Украйна: геополитика в ничията земя между Изтока и Запада

След независимостта си от СССР през 1991 г. Украйна винаги е била ничия земя между Изтока и Запада - страната не поемаше твърд курс нито към ЕС (както направиха страните от бившия комунистически блок в Източна Европа), нито към Русия.

Същевременно Киев лавираше между двата лагера, опитвайки се да извлече максимума от отношенията си с тях.

Този характерен за Украйна геополитически курс бе възприет при втория й постсъветски президент Леонид Кучма (1994-2005 г.), и получи названието "многовекторна политика" - външнополитическа доктрина, според която Украйна трябва да балансира между интересите на Изтока и Запада.

Източно партньорство

През пролетта на 2009 г. ЕС даде начало на програмата Източно партньорство - инициатива за приобщаване на бившите съветски републики Украйна, Молдова, Армения, Грузия и Азербайджан, но без перспектива за еврочленство.

В резултат от участието на Украйна в Източно партньорство се предвиждаше между нея и ЕС да се сключи споразумение за зона за свободна търговия. Неговото подписване се отложи през 2011 и 2012 г. заради критиките на Брюксел за така нареченото "избирателно правосъдие" - формулировка, изразяваща несъгласието на ЕС със съдебните дела срещу украински опозиционери, но най-вече с тези срещу бившия премиер и опозиционен лидер Юлия Тимошенко, осъдена на седем години затвор през 2011 г. Съюзът обвързва споразумението за асоцииране с освобождаването на опозиционерката.

През октомври Германия предложи Тимошенко да замине във федералната република, за да се лекува, а от украинския парламент се очакваше да гласува законопроект, който да позволи това да стане.

През 2013 г. като нова дата за подписване на споразумението се очерта срещата на върха на ЕС със страните от Източно партньорство във Вилнюс на 28-29 ноември.

Неочакван обрат за Европа

През 2013 г. освен многото обсъждания по случая "Тимошенко" с различни представители от ЕС Янукович имаше поредица срещи с руския си колега Владимир Путин, някои от които бяха обвити в тайнственост. Предполагаше се, че на тях Путин увещава Янукович да се откаже от Европа и да се сближи с оглавявания от Москва Митнически съюз (МС), в който влизат Русия, Беларус и Казахстан.

През последните няколко месеца се заговори за газова и търговска война между Русия и Украйна, както и за заплахи за руски икономически санкции при споразумение на Киев за евроасоцииране. От Брюксел и други европейски столици бяха отправени остри критики и обвинения срещу Москва за оказан натиск върху Украйна.

Но въпреки че от бившата съветска република не спираха да идват послания за европейския й избор, тя отново приложи многовекторната политика, изненадвайки Европа.

Мнозина определиха срещата между Янукович и Путин на 9 ноември като изиграла ключова роля за последвалия отказ на Киев от евроасоциирането.

След тази среща украинското ръководство внезапно започна да сменя реториката и зае позиция, че отношенията с Русия стават приоритетни.

На 21 ноември, само седмица преди Вилнюс, парламентът на Украйна отхвърли законопроекти, засягащи заминаването на Тимошенко за Германия, а няколко часа по-късно украинското правителство нареди да се прекрати подготовката на споразумение за асоцииране с ЕС и предложи тристранни преговори между Брюксел, Киев и Москва.

Янукович потвърди отказа пред европейските партньори на срещата във Вилнюс, но и Украйна, и ЕС си оставиха вратичка за възможно споразумение на следващата среща на върха между тях през 2014 г.

Финансова и политическа криза

Украйна е в изключително тежко финансово състояние и има нужда от спешни заеми. Вече започва и зимата, която традиционно е много студена там, а това прави въпроса с газовите доставки от Русия изключително важен. През ноември Украйна спря вноса на руски газ заради ценови спор.

При споразумение за асоцииране с ЕС Украйна ще спестява по половин милиард евро на година от мита, ще си гарантира финансова помощ от Брюксел за въвеждане на реформи, както и достъп до европейския пазар. Киев ще получи и съществени облекчения във визовия режим.

Критиците възразяват, че ползите за Украйна ще са много по-големи, ако се присъедини към МС. Според тях тя ще е равноправен партньор на членуващите в него страни, докато споразумението с ЕС за асоцииране е само една много начална стъпка преди получаването на равноправно еврочленство, което може да стане факт някъде далеч в бъдещето. Против европейския път се изтъква и доводът, че украинските стоки няма да са конкурентни на европейските.

Най-големите страхове обаче са свързани с възможните действия на Москва. Русия може да наложи на Украйна най-различни икономически санкции, като тези от август срещу вноса на украински стоки, или по газовото направление. Има опасения, че Украйна няма да издържи на подобни мерки на Москва поради силната си обвързаност с руския пазар и че те ще обезсилят ползите от евроасоциирането.

Във вътрешнополитически план отказът на Украйна да сключи споразумение във Вилнюс доведе до масови протести в Киев.

Привърженици на опозицията и европейския път изпълниха центъра на украинската столица с искания за оставка на властта и предсрочни избори. Стигна се до сериозни безредици, в които полицейски спецчасти разгониха със сила демонстранти на киевския площад "Независимост", където всяка вечер има многохилядни митинги. Украинското ръководство заяви, че ще започне нови преговори с Москва и Брюксел.

В разразилата се политическа криза правителството на премиера Микола Азаров оцеля при вот на недоверие, а той самият предложи на опозицията диалог. Тя от своя страна му постави определени свои условия преди евентуални разговори с властта, а неизбежно започнаха да се правят аналогии с Оранжевата революция от 2004-2005 г.

На 6 декември Янукович отново отиде в Русия за среща с Путин. Според пресслужбите на държавните глави двамата са обсъждали икономически въпроси, но не е постигнато споразумение за намаляване цените на руския газ или за присъединяване на Киев към МС.

Сложна история, сложни реалности

Украинският народ дълго време не е имал своя държава. Украинските земи са били в пределите на Полско-литовската държава, Руската империя и Австро-Унгария, а през 20 век Украйна е съюзна република в СССР.

В източните и южните й райони живее значително рускоезично население, което е за по-силни връзки с Русия. За украинскоезичното население се смята, че в голямата си част е проевропейски настроено.

Многовекторната политика в известен смисъл е отражение тъкмо на тези сложни реалности, защото те неминуемо влияят и върху външнополитическите отношения на Киев. Но тя същевременно позволява на Украйна да живее между Изтока и Запада, като запазва самостоятелност от двата лагера.

В геополитически план всички събития, свързани с ничията земя Украйна през 2013 г., правят доста неясни бъдещите действията на Киев по вектора към ЕС и по този към Русия.

Политическата нестабилност, случаят "Тимошенко" и незавидното финансово състояние са фактори, които могат във всеки един момент да доведат до нов обрат във външнополитическия курс.

Неясната картина се допълва и от факта, че 2014 г. е предизборна за Украйна. През 2015 г. там трябва да се произведат президентски избори, а по всичко личи, че геополитическият път ще е основната тема в предизборната кампания.

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase