Работилница за велосипеди

Колелата се ремонтират. Снимка: Re-act

Първи проби на ремонтираните велосипеди. Снимка: Re-act

Част от колелата са още на части, други - вече в движение. Снимка: Re-act

Някои са майстори, други сега се учат. Снимка: Re-act

Помощни колела няма, но пък има помощници. Снимка: Re-act

Вече могат да вдигат и гуми. Снимка: Re-act

Табелите, които ще насочват колоездачите по трасето. Снимка: Re-act

Децата от Ракитово имат много свободно време. Рядко излизат – най-често, когато са във ваканция и се прибират у дома. Част от учениците във ВУИ ”Ангел Узунов” обаче не напускат интерната дори тогава, защото преди да попаднат във възпитателното училищe, са живеели в домове за изоставени деца.

Някои от тях работят в градчето, но местните не се нуждаят често от помощ, пък и няма как да ангажират всички. Така възпитаниците на училището се затварят, забравят контактите си с външния свят, асоциализират се, губят навиците, които са имали.

Остават заклещени в една среда, чието влияние е доста съмнително. От понеделник до петък са на училище, възпитателите се опитват да им организират допълнителни занимания, но все пак им остава много свободно време, което те най-често ”оползотворяват” в гледане на телевизия или висене някъде из двора. Понякога спортуват – в това много ги бива.

Така и започва идеята на неправителствената организация Re-act. Първоначално идват от време на време, за да прекарват време с децата. Така те контактуват с различни хора и не губят връзката с външния свят.

По-късно обаче решават, че трябва да намерят различни занимания на възпитаниците на интерната.

В момента тече готварски курс. Учениците са разделени на две групи от по седем души. Основната част от курса я води професионален готвач. Докато едната група има занимания с професионалиста, другата група се занимава с аматьорско готвене.

Юлето и Габи от Re-act, с помощта на други доброволци, се опитват да научат децата как да сготвят с продуктите, с които разполагат. Трябва да преценят какво има в хладилника, да си разпределят наличното и да успеят да сътворят нещо годно за ядене. Задачата не винаги е лесна. Случва се зехтинът да бъде напъхан в хладилника, мръсната тава – ”подредена” в някой шкаф, а накрая да бъде сътворено нещо подобно на омлет, с нотки на миш-маш.

Децата не винаги са максимално съсредоточени, понякога са разсеяни, а понякога откровено се лигавят. Тогава обаче се намесват двете дами, които умеят да въдворяват ред.

Докато в кухнята се действа по яденето, отвън – на двора, е разпъната работилница за колела. Re-act са събрали стари рамки от благотворителна инициатива и сега се опитват да помогнат на децата да си сглобят собствени колела. Някои от тях са много добри в колоезденето, други току-що започват да се учат.

В близката гора вече има готово трасе – маркировката е нарисувана, скоро ще сложат и стрелките. След като всички колела са готови, ще има и състезания. Дотук напълно сглобени са 8, но има още доста работа. Колелата са общи, но имат право да ги ползват само децата, които помагат при ремонта им.

Така ще се научат, че ако искат да получат нещо, трябва да дадат нещо, обяснява ми Любен от сдружението.

Това не са първите, нито последните занимания, които се организират за децата. Преди курса по готварство е имало работилница за свещи от биоматериали. След като усвоят уменията в кухнята, ще им бъде проведен и курс за изработване на картички и сувенири.

От Re-act смятат да организират и изложение, на което децата да демонстрират всичко, което са научили.

Децата винаги чакат с нетърпения идването на Любен, Габи и Юлето, а с тях - и на останалите доброволци. В началото било трудно, възпитаниците на ВУИ ”Ангел Узунов” били доста затворени. Вече обаче чакат всяко тяхно идване - групичка от 20-ина деца ги посреща още на паркинга в уречения ден. Винаги помнят какво са им обещали и се сърдят, ако пропуснат посещение.

Основната цел на сдружението е да помогнат на децата от интерната да не загубят представа за нормалния живот, да разберат, че не става всичко на готово, да ги приучат на елементарни житейски навици и умения. Животът зад четири стени не е като този в реалния свят.