. и 1.48 пъти повече от тези през 1993 г.

16 844 души са починалите от болестта през споменатата година, като отново мъжете са водещата група - 9820 срещу 7024 жени. При починалите също има завишаване с 282 повече от 2010 г. и 1.08 пъти повече от тези през 1993 г.  Прогнозните данни за тази година са за 37 623 нови случая на рак в България.

При мъжете най-често се среща ракът на белия дроб – 18.9% от всички нови случаи, при жените – на млечната жлеза – 27.3%.  Те са и най-честата причина за смърт при онкоболните. Ракът на простатата, дебело черво, стомах и панкреас при мъжете, а при жените – на дебелото черво, бял дроб, стомах и панкреас са следващите по честота, които водят до летален изход.

С най-висока заболеваемост през 2011 г. са били областите Варна, Пловдив, Русе, Хасково и София-град – над 250 на 100 000 души, а най-малък е бил процентът в областите Монтана, Видин и Кюстендил – под 200 на 100 000 души. Областите Перник, Враца, Плевен, Пловдив и Велико Търново водят по смъртност и при двата пола – над 120 на 100 000 души, а най-ниска е била смъртността в областите Видин, Ловеч и Пазарджик – под 80 на 100 000.

Наблюдават се различия на онкозаболяванията и при отделните възрастови групи. При децата от 0 до 14 години преобладават онкохематологичните заболявания и тези на централната нервна система. При младите мъже между 15 и 29 години най-често е засегнат тестисът, при младите жени – щитовидната жлеза. При мъжете над 75 г. най-често е засегната простатата, при жените отново млечната жлеза. Преживяемостта на болните у нас е по-ниска от средната за Европа – 39.7% срещу 54.2%.

Увеличава ли се заболеваемостта от рак при младите хора?

Заболеваемостта от рак се увеличава във всички възрастови групи, но в различна степен. Изводът, който може да се направи от нашите данни, е, че има изместване на пика за някои видове рак към по-млади възрастови групи.
Ракът на белия дроб през 1993 г. е бил с най-голяма честота при мъжете на възраст между 70 - 74 години, през последните години се измества към 65 - 69-годишните. За период от 20 години (1990 – 2010 г.)  процентът на жените, болни от рак на млечната жлеза при всички възрастови групи, се увеличава с 1.7%. След 2004 г. се наблюдава увеличаване на заболеваемостта от рак на млечната жлеза и при най-младите жени между 15 и 39 години. За рака на маточната шийка пикът на болеста по принцип е при жени на около 45 - 49 години, но последните години се измества към 40 – 44-годишните.

Когато се говори за болестта, обикновено черната статистика е водеща.  Има ли данни, които се противопоставят на тези нагласи?

Злокачествените заболявания като цяло са сериозен проблем на съвременното ни общество, те се увеличават в България, в Европа, а и по света. Но за някои видове рак има и благоприятни тенденции като резултат на успешна профилактика, подобрена диагностика и прилагане на по-ефективни методи за лечение. Осезателно намаляват случаите на рак на белия дроб в държавите, където има системно приложение на мерки за ограничаване на тютюнопушенето. Там, където се провежда ваксинация за хепатит В, са по-малко случаите с рак на черния дроб. Ефективното лечение на инфекцията, причинена от Helicobacter pylori, и използването на съвременни методи за консервиране на храните намалява заболеваемостта от рак на стомаха. Намалява броят на онкоболните с рак на маточната шийка след прилагане на популационен скрининг и на ваксина срещу човешкия папиломен вирус (HPV). При рака на млечната жлеза намалява смъртността след прилагане на популационен скрининг и комплексно лечение, включително таргетна терапия. В България, за съжаление, по-слабо са застъпени профилактиката и ранното откриване (вкл. скрининг). И на фона на Европа, където тези мерки успешно водят до намаляване на новите онкологични случаи, у нас това все още не се наблюдава.

Кои са отключващите фактори за болестта, каква е ролята на стреса и другите негативни фактори за нейната поява?

Злокачествените тумори са група заболявания, които се характеризират с неконтролиран растеж и разпространение на клетки - раковите, които се различават от нормалните. Причина за тяхната поява са външни фактори като тютюнопушене, химикали, радиация, инфекции, и вътрешни фактори - наследственост, хормони, състояние на имунната система, придобити мутации и др. Те могат да действат едновременно или последователно в продължение на години, преди да се появи болестта.

Чрез отстраняване на рисковите фактори някои видове рак могат да се избегнат – тютюнопушене (рак на белия дроб), инфекции (рак на маточната шийка), ултравиолетова радиация (злокачествени тумори на кожа) и др. Други видове рак могат да бъдат успешно излекувани, ако измененията се открият в много ранен стадий при профилактични прегледи или при скрининг – рак на гърдата, на маточната шийка, на дебелото черво и др. Ранното откриване на злокачествените тумори е важно, тъй като лечението на пациентите в начален стадий на заболяването е най-успешно. 

Как се използват данните от регистъра при формирането на националната здравна политика в областта на онкологията? Как ще отбележите Световния ден за борба с рака, 4 февруари?

Националният раков регистър (НРР) може да даде оценка за състоянието на злокачествените заболявания в страната – честота, разпределение по стадии, смъртност, болестност, преживяемост, различия по пол, възраст, местоживеене, анализ на тенденции и прогнози. Регистрацията на рака в България започва през 1952 г. Базата данни при нас съдържа информация от 1993 г., а преди тази година се съхраняват само на хартиени носители. Използването на данните от НРР от държавните институции обаче е инцидентно. Всяка година ние изготвяме подробен доклад "Заболяемост от рак в България”, който се разпространява безплатно и се публикува на сайта на СБАЛ по онкология (www.sbaloncology.bg). Регистърът предоставя данни за пилотната програма "Спри и се прегледай”. НРР може да разшири участието си в дейностите по контрол на рака, но основните пречки за това са – остаряла нормативна уредба, регулираща дейностите по регистрация на злокачествените заболявания, например инструкцията за регистрация на рака не е актуализирана от 1964 г., няма ясен регламент за задълженията на всяко лечебно заведение да предоставя информация за пациентите с рак на регионалните ракови регистри и др.

Добрите практики на държавите с традиции в контрола на рака показват, че ограничаването на това социално значимо заболяване е възможно само с обединените усилия на експерти, политици и обществото като цяло.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• тенденции
• здравеопазване
• Национален раков регистър